НЕУДОБНИ ДУМИ: СВАТБА!? – преразказ на думите на г.н Александър Йорданов
(поддръжник на управляващата властова сглобка: ГЕРБ, БСП, ИТН, АСП и ДПС)

В парламента сме свидетели на нова политическа реалност. Прокремълски ориентираните депутати вече надхвърлят 50%. Към традиционното проруско лоби – „Възраждане“, БСП, МЕЧ и АПС – се присъедини и „Величие“. Така пет от осем парламентарни групи възприемат руските агресори като „освободители“. Още две популистки формации – ПП и ИТН – също флиртуват с тази линия, макар и не толкова открито. А ако добавим деструктивната политика на ДБ, картината става още по-мрачна.

Очевидно е, че президентът Румен Радев вече разполага със свое парламентарно мнозинство, което ще следва неговата прокремълска линия. С влизането на „Величие“ Народното събрание направи видим завой към Москва, отдалечавайки България от европейските ѝ цели. Предстоят срамни парламентарни действия, които ще утвърдят този курс.

И все пак, засега опозицията остава разединена, а плаващите мнозинства дават някакъв шанс за маневри. Управляващата коалиция трябва незабавно да отхвърли подкрепата на АПС (групата на Ахмед Доган) и да постигне споразумение с ДПС-Ново начало. Това би осигурило стабилност поне до президентските избори догодина – критичен период, през който е възможно приемането ни в Еврозоната. Ако това се случи, България ще затвърди европейския си избор. Ако не – ще затънем още повече в сянката на Кремъл и ще заприличаме на „Беларус в ЕС“.

Днес парламентът все повече напомня филиал на руската Държавна дума. Това е директен резултат от протестите през 2020–2021 г., които, независимо от претенциите си, доведоха до ръст на русофилските партии. Никога досега в модерната ни демокрация не сме имали толкова силно проруско лоби в парламента. В този смисъл Бойко Борисов е прав: „Заговорът успя“. И не е трудно да се види връзката между „народното въстание“ на Орлов мост и днешната ситуация.

ГЕРБ и СДС са изправени пред тежката задача да опазят европейската ориентация на страната. Това ще изисква компромиси по вътрешнополитически въпроси, за да неутрализират външнополитическата путинофилска агресия в парламента. Ще трябва да устоят и на предстоящи улични протести, дирижирани от Кремъл. Отговорността на БСП и ИТН също е голяма – ако преминат изцяло в лагера на проруския популизъм, страната ни ще бъде тласната към катастрофа.

Митът, че Делян Пеевски е виновен за всичко, рухна. Това твърдение бе удобно за амбициите на ПП-ДБ, но реално обслужи проруските сили. Днес политическото пространство е преструктурирано, а влиянието на ПП-ДБ се свива до минимум – 33 депутати в 240-членен парламент. Единствената надежда за европейския път на България е ДБ и ДПС-Ново начало да се отдръпнат от опозицията и да подкрепят правителството. ДБ трябва да изостави авантюризма си от последните четири години, защото именно тяхната политическа несъстоятелност позволи на Москва да засили влиянието си у нас.

През 2001 г. заявих пред полския вестник „Газета Виборча“: „България не е съпруга на Русия“. Днес, 24 години по-късно, ми се струва, че бракът е само въпрос на време. А дали Конституционният съд не беше този, който подписа предбрачния договор?

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В отговор на Александър Йорданов

КОГАТО ДОГМАТИЗМЪТ ЗАМЕСТВА АНАЛИЗА

Г-н Йорданов, Вашият текст не представлява критически анализ, а пропаганден памфлет, подчинен на предварително зададен идеологически шаблон. Опитвате се да представите политическата ситуация като примитивна борба между „европейци“ и „путиновци“, но тази интерпретация е не само погрешна, а и опасно подвеждаща. Политическата реалност в България е много по-сложна и се корени в дълбоки системни проблеми, най-сериозният от които е мутренско-олигархичната властова структура, наложена от ГЕРБ – партията-наследник на милиционерската кохорта от БКП.

