Всяка нация се изгражда върху основите на свободата, отговорността и моралната устойчивост на своите институции. Историята свидетелства, че когато тези добродетели бъдат подменени с потисничество, цензура и системно унищожаване на инакомислещите, обществата неизбежно деградират, изгубват своята виталност и се обезличават.

Демографската катастрофа в България не е плод на случайни обстоятелства, нито е резултат от някакви абстрактни геополитически или икономически фактори. Тя е закономерно следствие от дълбоко вкоренен духовен и морален разпад, започнал с насилственото установяване на комунистическия режим. Десетилетията на терор, репресии и разруха не просто заличиха цвета на нацията, но и посегнаха върху самата ѝ душа, изкоренявайки стремежа към истина, добродетел и свободна воля.

И макар режимът формално да падна, неговите метастази продължават да проникват във всички пори на обществения живот. Днешните управници, често наследници на същата номенклатура, държат лостовете на властта, преповтаряйки методите на контрол и манипулация. Това не е просто политическо наследство – това е морална болест, която превърна демографския срив не само в социална, но и в духовна катастрофа.

България – от духовен подем към демографски разпад

Преди налагането на комунистическия режим България е държава с процъфтяваща културна, икономическа и духовна среда. Силната интелигенция, динамичната средна класа и предприемчивият дух на народа свидетелстват за стремежа към свобода, самостоятелност и национално достойнство.

Но след преврата през 1944 г. започва системното унищожаване на социалния и духовния елит – юристи, лекари, индустриалци, офицери, духовници, интелектуалци. Това не е просто „политическа борба“, а умишлен геноцид срещу основите на националната идентичност.

Хиляди намират смъртта си в лагери, други са принудени да служат на режима, а останалата част от обществото е приучена на страх, подчинение и покорство. Както е казано в Писанието: „Не бива да следваш множеството към зло“ (Изход 23:2), но на българите е наложен избор – или да се съгласят със злото, или да станат негови жертви.

Правосъдието и разрушената институционална етика

След 1989 г. комунистическите кадри не само че не бяха подведени под отговорност, но и продължиха да управляват чрез своите наследници. Правосъдната система остана в плен на същите зависимости, които я превърнаха в инструмент на режима. Затова „правдата стои далеч“ (Исая 59:14) – вместо върховенство на закона, България получи фасадна демокрация, зад която се криеше нова форма на беззаконие и грабеж.

В тази среда емиграцията не беше избор, а необходимост – отчаян опит за спасение от блатото на несправедливостта и корупцията. Хиляди напуснаха страната не от желание, а от ясно осъзнатата невъзможност да осигурят бъдеще за децата си. А когато праведните си тръгнат, „градът запустява“ (Притчи 11:10).

Лицемерието на демографската „политика“

Същите хора, които доведоха България до демографски разпад, днес се представят за нейни спасители. Наследниците на режима, израснали в привилегии и откъснати от реалностите на обикновения българин, говорят за „демографско възраждане“, докато възпитават децата си в Лондон, Виена или Париж. Те никога не са изпитвали болката от разпадащото се общество, но сега дръзват да ни предлагат „решения“.

Това е фарисейство в най-чистата му форма. Христос предупреждава: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото запушвате небесното царство пред човеците“ (Матей 23:13). Те не само запушиха духовния ни път, но и разрушиха вярата на българите в справедливостта, държавността и бъдещето.

Социална несправедливост и разпад на доверието

Демографската криза не може да бъде решена с механични икономически мерки, докато обществото страда от системна несправедливост. Увеличаването на заплатите в силовите структури за сметка на замразените пенсии и оскъдните доходи на младите семейства е поредният знак, че държавата не работи в интерес на своите граждани, а в полза на властовия елит.

Когато държавният ресурс се използва за засилване на контрола, вместо за подкрепа на семействата, това не е политика на развитие, а на подчинение. Властта, която приоритизира силовите структури пред социалното възраждане, не търси демографски растеж, а консолидация на собствената си безнаказаност. Но „ако правдата бъде изкривена, народът изнемогва“ (Притчи 29:2).

Истинското възраждане започва с възстановяване на справедливостта – не с репресии, а със създаване на условия, в които младите хора виждат бъдеще в родината си, а възрастните живеят достойно, вместо да броят стотинки за хляб.

Истинският път към демографско възраждане

Д-р Любомир Канов задава въпроса: „Ослепяхме ли?“ – и това е въпрос, който всеки българин трябва да си зададе. Докога ще търпим една и съща върхушка да сменя партийните си цветове и да представя политическите си експерименти като „реформи“?

Истината е, че България няма да се възроди демографски, докато не се възроди морално. А това ще стане само когато истинските виновници бъдат разкрити, осъдени и отстранени от публичния живот. „Истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32), но само ако имаме смелостта да я изречем и да действаме според нея.

Демографската катастрофа е плодът на семена, посяти с насилие, страх и беззаконие от безчовечния комунистически режим. Но България не е изоставена – „ако народът Ми се смири, ще чуя от небето и ще изцеля земята му“ (2 Летописи 7:14). Въпросът е: ще поискаме ли това изцеление?

Лалю Метев, 24 февруари 2025 г.