Анализ на протеста на партия „Възраждане“ и събитията от 22 февруари 2025 г.

На 22 февруари 2025 г. в София се проведе протест, организиран от политическа партия „Възраждане“ под надслов „Защита на българския лев“. Първоначално протестът започна пред сградата на Българската народна банка, но впоследствие прерасна в шествие към представителството на Европейската комисия в България. Демонстрацията доведе до сблъсъци между протестиращи и органите на реда, което резултира в ранени полицейски служители, арести и материални щети.

Събитията повдигат редица правни и политически въпроси, свързани с правото на протест, обществената сигурност и демократичния процес в страната, както и с действията на правоохранителните органи след разпръсването на демонстрацията.

Юридически анализ на протестните действия

Конституционни и законови аспекти

Съгласно чл. 43 от Конституцията на Република България, гражданите имат право на мирни събрания и демонстрации, като тези права могат да бъдат ограничавани с оглед защитата на обществения ред, националната сигурност и правата на останалите граждани. Законът за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) регламентира реда за провеждане на протести и задълженията на организаторите.

В България политическите партии и организации трябва да функционират в съответствие с конституционните принципи, демократичния ред и правовата държава. Член 44, ал. 2 от Конституцията на Република България установява ясна забрана за организации, които подкопават суверенитета, териториалната цялост, единството на нацията или насърчават вражда, насилие и военизирани структури.

Анализът показва, че съществуват правни основания за разследване и евентуално ограничаване на дейността на „Възраждане“, ако се установи, че партията системно нарушава чл. 44, ал. 2 от Конституцията.

Въпреки това, подобни мерки следва да бъдат предприемани с изключителна предпазливост, за да не се създаде опасен прецедент за политическа репресия. Изходът зависи от действията на институциите, но също така и от зрелостта на обществото в отстояването на демократичните ценности.

Основни правни въпроси:

Било ли е шествието на „Възраждане“ регламентирано?

Протестът първоначално е бил заявен пред БНБ, но след това е прераснал в шествие без съгласуване. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗСММ, промяната на маршрута без уведомяване на компетентните органи представлява нарушение, подлежащо на санкции.

Какви правни последици произтичат от нападението срещу полицейски служители?

Документирани са нападения над служители на реда. Наказателният кодекс (НК) предвижда:

• чл. 131, ал. 2 – утежнени санкции за причиняване на телесна повреда на длъжностно лице;

• чл. 325 НК (хулиганство) – наказателна отговорност за агресивни действия по време на обществени мероприятия.

Имало ли е основания за разпускане на протеста?

Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСММ, местните власти могат да прекратят протест, ако той застрашава обществения ред. Въпросът е защо Столична община не е разпоредила прекратяване на демонстрацията при първите признаци на насилие.

Политически анализ

Стратегия и политически мотиви

Партия „Възраждане“ е известна с антиевропейската си реторика и националистически послания. Настоящият протест може да се разглежда като част от стратегия за мобилизация на твърдия електорат чрез насочване на общественото внимание към темата за българския суверенитет.

Основни наблюдения

Езикът на омразата и подстрекателството към насилие

Следва да се разгледа дали изказвания на представители на „Възраждане“ попадат в обхвата на чл. 162 от НК (подбуждане към вражда и омраза). Агресивната антиинституционална реторика може да допринесе за радикализация и насилие.

Институционален отговор на протестите

Реакцията на органите на реда поражда въпроси:

• Защо полицията не използва защитно оборудване въпреки ескалиращата обстановка?

• Кой разпореди тактиката на пасивно присъствие, довела до ранени служители?

Кому и защо бе нужно насилието над мирни граждани след приключване на протеста?

След края на протестните действия в района бяха установени случаи на полицейски репресии срещу случайни граждани и жители на квартала. Възниква въпросът дали тези действия са били предизвикани от конкретни заповеди или са резултат от хаотично прилагане на сила.

Възможните причини включват:

1. Демонстрация на сила – опит на властите да покажат, че държавата контролира положението и не допуска безнаказаност.

2. Стратегия за сплашване – целенасочено използване на насилие, за да се разколебае бъдещо участие в подобни протести.

3. Липса на координация в силовите структури – недостатъчно добра организация и заповеди, довели до ненужно насилие.

4. Политически натиск – желание да се дискредитира протестът чрез създаване на хаос и негативни последици за обикновените граждани.

