Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02 20:53 - Нашият кръст
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 188 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 05.02 00:19


Кървавите събития от септември 1923 г. през погледа на БПЦ

В разгара на въстаническите действия, на 25 септември 1923 г., Светият Синод, макар и в намален състав, излиза със специално послание към българския народ. Този официален документ е посветен на „септемврийския метеж“, който избухва с особена сила в диоцеза на Видинската, Врачанската, Пловдивската и Старозагорската епархия. Посланието е изготвено и подписано от наместник-председателя на Синода, Пловдивския митрополит Максим, както и от Врачанския митрополит Климент и Видинския митрополит Неофит. То е публикувано на първите страници на „Църковен вестник“ и разпространено като самостоятелен текст до енорийските свещеници, за да достигне до всички православни християни в страната.

„Възлюбени синове на българския народ! Да се стреснем. Самостойното съществуване на България е в опасност! Възпитаните в безверие и безсърдечие наши братя и синове, увлечени и ръководени от злоба и ненавист към държавния ред и законността, направиха вече кървав опит да подронят свободното и независимо съществуване на Родината ни...“

Светият Синод на БПЦ категорично осъжда септемврийските събития от 1923 г., определяйки ги като „велико престъпление“, „опит за унищожаване на независимостта на свободното отечество“ и „мерзък грях“. Църковните архиереи сравняват Църквата с „любяща майка“, която дълбоко скърби за своите чеда, въвлечени в братоубийствената борба – „едните, като жертва на безумието, увлечението и заблудата, а другите – като мили и скъпи жертви на дълга към Родината“. В посланието се отправя „горещ призив“ към всички българи да си припомнят „позорното робство“ и „драгоценността“ на отечествената свобода, за да не застрашават независимостта на страната с подобни „безумни действия“.

В духа на Евангелието Църквата призовава към покаяние и мир, напомняйки думите на Христос: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Матей 5:9). Позицията на БПЦ е водена от дълбокото убеждение, че „всяко царство, разделено против себе си, запустява“ (Матей 12:25), и че братоубийствената война е пагубна не само за държавата, но и за душите на хората.

Духовна грижа и социална ангажираност

Архиереите се обръщат и към държавната власт, отправяйки християнски съвет: „да бъде към провинените твърда и справедлива, а не жестока и отмъстителна“, „да бъде дори снизходителна, като има предвид, че много от младите хора са били подмамени, заблудени и увлечени в престъпната насока“. Посланието завършва с надеждата, че при строгото правосъдие ще има и снизхождение, „за да заживеем в мир, братска любов и взаимопомощ като истински християни и добри българи“.

Българските архиереи не само изразяват потреса си от братоубийствената война, но и предприемат конкретни действия за смекчаване на нейните последици. На 1 октомври 1923 г. Видинският митрополит Неофит се среща с министъра на вътрешните работи, запасния генерал Иван Русев, за да обсъдят общ план за „умиротворяване на духовете в страната и уеднаквяване на позициите на правителството и Църквата“. В началото на октомври 1923 г. митрополитите Неофит Видински, Климент Врачански, Павел Старозагорски и Максим Пловдивски се завръщат в своите епархии, силно засегнати от въстаническите действия, за да съдействат за възстановяването на мира.

Софийският митрополит Стефан нарежда на 21 октомври 1923 г. във всички софийски храмове да се организира дарителска кампания в подкрепа на пострадалите семейства от „комунистическия метеж“. В дните преди Рождество Христово, Софийското православно братство „Св. св. Кирил и Методий“, с благословението на митрополит Стефан, организира събиране на помощи за затворниците в Централния затвор.

Позицията на Църквата относно септемврийските събития

Трагедията на братоубийствената война оставя дълбок отпечатък върху съзнанието на църковните дейци. Именно в тези години се катализират процесите на социален ангажимент на Българската православна църква и се утвърждава нейната обществена роля, която остава неизменна до радикалния прелом през септември 1944 г. БПЦ не само осъжда братоубийствените метежи от 1923 и 1925 г., но и се опитва да анализира техните корени и да предложи дългосрочни решения за преодоляването им. Църквата се утвърждава като духовна майка на вярващи и невярващи, призовавайки към покаяние, помирение и национално единство, напомняйки думите на апостол Павел: „Не се оставяйте да ви побеждава злото, но побеждавайте злото с добро“ (Римляни 12:21).

