Паралелната власт и нейната дълговечност

Интервюто на съдия Мирослава Тодорова предлага проникновен и структуриран анализ на дълбоките проблеми, които подкопават съдебната система и обществения ред в България. Тя разкрива механизмите на паралелната власт – мрежа от зависимости и клиентелизъм, която действа извън формалните институции. Тази власт не е просто изолирана корупционна структура, а самовъзпроизвеждаща се система, която изгражда свой „елит“ и създава публични говорители, чиято цел е да манипулират общественото мнение и да поддържат статуквото.

Съдия Тодорова описва паралелната власт като своеобразна „държава в държавата“, която оцелява чрез изграждане на зависимости и съучастничество на всички нива – от най-ниските до най-високите. Тази структура не само подкопава доверието в институциите, но и възпрепятства всякакви опити за реални реформи, превръщайки корупцията в основен механизъм за управление и контрол.

Корупцията като разрушителен механизъм

Корупцията не просто разрушава конкретни институции – тя изгражда системи, които възпроизвеждат зависимости. Тези системи създават среда, в която „своите“ винаги са предпочетени, а почтените съдии са подложени на натиск и изолация. Корупцията е циклична – веднъж внедрена в институциите, тя продължава да генерира свои носители. Това води до постепенно „институционално изкривяване“, при което истинската цел на системите – правосъдие, честност и прозрачност – се замества от лоялност към групировки и индивиди.

Нерегламентираното влияние на политици върху съдебната власт

Дори изявленията на властимащите за борба с политическото влияние признават, че такова влияние съществува. Това означава, че твърденията за независимост на съдебната власт са несъстоятелни. Политическото влияние върху съдебната власт изкривява не само работата на съда, но и цялостната функция на правосъдието като защитник на обществения интерес. Признаването на този проблем е първа стъпка към реформи, но без реални действия то остава само декларация.

Проблемите във ВСС и „съдийското самоуправление“

Съдия Тодорова посочва корупцията във Висшия съдебен съвет (ВСС) и лицемерното използване на принципа на „съдийско самоуправление“. ВСС, вместо да е гарант за независимостта на съдиите, често служи като инструмент за натиск и манипулации. Съдийското самоуправление би трябвало да осигури автономия на съда, но ако ВСС е обвързан с корупционни практики, то този принцип се превръща в празна формалност.

Случаят със Сарафов и опасностите за живота

Съдия Тодорова отбелязва, че дори в ситуации, в които обществото очаква честност и разкриване на корупция, съществува реален страх за живота на замесените лица и техните близки. В една мафиотизирана държава честността е не само етично предизвикателство, но и физическа заплаха. Това обяснява защо много служители на институциите избират мълчание или компромиси.

Оптимизъм и предупреждение

Според Тодорова, въпреки всички тези проблеми, настоящата ситуация представлява и шанс за промяна. Този оптимизъм обаче е съпътстван от предупреждение – ако народното недоволство излезе извън контрол, това може да помете и институциите, необходими за възстановяване на правовия ред. Шансът за промяна изисква стратегически и внимателни действия. Унищожаването на институциите би оставило вакуум, който може да бъде запълнен от още по-деструктивни сили.

Ролята на политиката и необходимостта от разделение на властите

Централната идея е, че истинска политика може да съществува едва когато престане да се развива нерегламентирано на терена на съдебната власт. Само тогава съдебната система ще може да изпълнява своята роля като независим арбитър. Политическото влияние върху правосъдието разрушава принципа на разделение на властите. Това е основен фактор за липсата на доверие в институциите и за усещането за безнаказаност сред корумпираните.

Заключение

Интервюто с Мирослава Тодорова разкрива дълбоките корени на институционалната криза в България, предизвикана от съществуването на паралелна власт, която изкривява функционирането на държавата и подчинява институциите на корупционни зависимости. Тодорова изтъква парадокса на мафиотизираната държава – борбата за честност и справедливост е не само морално предизвикателство, но и реален риск за личната сигурност на тези, които се осмеляват да се противопоставят на системата.

Въпреки това, интервюто носи и послание за надежда. Тодорова подчертава, че промяната е възможна, ако обществото осъзнае, че справедливостта и прозрачността са не само абстрактни ценности, но и основни условия за демократичното съществуване. Тази промяна изисква решителност за радикални реформи, но и мъдрост за запазване на демократичния ред, за да не се стигне до хаос или разрушаване на институциите.

Думите на съдия Тодорова са призив към активна гражданска позиция и политическа отговорност – само чрез съзнателни действия, подкрепени от обществената воля, може да бъде възстановено доверието в съдебната система и държавността. Това е шанс за цялото общество да докаже, че дори в най-трудните моменти демокрацията може да устои, ако гражданите ѝ откажат да се примирят с беззаконието и несправедливостта..

Лалю Метев, пр. юр., 22 януари 2025 г.