Докладът на главния обвинител на Народния съд Георги Петров

Преди осемдесет години в мразовитата нощ на 1 срещу 2 февруари 1945 г., в Централните софийски гробища, са екзекутирани и погребани със сгурия в бомбени ями 1 княз, 3 бивши премиери, 22 министри, 67 депутати, 48 генерали и висши офицери, и 8 царски съветници. Преди и след тези събития хиляди българи са убити без съд и присъда, много други са изпратени в концлагери и затвори, изселени или подложени на други форми на репресии. Те са жертви на жесток и човеконенавистен тоталитарен режим, познат като комунизъм. Вечна памет на загиналите и изстрадалите! Нека тези ужасяващи времена никога не се повторят!

Докладът на главния обвинител на Народния съд Георги Петров е ключов документ, който осветлява както механизмите на този извънреден съдебен орган в България, така и неговите цели. Той не само отразява функционирането на Народния съд, но и позволява съпоставка с практиките на други европейски държави след Втората световна война. В анализа си Петров подчертава ефективността на Народния съд, като го представя като успешен инструмент за справяне с т.нар. „врагове на народа“. Въпреки това, докладът поставя основателни въпроси, свързани с етичността и правомерността на тези процеси.

Сравнителен анализ на Народните съдилища в Европа

Петров анализира различните подходи, прилагани в европейските държави по отношение на военните престъпници и политическите противници:

• Румъния и Унгария – Народните съдилища се оказват неефективни, с присъди, които често са смятани за прекалено меки или неубедителни, което довежда до недоволство сред комунистическите среди.

• Франция и Германия – Според Петров процесите в тези страни са „вяли“ и „фарсове“, а липсата на единен международен трибунал позволява на множество нацистки престъпници да избегнат наказание.

• Югославия – Народният съд функционира, но е ограничен от законодателство, което изисква личното одобрение на Йосип Броз Тито за изпълнението на смъртни присъди, което забавя процеса на „прочистване“.

• България – Народният съд в България е представен като безпрецедентно ефективен, тъй като разполага с пълна свобода на действие, без ограничения на присъдите и без механизъм за обжалване. Това му позволява да изпълнява основната си цел – унищожаване на политическите противници на комунистическия режим.

Богословски и философски размисли

От богословска перспектива възниква въпросът за баланса между възмездието и прошката. Християнството проповядва както справедливост, така и милосърдие. В Притчи 21:15 се казва: „Радост е за праведния да върши правосъдие, а за злодеите е страх“, но същевременно Исус учи: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“ (Матей 5:7). Това поражда дилемата дали Народният съд е изпълнил Божията справедливост или е бил инструмент на отмъщение.

Философските концепции за правосъдието също поставят въпроси относно ролята на държавната власт. Имануел Кант подчертава, че „правото никога не трябва да се нагажда към политиката, а политиката трябва да се приспособява към правото“, изтъквайки нуждата от независима съдебна власт. В случая с Народния съд обаче политическата цел изглежда доминира над правния принцип, което поставя под съмнение неговата справедливост и легитимност.

Морално-етични и общественополитически аспекти

Докладът на Георги Петров подчертава ролята на Народния съд като инструмент за утвърждаване на комунистическата власт. В тази връзка възникват няколко важни въпроса:

• Държавата като инструмент на правосъдието или на репресията? – Народният съд в България действа не само като наказателен орган, но и като средство за елиминиране на политически противници. Масовите екзекуции и осъждания не оставят съмнение, че съдът е бил преди всичко политически механизъм.

• Легитимност на наказанията – Липсата на възможност за обжалване и широките правомощия на съда поставят въпроса за справедливостта на произнесените присъди.

• Обществено възприятие – Докато в комунистическата историография Народният съд е представян като акт на възмездие, след 1989 г. той все повече се разглежда като механизъм за политическа разправа, нарушаващ основни човешки права.

Юридически анализ

От правна гледна точка Народният съд в България нарушава основни принципи на справедливия процес:

• Липса на право на защита – Процесите се провеждат в ускорени срокове, без реална възможност за защита на обвиняемите.

• Принцип на презумпция за невиновност – Съдебните заседания често са формални, с предрешени присъди, което напълно елиминира правото на справедлив процес.

• Пропорционалност на наказанията – Масовите смъртни присъди и тежките наказания пораждат въпроса дали тези мерки са били обосновани и справедливи.

• Несъвместимост с международните правни стандарти – Народният съд нарушава принципите, залегнали в приетите по-късно международни конвенции за правата на човека, като Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Историческа перспектива

Оценката на Народния съд претърпява значителни промени през различните исторически етапи. По време на социалистическата власт той е представян като неизбежна мярка за наказание на „фашистките престъпници“. След промените през 1989 г. обаче много от жертвите са реабилитирани, а съдът започва да се разглежда като инструмент за политическо прочистване. Това подчертава, че историческата интерпретация е тясно свързана с господстващата идеологическа среда и политическите нагласи на съответния период.

Заключение

Докладът на Георги Петров представя Народния съд като ефективен и безкомпромисен инструмент за осъществяване на „народното правосъдие“. Въпреки това, съвременният анализ разкрива сериозни нарушения на основни правни и морални принципи. Народният съд не само изпълнява функцията си да „раздава правосъдие“, но и се превръща в оръжие за политическа репресия. В този контекст възникват ключови въпроси относно правото на живот, ролята на наказанието и границите на държавната репресия. В крайна сметка, истинското правосъдие трябва да се основава не само на закона, но и на принципите на хуманност, милост и защита на човешкото достойнство.

Лалю Метев, 6 февруари 2025 г.