Международен контекст и влияние

Урсула фон дер Лайен излезе с остра реакция след вандализма срещу сградата на ЕК и ЕП в София. Реакцията на Европейската комисия след вандализма срещу сградата ѝ в София показва, че протестът придобива международно измерение. Възможно е той да се вписва в по-широка стратегия за дестабилизация на проевропейския курс на България.

Заключение и препоръки

Настоящата ситуация изисква адекватен институционален отговор както в правен, така и в политически аспект. В тази връзка се препоръчва:

• Прокуратурата да разследва организаторите на агресивните действия и да предприеме наказателни производства срещу отговорните лица.

• Министерството на вътрешните работи да анализира действията на полицията и да предложи промени в тактиката за охрана на масови мероприятия.

• Столична община да въведе по-ясни механизми за мониторинг и своевременно прекратяване на протести, преминаващи в насилие.

• Парламентът да обсъди по-строги мерки за санкциониране на лица и организации, използващи език на омразата в публичното пространство.

Събитията от 22 февруари 2025 г. подчертават необходимостта от засилена защита на обществения ред и отговорност на политическите организации при организиране на публични събития. В този контекст реакцията на институциите ще бъде определяща за предотвратяване на бъдещи подобни инциденти и за запазване на демократичните принципи в страната.

Всякакви актове на насилие, вандализъм и подстрекаване към безредици трябва да бъдат разследвани и наказвани строго. Прокуратурата и съдебната власт трябва да гарантират, че политически мотивираното хулиганство, в съучастие с органите на реда, няма да остане безнаказано, тъй като безнаказаността само насърчава нови прояви.

Лалю Метев, 22 февруари 2025 г.

Защо силовите структури, на които увеличиха заплатите с 50% за наша сметка, не бяха включени и в заличаването на щетите, след като бяха главни съучастници в този погром? Отново ли няма кой да поеме отговорност за това организирано безобразие, дирижирано от МВР? Вината е изцяло на органите на реда, които доведоха метежниците под ръка, позволиха им необезпокоявано да извършат безчинствата си пред камерите на „МВР-пикчърс“, след което ги изпратиха по живо, по здраво, без никакви последствия. А едва тогава започнаха с репресиите срещу мирните граждани и живущите в непосредствена близост софиянци!

при "мистериозни обстоятелства" в голям пожар на 15 февруари, съобщава “24 часа”. Разследването е на Второ районно управление в Плевен под надзора на Окръжната прокуратура в града. На следващия ден ръководителят на европейската прокуратура Лаура Кьовеши е поискала от българските власти спешно да осигурят защита на представителката на европрокуратурата в страната Теодора Георгиева. Сигналът за пожара в дома на 75-годишната й майка в село Беглеж е подаден малко след 1 часа след полунощ на 15 февруари. Според очевидци и кмета на селото, цитирани от "24 часа", пожарът се разгорял много бързо и не е имало шанс да се помогне. Изгорели 120 кв. покривна конструкция на къщата, както голяма част от имуществото и помещенията. Изданието отбелязва, че инцидентът е отразен с нетипично много подробности, в сравнение с обичайната практика в подобни случаи. Съобщено е включително, че са иззети видеозаписи. Не е ясно дали случилото се с майката на Теодора Георгиева е повод за поисканата защита. Георгиева е получила заплаха за живота си и за своето семейство. Според "24 часа" към 20 февруари все още не й е била назначена охрана. Към момента тя отказва коментар. МВР също не дава информация и официална информация по случая няма. Само преди няколко дни Георгиева даде гласност на няколко случая, в които свидетели по дела на Европейската прокуратура са били уволнявани от държавна служба, след като са съдействали на разследването. Тя говореше и за това, че МВР е отказвало да работи по дело на ЕП и че делото е станало факт "не благодарение, а въпреки усилията" на полицията. Теодора Георгиева е сред първите магистрати от България, одобрени от Лаура Кьовеши за работа по специалните дела, с които Европейската прокуратура се занимава. Оттогава тя беше атакувана неколкократно през медии, симпатизиращи на Делян Пеевски. Преди година срещу Георгиева се появи анонимен сигнал, подписан от "Петьо Еврото", в който се твърди, че той й плащал подкупи. Бившият следовател и ръководител на групата "Осемте джуджета" е в неизвестност от 2023 г., след като успя да избяга преди полицейска акция.