ТРЕТИ МАРТ РАЗПНАТ МЕЖДУ 1878 и 1918 г.

Темата за Брест-Литовския мирен договор и неговото интерпретиране в публичното пространство, особено когато се представя тенденциозно, изисква задълбочен анализ. Нашето категорично несъгласие произтича от опасната практика имената на наши видни родственици да бъдат използвани в исторически наративи, които изкривяват фактите и обслужват нечии неясни пропагандни цели.

Александър Йорданов акцентира върху Брест-Литовския мирен договор от 3 март 1918 г., представяйки го като „капитулация“ на Руската империя (по-точно на болшевишката власт) пред България и нейните съюзници от Четворния съюз. В действителност, Брест-Литовският мир е подписан между съветска Русия и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) и бележи излизането на болшевиките от Първата световна война. Въпреки че България е сред победителите в този мир, представянето ѝ като решаващ фактор за поражението на Русия е преувеличено.

Йорданов подчертава значението на българските военни успехи в Добруджа, където генерал Иван Колев (б.р. Кьойбашиев) и Първа конна дивизия изиграват ключова роля в разгрома на руско-румънските войски през 1916 г. Въпреки това, той опростява сложния военнополитически контекст, като свързва тези победи пряко с руската капитулация.

Текстът има ясно изразена антисъветска и антируска насоченост, като противопоставя 3 март 1918 г. на 3 март 1878 г., оспорвайки русофилския прочит на българската история. Той интерпретира творчеството на братовчеда Иван Вазов в подкрепа на тезата, че Русия носи ново „иго“, а не освобождение – интерпретация, която е спорна в академичните среди, но намира място в антикомунистическите и проатлантически среди.

Риториката на Йорданов е силно емоционална, използвайки епитети като „диви руски пълчища“, „немили неканени гости“, „дивите зверове от Север“ и „предатели и псета“. Подобен стил е характерен за политическата пропаганда, като целта е да поляризира аудиторията и да мобилизира общественото мнение.

Твърдението, че българската победа е довела до освобождението на Полша, Украйна, Финландия, Литва, Латвия и Естония, е прекомерно опростяване. Независимостта на тези държави е резултат от поражението на Русия в Първата световна война и вътрешните революционни процеси, а не конкретно от действията на българската армия.

Йорданов застъпва тезата, че 3 март 1878 г. не може да бъде национален празник, защото „разделя“ българите. Това е позиция, характерна за среди, които отричат ролята на Русия в освобождението на България и предлагат алтернативни дати като 6 септември (Съединението) или 22 септември (Независимостта).

Мнението му носи силен пропаганден заряд и идеологическа обремененост. Историческите факти са представени селективно, за да подкрепят тезата му, а риториката е насочена към поляризация. Докато успехите на България в Добруджа и значението на Брест-Литовския мир са безспорни, тяхната роля в голямата европейска история е преувеличена.

Йорданов следва антисъветската и антируска реторика, но също така изгражда националистически разказ, в който България се представя като решаващ фактор в съдбата на Източна Европа. Тази интерпретация може да бъде приета от определени среди, но трудно би могла да се защити като обективен исторически анализ.

На снимката, представена от Йорданов, е заснета официалната българска делегация в Брест-Литовск, където на преден план ясно се виждат зет ни премиера Васил Радославов и нашият братовчед Димитър Тончев. В този контекст категорично се противопоставяме на използването на имената на наши родственици за пропагандни цели и тенденциозни интерпретации. Историческите личности трябва да бъдат разглеждани в техния автентичен контекст, без изопачаване и идеологическа експлоатация.

Историята не бива да се превръща в инструмент за политически манипулации и пропагандни кампании, независимо от техния инициатор. Недопустимо е случайни коментатори да злоупотребяват и се ползват с имената на видни българи, чието дело е оставило трайна следа в националната памет, за да прокарват свои неясни герберо-комунистически идеологически тези. Всеки исторически разказ трябва да почива на обективни факти и научен подход, а не на лични на този или онзи пристрастия и политическа конюнктура.

Нашата позиция е категорична: противопоставяме се на манипулативното представяне на исторически събития и на използването на имената на наши родственици за пропагандни цели. Брест-Литовският мирен договор е безспорно значимо историческо събитие, но неговата интерпретация трябва да се основава на реални факти, а не на опростени или тенденциозни наративи. Всяка форма на злоупотреба с историята, независимо от политическия ѝ подтекст, е неприемлива, тъй като води до изкривяване на националната памет и подмяна на реалната историческа истина.

Резонният въпрос, който възниква в контекста на тази тема, е: докога ще продължава историческото лицемерие, при което булеварди носят имената на личности като диктатора Александър Стамболийски, докато достойни държавници, като Димитър Тончев, остават в сянката на забравата? Не е ли крайно време за преосмисляне на историческите оценки и символите в публичното пространство, така че те да отразяват обективно националната памет и приноса на значими личности?

Лалю Метев, 22 февруари 2025 г.