2. zahariada
3. iw69
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. mt46
8. djani
9. wonder
10. tota
11. getmans1
12. ambroziia
13. hadjito
14. genadi2000
2. katan
3. leonleonovpom2
4. shtaparov
5. ka4ak
6. mt46
7. teodordetchev
8. ambroziia
9. milena6
10. dobrota
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. kalpak
6. bateico
7. sekirata
8. savaarhimandrit
9. djani
10. monbon245

Прочетен: 304 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.02 06:50


Излъчването на предаването „Религията днес“ в деня, в който България почита паметта на жертвите на комунизма, поставя сериозен въпрос за манипулативната интерпретация на историческите факти и моралната отговорност на медиите и религиозните институции. Това предаване, появило се след спирането на „Вяра и общество“ с Горан Благоев – решение, наложено под натиска на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков в услуга на Св. Синод – ясно демонстрира опитите за контрол върху общественото мнение и духовността чрез целенасочени интерпретации на религиозни и исторически събития.
Ние можем само да предполагаме – макар и да имаме своите догадки – защо досега не сме получавали покани за участие в подобни уж сериозни предавания, когато става въпрос за автентичната памет за гоненията и репресиите срещу Църквата и жертвите на комунистическия режим. За разлика от редица абонирани за ефира персонажи, като например другарката Дърева.
Мъчениците на вярата и съпротивата срещу тоталитаризма
Сред мъчениците на вярата, посрещнали гонения и насилие заради своята духовна позиция, се нареждат приснопаметните митрополити Борис Неврокопски (убит) и братовчед ни дядо Михаил Доростолски и Червенски, както и архимандритите Наум (протосингел във Варна, убит), Ириней (Донко Попконстантинов; протосингел в София, убит), Паладий (Димитър Данов; протосингел във Видин, убит) и Василий (Трингов; бивш протосингел в Русе, също наш родственик, подложен на жестоки репресии и лагери). Към тях се присъединяват и рилските йеромонаси Аверкий и Савел (и двамата убити), монах Виктор (в Русе; убит) и архиерейският наместник Петър В. Дивизиев (в Разлог; убит). Те са само една незначителна видима част от духовните водачи, които не се подчиниха на натиска и останаха верни на убежденията си.
Тези духовници разобличиха комунизма не само като политическа система, но и като идеология, която замества Божия ред с утопични обещания за земно щастие, лишени от трансцендентен смисъл. Техният живот и страдания свидетелстват за неразривната връзка между вярата и борбата за свобода и правда, превръщайки ги в ярки примери за съпротивата срещу манипулациите на тоталитарните режими.
Паметта за тях трябва да бъде съхранявана и защитавана от опитите за изопачаване на историческата истина и фактология – явление, което все по-често се наблюдава както в медийното пространство, така и в определени религиозни предавания и среди, където нерядко се правят опити за омаловажаване или дори оправдаване на престъпленията на комунистическия режим.
Изказванията на Георги Тодоров: опасни и неточни
Георги Тодоров, който сам се представя за богослов, направи в своето участие в предаването изключително скандални и подвеждащи твърдения, които изопачават историческата истина и подлагат на съмнение значението на жертвите на комунистическите репресии. Той безцеремонно заяви, че след 1956 г. не е имало преследвания срещу вярващите, а тези преди това били „някакви си“ и не толкова значими – едно напълно невярно и манипулативно твърдение, което игнорира документираните случаи на репресии срещу духовенството и миряните дори след тази година.
Най-фрапиращото му изказване обаче е твърдението, че ако някой е бил преследван заради вярата си, това означавало, че Бог не е бил благосклонен към него. Според Тодоров, тези, които притежавали „истинска“ вяра, били под „божествена защита“ и следователно не са пострадали. Тази логика води до чудовищния извод, че свещениците и миряните, които са били убити, хвърлени в затвори или изпратени в лагери, просто „не са заслужавали“ Божията закрила. Това не само противоречи на основни християнски учения, но и представлява дълбоко неморален опит за оправдаване на репресиите срещу невинни хора.