Особено показателно е, че в осмислянето на тези трагични събития БПЦ кристализира разбирането, че съвременното българско училище е основен виновник за разпространението на атеистичен мироглед. Църковните дейци възприемат секуларната образователна система като заплаха за националния живот, защото според тях тя възпитава младите в атеизъм и национален нихилизъм, които подкопават устоите на държавността. Това убеждение мобилизира Църквата да развие своя духовно-просветна дейност, с която да компенсира влиянието на материалистичното и атеистичното образование. Конфликтът между секуларните принципи на модерното българско училище и претенциите на БПЦ за духовен водач и просветител на обществото остава нерешен до края на междувоенния период.

* * *

Проф. Пламен Павлов: Скандално и исторически невярно е патриархът да
оправдава жертвите на Народния съд със Септемврийското въстание

Все по-отчетливото прокомунистическо говорене на предстоятеля на Българската православна църква патриарх Даниил Български показва, че несъмнено процесът на декомунизация в България не е завършен и неговите отровни пипала стигат дори до самите върхове на Църквата. В този контекст възниква основният въпрос: доколко е допустимо християнски пастир да оправдава насилието и репресиите, извършени в името на идеология, враждебна на самото естество на вярата?

Нашите политици и висши духовници би следвало да се обръщат към историята с отговорност, мъдрост и богословско смирение. „Безразсъдният вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си“ (Притчи 14:15). Истината е свята и не може да бъде подменяна с удобни исторически интерпретации, обслужващи политически или идеологически наративи. Наблюдаваме опасно контранастъпление, което не само изопачава историческата истина, но и представлява заплаха за духовното и моралното здраве на нацията.

Проф. Пламен Павлов коментира тази тревожна тенденция в светлината на словото на патриарх Даниил, произнесено на 1 февруари – деня на почит към жертвите на комунизма. В своето обръщение патриархът неочаквано свърза жестокостите на Народния съд със Септемврийското въстание, сякаш двете събития са част от една логическа и историческа последователност.

„Подобно смесване е абсолютно неуместно и противоречи на елементарната логика, а и на историческите факти“, категоричен е проф. Павлов. Септемврийският метеж от 1923 г. не може да бъде наречен „народно въстание“, още по-малко да се използва като оправдание за репресивната машина на Народния съд. Историята е недвусмислена – това е била провокация, дирижирана от Коминтерна и от българските комунистически лидери Георги Димитров и Васил Коларов. За разлика от тях, голяма част от жертвите на Народния съд не са имали никаква връзка с репресиите срещу комунистите през 20-те години, а са били убити само защото са представлявали интелектуалния, духовния и политически елит на нацията. „Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; които правят тъмнината светлина, а светлината – тъмнина“ (Исая 5:20).

Смущаващо е, че патриархът заговори за „присъдите“ на Народния съд, сякаш става дума за нормална и законна съдебна институция. В действителност това е бил извънреден, противоконституционен съд, който произнася осъдителни присъди не въз основа на закона, а на политическа целесъобразност и заповеди от Москва. „Не следвай множеството към злото и не свидетелствай в съда, като се присъединяваш към множеството, за да изопачаваш правото“ (Изход 23:2). Законността на един съд не се измерва с неговата идеологическа лоялност, а с неговата способност да раздава справедливост.

Дълг на Църквата е да бъде „стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15), а не да съучаства в пренаписването на историята по удобен начин. Оправданието на един терор с друг е опасна софистика, която подкопава самите устои на нравствеността. Време е висшите духовници и политиците в България да осъзнаят тежестта на своите думи и отговорността, която носят пред бъдещите поколения. Истината не може да бъде относителна, а историята – жертва на манипулации. Както казва Христос: „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).

Богословската и историческа истина не бива да бъде подменяна в името на политически внушения. Християнската традиция ни учи, че „истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32), а всяка манипулация на миналото рано или късно се връща като духовен и морален съд над тези, които я извършват. В този смисъл оправдаването на жертвите на Народния съд чрез събитията от Септемврийското въстание не само че изкривява историческите факти, но и поражда въпроса за моралната отговорност на духовните водачи.

