Кирилицата, една от основните писмени системи в света, има дълбоки корени в българската история и култура. През последните години в научните среди и общественото пространство все по-често се дискутира идеята за преименуването ѝ на „Българска азбука“, което би подчертавало нейната историческа връзка с България. Предложението на доц. Трендафил Кръстанов за официализиране на този термин се базира на научни аргументи, археологически находки и исторически извори, които подкрепят българския произход на кирилицата.

През 1982 г. доц. Трендафил Кръстанов, български филолог и палеограф, открива във Ватиканската апостолическа библиотека уникален пергаментен ръкопис, известен като Ватиканския палимпсест. Този ръкопис, датиран от началото на X век (около 900-905 г.), съдържа изтрит старобългарски текст на кирилица, върху който по-късно е нанесен гръцки евангелски текст. Чрез специализирани методи Кръстанов успява да възстанови 186 страници от оригиналния текст, който се счита за най-стария известен кирилски ръкопис. Това откритие потвърждава, че кирилицата е използвана в България още в началото на X век, преди разпространението ѝ в останалите славянски земи.

Създаването на кирилицата се свързва с учениците на светите братя Кирил и Методий, които през IX век адаптират глаголицата – първата българска азбука, разработена специално за славянските народи. Кирилицата, която се основава на гръцката унциална писменост и съдържа допълнителни знаци, отразяващи специфичните звуци на старобългарския език, бързо се утвърждава като основна писменост в Първото българско царство.

При управлението на цар Симеон Велики (893-927 г.), наречен „Златният век на българската култура“, кирилицата става официалната писменост на държавата. Този период е белязан от интензивна книжовна дейност, преводи на религиозни и светски текстове, както и създаването на оригинални литературни произведения. Българските книжовни школи в Преслав и Охрид играят ключова роля в развитието на кирилската традиция, а техните ученици разпространяват новата азбука сред останалите славянски народи.

След покръстването на Киевска Рус през 988 г., кирилицата е възприета като основна писменост в новоприетата християнска вяра на руската държава. През следващите векове тя се разпространява и в други православни народи – сърби, черногорци, украинци и белоруси. Въпреки че кирилицата се превръща в обединяващ културен и религиозен символ за Източна Европа, нейните български корени често биват пренебрегвани в геополитическия контекст. В периода на Османското владичество и по-късно, с утвърждаването на Русия като водеща сила в православния свят, се наблюдава тенденция към приписване на кирилицата като част от „руското културно наследство“. Тази историческа несправедливост днес се поставя под въпрос от български историци и културолози.

Доц. Кръстанов и други изследователи подчертават, че най-старите кирилски ръкописи и надписи са на старобългарски език. Например, Остромировото евангелие (1056-1057 г.), дълго време считано за най-стария руски кирилски ръкопис, е всъщност препис на български оригинал от X век. Още по-рано, надписите от Преслав, където се утвърждава кирилската традиция, са недвусмислено доказателство за българския произход на азбуката.

В международен контекст утвърждаването на термина „Българска азбука“ би било важна стъпка към признаването на историческата истина и ролята на България като основен културен и просветен център в Средновековието. В допълнение, това би засилило националната идентичност и културното самосъзнание на българите, като същевременно би коригирало историческите неточности, които често се прокарват в западната историография.

Откритията на доц. Трендафил Кръстанов и историческите данни категорично доказват водещата роля на България в създаването и разпространението на кирилицата. Признаването на кирилицата като „Българска азбука“ не е просто академичен въпрос, а акт на историческа справедливост, който би укрепил българската национална идентичност и би утвърдил значимостта на България в развитието на европейската цивилизация. В условията на глобализация и засилено културно влияние, подобен подход би допринесъл за правилното представяне на историческата истина пред света.

Лалю Метев, 16 март 2025 г.