Опасните морални и теологични изводи
Твърденията на Тодоров водят до изключително опасни изводи, които не само се опитват да оправдаят комунистическите репресии, но и обезценяват страданията на жертвите, поставяйки под съмнение тяхната морална и духовна стойност. Според неговата логика, ако някой е бил преследван или подложен на насилие, това означава, че не е бил „достоен“ за Божията защита – теза, която е както теологически несъстоятелна, така и морално неприемлива. Подобно разбиране не само изкривява историческата истина, но и внушава, че жертвите сами са виновни за своето страдание – идея, която е дълбоко несправедлива и чужда на християнското учение.
В действителност, страданието на преследваните не е свидетелство за липса на Божията благодат, а напротив – за тяхната вярност към истината. Християнството учи, че Бог е на страната на угнетените, а не на техните гонители. В Евангелието на Матей (5:10) ясно се казва: „Блажени са гонените заради правдата, защото тяхно е небесното царство.“ Тази библейска истина недвусмислено показва, че преследването заради праведността не е знак за Божие отхвърляне, а за принадлежност към Неговото царство.
Апостол Павел в Римляни (8:35) подчертава, че нищо не може да отдели вярващия от Божията любов: „Кой ще ни отдели от Христовата любов? Труд или притеснение, или гонение, или глад, или голота, или опасност, или меч?“ Това послание утвърждава, че страданието не е доказателство за духовна слабост, а част от пътя на вярата, по който мнозина са преминали в историята, устоявайки на изпитанията с достойнство.
Следователно, опитите да се легитимират репресиите чрез религиозна аргументация представляват не просто историческа подмяна, но и дълбоко морално крушение, което извращава самата същност на християнското послание.
Опасни изводи и теологични заблуди
Изказванията на Тодоров водят до сериозни теологични и морални заблуди, основани на погрешно разбиране за Божията воля, вярата и страданието на вярващите. Най-същественият проблем в неговите твърдения е опитът да противопостави страданието на „истинската“ вяра, като внушава, че преследваните не са били под Божията закрила. Това противоречи на основополагащи християнски принципи и на многобройни библейски текстове, които подчертават, че страданието не е показател за липса на Божията благословия.
В Евангелието на Йоан (16:33) Христос заявява: „В света ще имате скърби, но дерзайте, Аз победих света.“ Това ясно показва, че страданието не е несъвместимо с Божията любов и че вярата не предпазва вярващите от изпитания – напротив, често ги води към тях. В Посланието до римляните (8:35-37) апостол Павел утвърждава: „Нищо не може да ни отдели от Божията любов“, като изрично посочва, че и в най-тежките изпитания вярващите остават под Божията закрила. Християнското учение подчертава, че страданието не е знак за Божие отхвърляне, а възможност за духовно израстване и съучастие в Христовото страдание – основна тема в Новия Завет.
Освен това, Тодоров пренебрегва историческата реалност, като омаловажава жестокостта на комунистическите репресии, свеждайки ги до „църковния въпрос“. Това не само подценява мащаба на преследванията, но и противоречи на библейското разбиране за страданието. В 2 Тимотей (3:12) апостол Павел предупреждава: „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“ Това свидетелства, че преследването на вярващите не е ограничено до конкретни институции, а е неизбежна част от живота в служба на истината.
В този контекст опитите да се оправдае страданието на жертвите с аргумента, че „истинската“ вяра ги е щяла да предпази, са не само богословски некоректни, но и дълбоко несправедливи спрямо паметта на репресираните.