1. Догматичното разделение – удобна, но фалшива конструкция

Вашето разделение на „проруски“ и „проевропейски“ партии е примитивен инструмент за медийна манипулация, но не издържа на сериозен анализ. Българският политически спектър не се свежда до този двуполюсен модел, а се характеризира с мафиотска задкулисна система, в която уж „прозападните“ партии, водени от ГЕРБ, са в съюз със същите икономически и политически зависимости, които обслужват руските интереси. Парадоксално е, че същите фигури, които години наред бездействат срещу корупцията и проникването на руски интереси в България, днес се представят като защитници на евроатлантическите ценности.

Вашето твърдение, че „пет от осем парламентарни групи“ виждат Русия като „освободител“, е голословно и популистко. Повечето от тези партии не предлагат излизане от ЕС или НАТО, а критикуват двойните стандарти, наложени от западната дипломация. Това, че някой изразява резерви към политиката на Брюксел или Вашингтон, не го прави автоматично „агент на Кремъл“. По тази логика, цяла Западна Европа, където нараства евроскептицизмът, би трябвало да бъде заподозряна в „проруски уклон“.

2. Пристрастията Ви към Пеевски – завой на 180 градуса

Доскоро Делян Пеевски беше персонификация на „задкулисието“, което подкопава демокрацията в България. Сега внезапно го представяте като гарант на евроатлантическото бъдеще на страната. Каква е причината за тази трансформация? Не моралните качества на Пеевски, а неговото политическо позициониране. Тази метаморфоза разкрива дълбока избирателност в аргументите Ви – когато един олигарх служи на Вашия наратив, вече не е проблемен. Това е класическо доказателство, че идеологията Ви не се основава на принципи, а на политическа изгода.

ГЕРБ, като наследник на БКП и нейната милиционерска кохорта, изгради политическата си власт върху корупционни механизми, клиентелизъм и контрол върху съдебната система. Пеевски и ДПС бяха основен инструмент на този модел. Сега, когато властовата формула се промени, Вие представяте същите тези фигури като „демократични реформатори“. Подобно изопачаване на реалността не само е интелектуално несъстоятелно, но и цинично.

3. Протестите от 2020 г. и „провалът на демокрацията“

Опитът Ви да свържете протестите от 2020 г. с днешното засилено присъствие на „русофилски партии“ е пример за историческа подмяна. Протестите не бяха срещу „проруските сили“, а срещу корупционния модел на управление, наложен от ГЕРБ и неговите олигархични мрежи. Протестиращите искаха правосъдие, прозрачност и истинска демокрация, а не подмяната, която сега ни се представя като „евроатлантическо обновление“.

Днес обаче виждаме, че същите политически кръгове, срещу които протестите бяха насочени, са се прегрупирали и отново диктуват дневния ред. Вашата реторика цели да дискредитира протестите, защото техният основен враг – корупционният модел, олицетворяван от ГЕРБ и ДПС – вече е представян като гарант на стабилността. Това е явна форма на политическо лицемерие.

4. „България като Беларус в ЕС“ – евтина манипулация

Риториката за „Беларус в ЕС“ е пропагандно клише, целящо да насади страх и да легитимира нови „спасители“. България има демократични институции, но те са под постоянна атака от същите сили, които Вие днес подкрепяте. Истинската опасност за страната не идва от измислени „путинисти“, а от корупцията, съдебния произвол и олигархичния контрол, наложени от ГЕРБ и неговите мрежи. Ако България е на ръба на авторитаризъм, това се дължи на мутренската държава, изградена от Борисов, а не на политическата опозиция срещу този модел.

Политическа нечестност, облечена в патос

Вашият текст не е анализ, а идеологически манифест, който обслужва конкретни политически интереси. Истинската заплаха за България не е въображаемото „путиновско мнозинство“, а олигархичните мрежи, които Вие удобно реабилитирате. Истинският евроатлантизъм означава демокрация, върховенство на закона и свободни медии – а не безпрекословна подкрепа за компрометирани фигури като Пеевски и Борисов.

Вашата „неудобна истина“ е всъщност удобна лъжа. България не е изправена пред избора „Европа или Русия“, а пред избора „демокрация или олигархия“. Истинските демократи не могат да приемат задкулисни договорки и подмяна на обществените искания за промяна с поредната властова симулация.

Проблемът не е дали сме „проевропейски“ или „проруски“, а дали сме на страната на истинската демокрация или на системната корупция, която ГЕРБ наложи като политически модел. И този въпрос изисква честен и смел отговор.

Лалю Метев, 14 март 2025 г.