Добромир Стрез. Крепостта Просек. Стрез разбива императорската войска. Алексий го признава за владетел над Средна Македония. Нова война с гърците.

По времето на император Алексий друг един български военачалник, на име Добромир Стрез, нанесъл още по-големи поражения на византийския владетел и дори разклатил цялата Византийска империя. Той бил подкрепен от Иванко в борбата си срещу гърците и затова неговото владичество над цяла Средна Македония продължило по-дълго.

Добромир Стрез бил от македонските български боляри и бил сродник на Асеневци. Той бил корав човек, но изключително мъжествен и хитър. Болярските му владения се намирали в Струмишката област и образували малко средновековно княжество, осеяно с яки кули и други крепостни съоръжения.

Когато Асен и Петър воювали с византийците за българската свобода, Стрез не взел участие в тази война и дори на моменти помагал на византийския император да отбива българските нападения. Със своите 500 храбри войници той толкова упорито се противопоставял на Асен, че последният бил принуден да потърси съюз с него и дори се сродил с него. По този начин българският цар го привлякъл на своя страна и го накарал да се откаже от византийското върховенство.

Заради тази си постъпка Стрез загубил владенията си, бил заловен от византийците и хвърлен в тъмница. Държали го в затвора няколко месеца, но го освободили под честна дума, че ще остане верен на императора и занапред няма да подкрепя българите. Византийците постъпили така, защото били убедени, че той е незаменим човек за тях, тъй като имал голямо влияние върху българите в Средна Македония и можел да ги държи в подчинение.

След като се върнал в отечеството си, Стрез започнал да управлява Струмишката област с императорски указ. Но не изпълнил дадената си дума, защото смятал, че тя била дадена под принуда и не бил толкова глупав, че да остави византийците да грабят чрез неговите ръце.

Разчитайки на любовта и предаността на своите съотечественици, Стрез отново отказал да признае властта на императора и дори нападнал смоляните в Серския окръг, за да ги присъедини към владенията си. Император Алексий, разгневен от отцепването на Стрез, потеглил с войска към Солун, а оттам към владенията на Стрез.

По това време Стрез се намирал в крепостта Просек. Тази твърдина била изградена върху високо плато, обградено от всички страни с непристъпни скали, по които не можело да се изкачи човешки крак. Само от една страна водела тясна пътека, но тя била укрепена с изкуствени постройки, които дори десетократно по-силен противник не можел да превземе лесно. Стените на Просек били снабдени с многобройни бойници, от които защитниците можели да стрелят, а околните скали били осеяни с бойни машини, които хвърляли огромни камъни върху нападателите.

Платото на Просек било достатъчно широко и покрито с богата растителност. Това позволявало на Стрез да държи големи стада добитък и овце, които при продължителна обсада могли да служат за храна на защитниците. Освен това, той предварително напълнил крепостните хамбари с брашно и други припаси. Единственият недостатък на това укрепление била липсата на вода. Местността била камениста, не можело да се изкопае кладенец, а нямало и естествени извори. Поради това защитниците били принудени нощем да слизат до река Вардар, която като змия обграждала Просек от две страни.

Такава била крепостта, в която Стрез се укрепил и спокойно очаквал настъпващия император.

Щом получил вестта за приближаването на византийската войска, Стрез разпуснал по-голямата част от дружините си и задържал само най-отбраните си войници. „Нямам нужда от повече хора – казал той, – защото и тези ще ми бъдат напълно достатъчни, за да покажа на императора с кого си има работа!“

Когато византийците наближили крепостта и я огледали отдалеч, по-опитните от тях, които познавали добре местността, посъветвали императора да не атакува директно Просек, а първо да превземе околните владения на Стрез и чак след това да се насочи към крепостта. Те смятали, че по този начин, след лесни победи и богата плячка, войската ще бъде по-мотивирана и укрепена, а самият Стрез, притиснат от всички страни, ще стане по-отстъпчив и може да се предаде без бой.

Този съвет бил мъдър, но императорът не го послушал. Вместо това, той се вслушал в думите на евнусите и младите приближени, които настоявали за незабавна атака срещу Стрез, като твърдели, че ако Просек падне, никой друг няма да има смелостта да се противопостави на императора. Освен това, те казвали: „Защо да нападаш врага отстрани, когато можеш да го поразиш направо в сърцето?“

Това мнение се харесало на императора, защото и самият той искал по-бързо да приключи войната със Стрез, за да се върне в Цариград. Затова византийската войска настъпила с голяма сила към земите, владени от местния властелин. В същото време Алексий Слав, който внимателно следял развоя на събитията, изпратил пратеници при императора с предложение за съюз. Той изразил готовност да се подчини на византийската власт, но поискал да запази владенията си срещу военна помощ срещу Стрез.

