Подвигът на архимандрит Василий Трингов

Историята на Църквата е история на свидетелството. Още от първите векове на християнството вярата е била преследвана, а проповедниците на истината – гонени. Но както е казал Господ: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас намрази" (Йоан 15:18). Така и в годините на комунистическия режим в България (1944-1989 г.) свещениците и монасите, които останаха верни на Христос, бяха подложени на жестоки изпитания. Сред тях особено се откроява личността на архимандрит Василий Трингов – духовник, изповедник и учител, който не се поколеба да защитава светата вяра, въпреки забраните, преследванията и ограниченията, наложени му от безбожната комунистическа власт.

След като беше изпратен на заточение в Бачковския манастир заради дръзновените си проповеди, архимандрит Василий се завърна в София, но със строго ограничени права – той можеше да служи като ефимерий в катедралния храм „Св. Александър Невски“, но му беше забранено да проповядва. Въпреки тази забрана, неговият глас не замлъкна. Макар и не от амвона, а от солея на храма, архимандрит Василий продължаваше да разпространява словото Божие. Както е казано: „Защото не можем да не говорим за това, което сме видели и чули“ (Деян. 4:20).

Духовното му слово беше проникнато от апологетичен дух, от стремеж към защитата на вярата срещу атаките на безбожието. Неслучайно в неговите проповеди присъстваха цели доказателствени пасажи от третата книга на „Наръчник на апологета“, забранена от тогавашната власт и преследвана като опасно четиво. Историята на тази книга е сама по себе си отражение на гоненията срещу Българската православна църква в този период. Поради идеологическите репресии тя беше забранена дори за печат в Годишника на Духовната академия, а св. Синод успя да откупи част от нея. В тези условия архимандрит Василий, с риск за себе си, преписа третата ѝ част за своя лична употреба, като по този начин я съхрани за идните поколения.

Тази негова жертвоготовност напомня за древните християни, които със своите ръце преписваха свещените текстове, за да ги запазят от унищожение. Подобно на тях, архимандрит Василий разбираше, че словото Божие не може да бъде оковавано: „Но словото Божие не се връзва“ (2 Тим. 2:9). Това беше негова основна мисия – да съхрани и предаде на бъдещите поколения истинското православно учение, дори с цената на гонения и страдания.

Подвигът му ни напомня думите на св. Йоан Златоуст: „Не може да се скрие свещ, която гори в нощта – така и християнинът не може да остане незабелязан, ако живее в истината.“ Архимандрит Василий не само че не скри своята вяра, но я направи светилник за всички, които търсят духовна светлина в тъмнината на онези години.

Неговият живот е пример за верността на Христовите думи: „Блажени сте, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжливо каква и да е зла дума заради Мене“ (Мат. 5:11). Той не търсеше признание, нито удобство, а живееше според принципите на свещеното Предание и следваше пътя на изповедничеството.

Делото на архимандрит Василий Трингов ни напомня, че истината изисква жертва, но носи и вечна награда. Той следваше Христовия призив: „Пазете се, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се“ (1 Кор. 16:13). Днес, когато Църквата продължава своята мисия в един все по-секуларизиран свят, неговият пример остава живо свидетелство за това, че светлината на вярата не може да бъде угасена.

Историята на архимандрит Василий Трингов е едновременно трагична и вдъхновяваща. Трагична, защото показва жестоките гонения, на които е подложена Българската православна църква през XX век. Вдъхновяваща, защото доказва, че духовната истина е непобедима и че Христовата светлина не може да бъде загасена от тъмата на безбожието. Архимандрит Василий е пример за свещенослужител, който не търси компромиси, не се бои от заплахите и предпочита пътя на изповедничеството пред този на примирението.

Неговият подвиг остава като напомняне, че християнството не е удобство, а жертва, и че истинската вяра се доказва чрез страдание и мъжество. Неговият живот следва примера на древните мъченици и изповедници, като св. Йоан Златоуст, който казва: „Не може да се скрие свещ, която гори в нощта – така и християнинът не може да остане незабелязан, ако живее в истината.“

Делото му е призив за всички православни християни да останат верни на своите убеждения, независимо от времената и обстоятелствата, защото, както ни учи апостол Павел: „Пазете се, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се“ (1 Кор. 16:13).

Примерът на приснопаметния архимандрит Василий Трингов остава светъл маяк за поколенията – символ на непоколебимата вярност към Христовата истина и на триумфа на духа над мрака на гоненията. Делото му ни вдъхновява и напомня, че християнството не е просто изповедание, а начин на живот, изграден върху жертва, подвиг и безусловна преданост към Христос.

Лалю Метев, 14 февруари 2025 г.

Свидетелството за архимандрит Василий Трингов разкрива неговата роля като духовен наставник и изповедник на православната вяра в едно от най-мрачните времена за Българската православна църква – периода на комунистическите гонения (1944–1989 г.). Неговият живот и служение са пример за непоколебима вярност към Христос, въпреки преследванията, забраните и ограничените възможности за проповядване.

След заточението си в Бачковския манастир, архимандрит Василий се завръща в София, където му е позволено единствено да служи като ефимерий в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, но му е забранено да проповядва. Въпреки това той продължава своята мисия, като намира начин да разпространява словото Божие от солея на храма. Това негово дръзновение ни напомня за думите на апостолите: „Защото не можем да не говорим за това, което сме видели и чули“ (Деян. 4:20).

Особено значимо е неговото участие в съхраняването и разпространението на третата книга от „Наръчник на апологета“ – текст, забранен от комунистическата власт, тъй като защитава християнската вяра срещу идеологическите атаки на атеистичния режим. Архимандрит Василий не само че преписва този труд за лична употреба, но и черпи от него в своите беседи, утвърждавайки своите събратя в истината.

Неговият живот е олицетворение на светоотеческата мъдрост, че истинската вяра не може да бъде заличена с репресии и гонения. Подобно на ранните християни, които тайно преписваха и разпространяваха Писанието, архимандрит Василий разбираше, че „словото Божие не се връзва“ (2 Тим. 2:9). Делото му свидетелства за изпълнението на Христовите думи: „Блажени сте, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжливо каква и да е зла дума заради Мене“ (Мат. 5:11).