Как се вписват тези внушения на митрополит Даниил в присъствието на Симеон Сакскобургготски и семейството му? Не е ли било неудобно на Даниил да изразява позиции, които на практика оправдават насилието над негови сънародници, сред които е и княз Кирил – чичото на Симеон? Историческите факти ясно показват, че княз Кирил, като регент, е бил избран не заради симпатии към фашизма, а заради прозападната си ориентация. Да се използва историческа манипулация, за да се поддържат идеологически конструкти, противоречи не само на историческата истина, но и на християнския морал. В Еклисиаст 1:9 се казва: „Няма нищо ново под слънцето“ – и тук виждаме един стар механизъм на подмяна и лукавство, който съпътства политическите и църковните манипулации.

Такова поведение от страна на висши духовници е непонятно и тревожно. Във време, когато Българската православна църква би трябвало да бъде духовен фар на истината и морала, свидетели сме на явна идеологическа обремененост. „Горко на ония, които наричат злото добро и доброто зло“ (Исая 5:20). Вместо да почетем паметта на невинните жертви на Народния съд, виждаме една паралелна интерпретация, която цели да омаловажи престъпленията на комунистическия режим.

Но и някои политици от левицата използват манипулативно говорене, за да омаловажат погрома на Народния съд. Когато лидер от БСП като Борислав Гуцанов защитава паметника на Съветската армия и внушава оправдание за съдебните разправи от 1945 г., това не е просто историческо невежество – това е пропаганден ход. Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Цветан Спасов не са жертви на фашизма, както внушава Румен Петков, а тяхната съдба е използвана в реториката на комунистическата пропаганда. „Лъжесвидетелят не ще остане ненаказан, и който изговаря лъжа, няма да избегне“ (Притчи 19:5).

Всичко това е част от една добре обмислена хибридна пропаганда, насочена към подмяна на историческите истини и духовните ценности. Когато патриархът на Българската православна църква говори в стилистиката на бившия комунистически режим, това не е просто тревожно – това е духовен разкол. Християнството ни учи на разпознаване на истината и праведността: „Плодът на правдата се сее с мир от ония, които творят мир“ (Яков 3:18). А тук виждаме не мир, а опит за насаждане на нови разделения.

На фона на всичко това държавата остава безучастна. Тридесет и пет години след падането на комунистическия режим, декомунизацията все още не е завършила. Ние продължаваме да се лутаме между историческите фалшификации и неудобната истина. Политиците, вместо да защитават истината, предпочитат да мълчат, защото много от тях са продукт на същата среда, която години наред изкривяваше историческите реалности.

Днес наблюдаваме опасно контранастъпление, което не само подменя историческата истина, но и представлява заплаха за бъдещето на България. „Ако мълчат те, камъните ще извикат“ (Лука 19:40). Истината не може да бъде заглушена завинаги, но от нас зависи дали ще застанем твърдо в нейна защита, или ще позволим да бъде погребана под пластове идеологически заблуди и страхливи компромиси.

„Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24). Христовите думи, произнесени пред учениците Му, остават неизменни и днес. Те ни призовават да не правим компромис с Истината, да не предаваме вярата си за временни облаги и да носим кръста си достойно, без страх и без угодничество пред властимащите. Историята познава не само светли примери на мъченичество, но и печални образи на духовници, предали Христовото учение в служба на земни идеологии.

НАШИЯТ КРЪСТ 

В годините на комунистическата диктатура тоталитарната власт използва различни методи, за да превземе Църквата отвътре. Свещениците са подлагани на натиск – някои са принудени да свалят расото си в замяна на образование и привилегии, други – вербувани като доносници на тайната милиция. Малцина устояват. Но дори сред онези, които сътрудничат, не се намира такъв, който открито да пропагандира комунистическите лъжи. И тук идва въпросът – ако някои духовници от миналото са се пречупили под натиск, как да наречем онези, които днес доброволно възхваляват антихристиянски режими и кървави идеологии?

„Не може да се слугува на двама господари“ (Мат. 6:24). Църквата Христова не е политически инструмент, нито нейните служители могат да бъдат разменна монета в идеологически борби. Истинският пастир „живота си полага за овцете“ (Йоан 10:11), а не за партийните интереси. „Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло!“ (Исаия 5:20) – пророкът предупреждава, че лъжата, колкото и да се повтаря, не може да стане истина.