Императорът приел предложението с радост, тъй като не желаел да воюва на два фронта. Той веднага изпратил войски, които да подпомогнат Алексий Слав в борбата срещу общия им противник. В същото време самият Стрез се опитал да спечели подкрепата на сръбския крал, но не получил значителна помощ.

Скоро след това византийските и съюзническите войски обсадили една от крепостите на Стрез. Според хрониките, именно по време на тази обсада местният владетел бил убит при неясни обстоятелства – според едни източници станал жертва на заговор от страна на свои приближени, а според други – бил убит в сражение. Така или иначе, със смъртта на Стрез неговото владение било бързо разпределено между византийците и Алексий Слав, а войната в този регион приключила.

Императорът се завърнал в Цариград доволен от успеха си, а Алексий Слав продължил да управлява своите земи, но вече като васал на Византия.

И така, цар Алексей приема съветите на неопитните в боя хора и удря на Просек.

Преди още да започне да обсажда крепостта, императорът събаря няколко болярски кули в околността и изгаря селските храни по полетата. А пък персите, които му били изпратени на помощ, заробили множество мирни български селяни.

Достигайки до Просек, царят се спира за кратка почивка на войниците и след това дава заповед за общо нападение. Ето как гръцкият историк описва атаката срещу Просек и подвизите на защитниците му:

„Гърците така мъжествено се хвърлиха върху враговете, че оправдаха всички надежди. Кой с щит и гол меч в ръце, кой с лък и стрели, те се изкачиха по канаристите урви на крепостта и влязоха в бой с неприятеля, който пазеше стените и върха на планината. След извънредни усилия и голямо кръвопролитие, те отблъснаха българите от шанцовете им, направени вън от крепостта за защита на портата, която водеше към вътрешния двор.

А някои, като се изкачиха по канарите с въжета, се опитаха да навлязат в самия двор на крепостта. Но едва у тях се бе пробудила надеждата, че скоро ще станат господари на крепостта и ще видят края на доблестния си подвиг – когато разбраха, че всичките им усилия били напразни. За събаряне на стените трябвало секири и лопати. Напразно се раздаваха викове за доставяне на тези оръдия – нямаха ги и нямаше откъде да се вземат!

При все това, войниците не се отказаха. С клетви по адрес на царските оръжейни доставчици, те, вместо с лостове и секири, започнаха да разрушават каменната стена с ръце и мечове. Работата, разбира се, вървеше бавно, а нападателите търпяха жестоки загуби от страна на българите, които смело се биеха зад стените на крепостта. Необходими бяха стълби, за да излязат войниците на стените. Но и стълби не се намериха.

Като не желаеха да изтощават напразно силите си и да загиват, без да виждат шанс за успех, те напуснаха височината и отстъпиха.

Нападението срещу Просек се възобнови на следващия ден. Окуражени от вчерашния успех, българите посрещнаха нашествениците с неустрашимост и увереност. Каменохвъргачките (особен вид обсадни машини), които използваше неприятелят, нанасяха огромни щети в редиците ни, понеже действаха необикновено сполучливо. Българите не се задоволяваха само с хвърлянето на големи камъни, но търкаляха от върха и цели канари, които се разбиваха на парчета и предизвикваха ужас и смърт в нашите редици.“

Такъв беше ходът на боя през целия втори ден от обсадата. Вечерта, когато мракът покри земята и нищо не се виждаше, гърците се отдалечиха от крепостта и камъните отгоре престанаха да падат. Но българите не изчакаха третото нападение – като видяха, че императорските войски са изтощени, те, след кратка почивка, през тъмната нощ излязоха от крепостта, унищожиха гръцките обсадни машини, разположени на околните хълмове, и нападнаха отряда, който охраняваше нощния лагер.

Победоносно го разбиха, избиха всички стражи, преди още те да успеят да достигнат до палатката на протовестиария Йоан (един от главните военачалници и велможи при гръцкия цар). Той, събуден от виковете и крясъците на победителите, скочи от леглото си и полугол побягна.

Българите разграбиха и разделиха помежду си всичко, което намериха в палатката му, включително и тъмнозелените му калеври – знак за високия му чин.

