Православната вяра учи, че истинският лидер трябва да служи на народа с чисто сърце, смирение и любов. Но когато властта се превърне в средство за лично въздигане и манипулация, тя се отдалечава от Божията истина. В този контекст политическите амбиции на др. Бойко Борисов, вождът на милиционерското БКП-ГЕРБ и бивш министър-председател, изглеждат като поредния опит за утвърждаване на едно егоцентрично управление, откъснато от духовните и нравствените ценности.

Борисов, чийто мандати като премиер продължиха общо 3606 дни – вторият най-дълго управлявал в историята на България, отново заявява желание за власт, този път като президент през 2026 г. Той стартира неофициалната си кампания, обикаляйки страната с прословутата си „джипка“, за да събира подкрепа сред симпатизантите на партията. В същото време публичните му изяви се преплитат със снимки и срещи с европейски лидери, очевидно за да се покаже като човек със значим международен авторитет.

Но какво свидетелства за истинската стойност на такъв лидер? В православната традиция добрият пастир жертва себе си за своето стадо, а не използва стадото, за да поддържа собствения си комфорт. Уви, политическите маневри на Борисов, които включват постоянна демонстрация на сила и умел популизъм, често напомнят повече на светския стремеж към власт, отколкото на духовна отговорност.

Сравнението с примери като брат"чед ни Доналд Тръмп, чиято политическа кариера е белязана от противоречия, само затвърждава впечатлението за желанието на Борисов да се издигне не заради добруването на народа, а заради личното си его и стремеж за историческо утвърждаване.

Православната догма ни предупреждава, че властта без смирение и служение на общото благо води до разруха. „Всяка власт е от Бога“, но само когато тя е обвързана с Неговите заповеди – правда, истина и любов към ближния. Когато властта се издига над тези принципи, тя се превръща в духовен „боклук“, който трябва да бъде изхвърлен.

Задачата на православния българин днес е да бъде бдителен и да търси в лидерите не онези, които говорят гръмко за миналите си „постижения“ или демонстрират външни знаци на сила, а тези, които с дела и смирение служат на народа. Защото в светлината на Божията истина не ще остане скрито онова, което не е градено върху основите на добродетелта.

И ако някой, като другаря генерал, инженер, доктор, художника и т.н. Борисов, се устреми към президентския пост, народът трябва да си зададе въпроса: ще бъде ли този човек пастир, който води към светлина, или поредният послушен наемник на олигарси като „Голямото момче“, който използва стадото за лична облага? Отговорът лежи в дълбокото ни осъзнаване на православните истини и критичния ни поглед към тези, които претендират за лидерство.

* * *

Разпадът на Коалицията – сценариите и реалностите

Сарказмът е оръжие на истината, когато лицемерието е станало мярка за успех. Социологът Димитър Ганев в просторно телевизионно интервю разкри как политическата конструкция, сглобена от най-разнообразни елементи, наречена Коалиция, ще се разпадне. Според него сценарият е познат – зловещ дежавю от 2016 г., когато чрез умели и преднамерени ходове, заедно с ДПС, собствениците на ГЕРБ (или може би просто един собственик) успяха да разцепят и унищожат Реформаторския блок. Какво ни чака сега?

Първият етап от разпада, по предсказанието на Ганев, ще бъде оттеглянето на най-слабото звено в коалицията – ПП „Има такива тъпанари“. Дали случайно или нарочно, именно те ще станат прицел на орязване на бюджети – я в Министерството на тъпанарството, я другаде. Лицето на тази завера, познато още като „порязващата ръка“, ще бъде бюджетният гуру на БКП-ГЕРБ, Делян Добрев. С неговата вещина в орязването на разходи и лицемерното аргументиране на всяко свое действие, поредният бюджет ще стане инструмент за политическо унищожение.

След излизането на „тъпанарите“ правителството ще продължи, но като такова на малцинството. На повърхността ще изглежда сякаш всичко е наред, а в сянката на „евроатлантическите ценности“ ще се замазват очите на хората. Подкрепата ще идва избирателно – веднъж от Шиши, друг път от Копейкин, защото нищо не обединява по-добре противниците от аморалното съглашателство.

Но този фарс ще има граници. Бюджетните спорове ще бъдат катализаторът. Когато нервите на БКП-БСП не издържат на системното орязване на социалните разходи – пенсии, здравеопазване, образование – те също ще напуснат Коалицията. Истината за тяхната „социалност“ ще лъсне, а народът, измамен и предаден, ще остане без подкрепа и без илюзии.

Тогава ще настъпи мигът на „Хлъзгавият гръб“. В удобния момент, когато всички други са политически изчерпани, ТОЙ ще подаде оставка на правителството. Избори ще бъдат проведени – удобно манипулирани от неговите хора в МВР и ЦИК. След това, в същинска пародия на демокрацията, ще вкара нужните 80 депутати. Победата няма да бъде истинска, но ще му гарантира свободата и възможността да държи държавата „на шиш“.

Защо допуснахме нашият народ да бъде хванат в такава сатанинска мрежа? Светото Православие ни учи, че държавата е служение на добродетелта, а политическата власт е дар от Бога, когато се използва за благото на народа. Вместо това, виждаме как властта е превърната в инструмент на гордост, алчност и лицемерие.

Днес е време за покаяние, време за осъзнаване. Не само за онези, които участват в управлението, но и за нас – народа, който се оставя да бъде мамен и манипулиран. Нека изхвърлим боклука – не само в политическия, но и в духовния си живот. Защото, както казва апостол Павел: „Не се съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяване на ума си“ (Римляни 12:2).

Само чрез вярата в Бога и твърдостта в доброто можем да устоим и да променим бъдещето. В противен случай ще продължим да бъдем играчка в ръцете на политически инженери, които служат не на народа, а на собствените си идоли.

Лалю Метев, 23 януари 2025 г.