Днес ставаме свидетели как патриарх Даниил прави точно това – подменя историческата истина с политическа угодническа реторика. Ако духовният водач на нацията започва да раздава индулгенции за Септемврийското въстание, какво следва? Да прослави болшевишките главорези Лев Главинчев и Мирчо Спасов? „За всяка празна дума, която рекат човеците, ще отговарят в съдния ден“ (Мат. 12:36) – а когато думите не са просто празни, а откровено лъжливи, отговорността е още по-голяма.

Засега патриархът ни е само леко розов – като недозрял домат. Ще остане ли в историята като „Червеният патриарх“ – зависи от него самия. Но и от нас – тези, които държат да наричат бялото „бяло“, а черното „черно“ (Мат. 5:37). Никоя длъжност, дори патриаршеската, не е дадена веднъж завинаги. Ако Светият Синод не предприеме действия, значи и той споделя отговорността за това отстъпление от вярата. „Господ не ще остави жезъла на нечестивците върху дела на праведните“ (Пс. 124:3). В крайна сметка историята съди по делата, а Бог – по сърцата. И ако днес ние не отстояваме Истината, утре нашият собствен кръст ще бъде непосилен за носене.

Лалю Метев, 4 февруари 2025 г. 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. meteff - Мелнишкият епископ Герасим привикан в ДАНС заради руски връзки
05.02 15:27
Мелнишкият епископ Герасим, който е и главен секретар на Светия Синод, е бил привикан вчера следобед в ДАНС, където е давал обяснения за повече от час. Това съобщават източници от Синода, цитирани от Faktor.

От години Герасим се смята за основната връзка между Българската православна църква, Руското посолство и Московската патриаршия. Според наличната информация причината за разпита е посещението на висшия руски духовник и бивш генерал от КГБ Николай Балашов, който е в забранителния списък на ЕС и Украйна. Въпреки санкциите, Балашов е присъствал на отбелязването на 100-годишнината от освещаването на катедралата „Св. Александър Невски“ в София. По молба на руския патриарх Кирил, Герасим е изпратил писмо до „Гранична полиция“, с което е съдействал за пропускането му. Оказва се, че Балашов е влязъл в България легално, благодарение на шенгенски паспорт, издаден от Италия.

В църковните среди се коментира, че разпитът в ДАНС може да е опит за натиск преди избора на нов Видински митрополит. Герасим и епископ Пахомий бяха определени като двамата финални кандидати, а окончателното решение на Светия Синод се очаква в неделя. Въпреки тези спекулации, изборът на новия владика е смятан за предизвестен в полза на Пахомий, а ДАНС едва ли би се ангажирала с подобни интриги.

По-вероятната причина за разпита са руските зависимости на Герасим и опасенията, че БПЦ се превръща във филиал на Московската патриаршия. Засега от Светия Синод не коментират случая, спазвайки традиционното си мълчание.
цитирай
2. leonleonovpom2 - Здравей!
05.02 22:36
Коментирах относно истината, манипулираната в предишен постинг
Защо са се вкопчили в този съд? Единствен ли е? Невинни ли са осъдените?
В Гърция цяло правителство и парламент са осъдени на смърт заради катастрофа във войната с Турция!
В Париж цялостта на България е била поставена на карта, репарации, преди това София е била пред сриване
Тридесет и две хиляди жертви във ВСВ!?
Крайно време е за помирение!
Защо вадят едностранчиво само едната страна? А стъкленото око на Гео Милев!? Загубил истинското в ПСВ и убит като куче?
Врачанския владика!
Ами Червеният поп е от този край! Изстрелял последния снаряд срещу църквата в Медковец, където е служил! През юсептемврийското въстание
Да се поучим от Франко!
Разбрал безсмислието на Гражданската война, наредил да се съберат костите на всички загинали - франкисти, комунари и всички останали в Пантеон!

Врагове в живота, но заедно в смъртта! Става дума за близо милион души!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 4283677
Постинги: 1531
Коментари: 2024
Гласове: 20209
Архив
Календар
«  Февруари, 2025  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728