След този успех, Стрезовите бойци се върнаха обратно в крепостта и, начело с господаря си, прекараха втората половина от нощта в пиршества, песни и подигравки към гърците. Един от българските юнаци, за да покаже, че гърците са страхливци и бягат от празни гюрултии, измисли следното:

Той извади от понорите на Просек всички празни бъчви, напълни ги с камъни и ги търкулна по урвите от различни страни на крепостта. С гръм и трясък бъчвите се затъркаляха надолу, уплашиха гръцките войници и ги накараха още през нощта да избягат далеч от Просек.

След този разгром гръцкият цар не се осмелил повече да напада Стрез и побързал да поиска от него мир. Струмица и Просек, заедно с всички околни градове и области, били признати с писмени договори за владения на Стрез. За да осигури обаче трайното му влияние и преданост, императорът настоял Стрез да се ожени за една от неговите роднини. Вследствие на това Стрез се развежда с жена си, българка, и сключва втори брак с дъщерята на пленения от Иванко гръцки главнокомандващ Мануил Камица. Тя била омъжена за гръцки велможа, но императорът, след завръщането си в Цариград, я развежда с мъжа ѝ и я изпраща в Просек.

Гръцкият историк, който описва тези събития, разказва, че след венчавката се състояло голямо пиршество, на което Стрез ял и пил без всякакво въздържание, дори се напил. Междувременно младата булка, спазвайки обичаите на невестите, почти не докоснала храната. Стрез я поканил да участва в угощението, но тя не бързала да изпълни желанието му. Това го ядосало, той започнал да я ругае на български. Тя го изгледала с недоумение, тъй като не разбирала езика. Стрез се намръщил и ѝ казал: „Ако щеш, яж, ако щеш – не! Малко ме е грижа!“

Мирът между Стрез и императора не продължил дълго, тъй като сметките на Алексий не излезли верни. Вместо да държи Струмишкия владетел под свое влияние чрез брака му, императорът си навлякъл нова война – още по-продължителна и жестока.

Ето как се развили събитията: Иванко, който бил пленил Камица, понеже не получил искания за него откуп от императора, преди сам да стане жертва на византийската коварност, го изпратил при съюзника си цар Калоян в Търново като част от византийската плячка. Протостраторът писал на императора с молба за откуп, но получил отказ. Когато Камица разбрал, че дъщеря му се омъжила за Стрез, се обърнал към нея с молба да убеди мъжа си да го откупи от Калоян.

Стрез се съгласил, изпратил необходимото количество злато в Търново и Камица бил доведен в Просек. Оттам той отново поискал от императора да продаде част от усвоеното му от царя имущество и да изпрати 12 000 жълтици на Стрез – срещу тази сума владетелят на Просек се съгласявал да го освободи. Алексий и този път не обърнал внимание на молбата.

Тогава Камица решил да отмъсти на своя безсъвестен господар – и успял. Той подтикнал зет си да обяви война на царя, уверявайки го, че без много усилия може да завладее цяла Македония. Стрез го послушал, разтрогнал мирните условия с Алексий и нападнал съседните византийски области. Прилеп, Пелагония (днешна Битоля) и много други градове паднали в ръцете на Стрез. Така владенията на Струмишкия господар обхванали почти цяла Македония.

Императорът не могъл да приеме тази голяма загуба и тръгнал на поход срещу Стрез. Достигнал с войската си Солун, но не посмял да излезе в открит бой срещу храбрия владетел на Просек. Решил да използва хитрост, за да постигне онова, което не можел да постигне с оръжие.

Той изпратил свои пратеници с дарове при Стрез, с нареждане да сторят всичко възможно, за да разклатят добрите му отношения с тъст му Камица. А понеже това съгласие се поддържало благодарение на съпругата на Стрез, целта била първо да го убедят да се разведе с нея и да се ожени за по-хубава и по-близка роднина на императора – Теодора, която била годеница на Иванко.

Стрез, който очевидно не бил от най-верните съпрузи, се скарал с Камица и се развел със съпругата си. Няколко дни по-късно от Солун пристигнала Теодора с бляскава свита, а сватбата била отпразнувана. В замяна Прилеп и Битоля били върнати на императора.

Добромир Стрез запазил царството си още десет години след гореописаните събития. През цялото това време той непрекъснато сменял съюзниците си: ту се съюзявал с византийците, ту с българите срещу гърците и латинците, а понякога нападал сръбските земи, превръщайки ги в развалини. Македонските българи дълго го помнели и години наред го споменавали в църквите си като „благочестивия самодържец Стрез“. Струмишкият владетел загинал от насилствена смърт, а владенията му били присъединени към българските земи.