Твърденията на Тодоров не само противоречат на основни богословски принципи, но и изопачават историческата истина за комунистическите репресии, които засягаха не само духовници, но и всеки, дръзнал да се противопостави на тоталитарния режим. Тези репресии, започнали веднага след 9 септември 1944 г. и продължили до края на 80-те години, не могат да бъдат сведени до „страх“ или сплашване. Чрез изтезания, смъртни присъди и дългогодишни затворнически наказания, хиляди невинни бяха подложени на нечовешки страдания. Само между 1944 и 1989 г. над 31 000 души бяха убити, а повече от 28 000 изпратени в лагери, където издевателствата над тях бяха както физически, така и психически унищожителни.
Тези трагични събития не могат да бъдат омаловажени до абстрактни категории като „страх“ или до съмнения в личната вяра на жертвите. Тодоровото твърдение, че истинската вяра била защитена от Бога, а онези, които са били преследвани, не я притежавали, представлява не само богословска заблуда, но и дълбока несправедливост спрямо паметта на репресираните.
Още по-тревожно е, че подобни изказвания намират място в официални църковни и медийни канали. Участието на Тодоров в предавания като „Живото слово“ на Софийската митрополия и публикуването на негови текстове на сайта на Българската патриаршия създават опасен прецедент. Това не само изопачава историческата истина за комунистическите репресии, но и се опитва да ги оправдае с религиозни аргументи. Такива позиции изпращат изключително вреден морален сигнал: че страданието е признак на вина и недостойнство – идея, която е несъвместима както с историческата реалност, така и с основите на християнското учение.
Гласове срещу подмяната на историческата истина
Мнения в социалните медии, като тези на Горан Благоев и Слава Янакиева, са реакция на тревожната тенденция към подмяна на историческата памет и опити за пренаписване на миналото. Ако Георги Тодоров наистина внушава, че религията не е била преследвана или че комунистическите репресии не са имали сериозни последици, критиките срещу него са напълно основателни и неизбежни – не само от морална, но и от историческа гледна точка.
Комунистическият режим в България систематично преследва религиозните дейци, особено тези, които отказват да се подчинят на партийната линия. Репресиите включват убийства, заточения, концлагери, закриване на манастири, разрушаване на църковни институции и създаване на контролирана „патриотична“ църква. Да се твърди, че „не си струва да се умира“ за вярата, означава да се отрекат тези жертви и страдания, документирани в множество исторически изследвания.
Толерирането на подобни изказвания в публичното пространство води до постепенното заличаване на историческата истина, оправдаване на минали престъпления и неглижиране на пострадалите. В този контекст критичната реакция на Благоев и Янакиева е не просто необходима, а задължителна за съхраняването на историческата памет и за защитата на истината от манипулации.
Морална и историческа отговорностТози случай е пореден пример за подмяна на историческата истина, при която манипулативни интерпретации на вярата се използват за оправдаване на престъпления и за морално деградиране на жертвите. Фактът, че подобни изказвания намират подкрепа и се разпространяват чрез църковни и медийни канали, представлява сериозен морален проблем и поставя под въпрос действителната роля на религиозната институция в отстояването на историческата истина и човешкото достойнство. Мълчанието пред подобни твърдения не е добродетел – то е съучастие в манипулирането на историята и подкопаването на истината.
Изказванията на Георги Тодоров водят до тежки теологични и морални заблуди, които изкривяват както историческите факти, така и основни християнски учения. Неговите изводи не само че са теологически неоснователни, но и морално неприемливи. Те принизяват страданията на жертвите на комунистическите репресии и накърняват самото християнско разбиране за страданието и Божията благодат.
Църквата трябва да бъде стожер на моралната истина, като защитава всички, пострадали заради вярата си, без да прави компромиси с историческата истина и духовната честност. В този контекст, мълчанието пред подобни изопачавания е не просто пропуск, а съучастие. Необходимо е истината за жертвите на комунистическите репресии да бъде ясно и категорично защитавана, както и да се подчертае, че Бог е близо до онези, които търпят несправедливост, без да ги обвинява за тяхното страдание.
Лалю Метев, 2 февруари 2025 г.
Тагове:
Медитация ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ и ОБ...
България и славянския свят
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев