IN MEMORIAM

Големият български учен академик Иван Тодоров почина на 91-годишна възраст на 14 февруари 2025 г., съобщи с дълбоко прискърбие Българската академия на науките. Световноизвестният физик, най-младият академик в България, получава това почетно звание на 40-годишна възраст, след като вече на 35 години е станал професор. Влиянието му в академичните среди достига такива висоти, че многократно е канен като експерт-консултант на Нобеловия комитет при номиниране на лауреатите за Нобелова награда. На 20 февруари близките му се простиха с него в църквата „Св. Седмочисленици“.

Акад. Иван Тодоров произхожда от видни възрожденски фамилии от Лом, Свищов и Копривщица. Негов прадядо е заможният земевладелец и търговец от с. Дългошевци (днес с. Замфир, Ломско) Ценко Тодоров (Циганелски), чиято съпруга Еленка е от знатния род Станчови от Свищов. Ценко е сред първенците, които осъзнават значимостта на образованието и канят даскал Кръстьо Пишурка за учител в Лом. Еленка е избрана за първата женска роля в първата театрална постановка в България – „Многострадална Геновева“, поставена от Кръстьо Пишурка, но поради консервативните нрави на времето Ценко ѝ забранява да участва. Въпреки това тя остава активна в читалищното и театралното дело, ставайки председател на първото Добродетелно женско дружество в България, основано в Лом, което изиграва ключова роля в еманципацията на жените. С нейна подкрепа е учредено и девическото училище в Лом, което прераства в престижна образователна институция.

Ценко и Еленка Тодорови имат седем деца, сред които Екатерина и Цветан Ценкови Тодорови. Екатерина се омъжва за учителя, банкер и съосновател на Ломското археологическо дружество Симеон Табаков. От нейния брак има пет сина: Иван, Цветан, Георги, Борис и Ксенофонт. Сред тях видни юристи, банкери и учители, включително завършилия в Прага архитект Ксенофонт Табаков и адвокат Цветан Табаков, който става един от директорите на Банка „Български кредит“ и доцент по търговска кореспонденция в Свободния университет.

Цветан Ценков Тодоров завършва фармация в Загреб. В Лом построява една от най-красивите сгради в стил ар деко (по-късно дарена на Читалище Лом) и основава втората аптека в града след тази на италианеца Лудовико Миланези. Със съпругата си Еленка Владимирова Войникова имат шест деца. Един от синовете им, Ценко Цветанов Тодоров, става учител, писател, литературен критик и издател на списания и вестници като „Ясна поляна“, „Весела дружина“ и „Български книгопис“.

Другият им син, Тодор Цветанов Тодоров, известен като проф. Тодор Боров, е роден през 1901 г. в Лом. Завършва славянска филология в Софийския университет и специализира библиотечно дело и журналистика в Берлин. Той създава Българския библиографски институт, ръководи Народната библиотека и полага основите на модерното библиотечно образование в България. Близък е с видни български интелектуалци като Константин Щъркелов, Елин Пелин и Христо Смирненски. Женен е за Харитина, дъщеря на възрожденеца, министър и академик Иван Пеев-Плачков. От този брак се раждат професор Цветан Тодоров и академик Иван Тодоров.

Цветан Тодоров завършва българска филология в Софийския университет. През 1963 г. заминава за Париж, където остава до края на живота си. Защитава докторска дисертация под ръководството на Ролан Барт и става един от най-значимите европейски мислители в областта на структурализма и семиотиката. Женен е за писателката Нанси Хюстън, с която имат две деца. Умира в Париж през 2017 г.

Неговият брат, акад. Иван Тодоров, е сред най-изтъкнатите български физици. Роден е на 26 октомври 1933 г. в София. Завършва „Физика“ във Физико-математическия факултет на Софийския университет през 1956 г. и започва работа във Физическия институт на БАН. През 1960 г. защитава дисертация в Дубна, а през 1963 г. става доктор на науките. През 1968 г. става професор, а през 1974 г., на 40-годишна възраст, е избран за академик на БАН, което го прави най-младия академик в България.

Акад. Иван Тодоров е автор на над 250 научни труда, включително 11 монографии, издадени от престижни издателства като Pergamon Press, Addison-Wesley, Kluwer и Springer. Неговите трудове са основополагащи в теорията на елементарните частици, физиката на високите енергии и математическите основи на физиката. Работил е с водещи световни учени като Н. Н. Боголюбов и В. Бар. Въпреки международното си признание остава дълбоко свързан с България, където изгражда школа от изключителни учени и допринася значително за развитието на българската физика.

Академик Иван Тодоров ще остане в историята като учен с изключителен принос в световната наука и като потомък на видни български възрожденци, допринесли за културното и научното развитие на България.

Лалю Метев, 2 март 2025 г.