Кой, защо и с каква подготовка иска да преименува столичната „Графа“?

В България всеки разбира от три неща: политика, футбол и кръщаване на улици. Това са дисциплини, които не изискват особена подготовка – достатъчно е здравословно самочувствие и периодични посещения на социалните мрежи. И ето ни отново в поредния епизод на „Кръстници без граници“, където анонимни патрЕоти, носталгици, шегаджии и няколко души, които действително познават историята, влизат в битка за съдбата на улица „Граф Игнатиев“.

От едната страна са борците за историческа справедливост – те искат да изчистят всяка следа от руския дипломат, оставил, меко казано, спорен отпечатък върху нашата история. От другата – ентусиасти с богато въображение, които смятат, че най-голямата липса в София е улица „Паветата“ или „Трамвайна“, за да заживеем в хармония с релсите и вечните ремонти.

Мнозина настояват за връщане на старото име – „Самоковска“. Това не е първият опит за преименуване – през 2020 г. граждани организират петиция, но без успех. Миналата година депутатът Манол Пейков също внесе предложение – този път улицата да бъде кръстена на руския опозиционер Алексей Навални, с подкрепата на фондация „Три жени“. Изглежда, че колкото повече петиции, толкова по-голям шанс за промяна – но дали всяка промяна е за добро?

Кои са фаворитите?

Очаквано, патриотичният лагер предлага дежурните варианти: „Дякон Васил“, „Апостолска“ или „Дякон Игнатий“ – защото Левски очевидно не е достатъчно представен в топонимията на столицата. Имаме само една уличка, цял булевард, национален стадион, площад с паметник, училища и безброй други препратки – а сега и летище София (вместо Димитър Списаревски, примерно, който не е пропуснат да бъде предложен инак тук). Но защо да спираме дотук? Защо да не кръстим всяка пресечка на Левски, по негов прякор, и да си направим цял квартал „Левски“, но не като панелния му съименник?

Други предлагат „Фердинанд“ – защото какво по-логично от това да заменим руски дипломат с монарх, свален с преврат? Или „Атанас Буров“ – вероятно заради неоспоримата връзка между трамвайните релси и живота на финансиста. Сред останалите предложения блестят имената на Валери Петров, Радой Ралин, Георги Марков и дори нашата братовчедка Яна Язова – чудесни творци, но без никаква връзка с въпросната улица.

Не липсват и предложения за популярни български певци и артисти. Ясно е, че „емблематична софийска улица“ означава всичко – от братовчедите ни Татяна Лолова и Кирил Маричков, до Кристо и Валя Балканска. Очевидно критерият тук е „някой, когото харесваме“, а не реална връзка с мястото.

Включена е и живата спортна легенда Стефка Костадинова – защото ако нещо свързва високия скок със софийските павета, то това е майсторството в прескачането на безбройните дупки по улиците. Така, де факто, тя ще влезе в изключителния клуб на братовчед ни Иван Вазов и митрополит Симеон Варненски и Преславски – единствените българи, удостоени с паметници приживе… досега!

Но защо да спираме дотук? Предлагат се и „Св. Седмочисленици“ или „Седмочисленска“, защото храмът е наблизо – което, логично погледнато, означава, че трябва да преименуваме всички улици според най-близката сграда. А за тези, които мечтаят за международна слава, какво по-естествено от улица „Удроу Уилсън“? Човек, който вероятно никога не е стъпвал тук, но пък е важен за следвоенния ред през 1919 г.

И понеже явно всички се вдъхновяват от градския пейзаж, предлагат се „Трамвайна“ – може би за да напомня, че по тази улица не се върви, а се оцелява. Или пък „Паветата“ – защото няма нищо по-софийско от тези исторически камъни, които оцеляват въпреки всичко.

А защо не „Владимир Ампов – Графа“? Така ще остане „Граф“, но в духа на съвременната българска музика! А „Граф Дракула“ – предложението на най-ироничните граждани – звучи като бонус за туристическата индустрия.

А кой всъщност трябва да решава?

Шегите настрана, тук възниква един съвсем сериозен въпрос: Кой има капацитета да прави такива предложения? Нужно ли е човек да познава града, неговата история и културния принос на личностите, чиито имена ще бъдат изписани на табелите? Или, както обикновено, е достатъчно просто да направим повече шум?

Когато градската среда се моделира от спонтанни идеи и случайни предпочитания, вместо от сериозна дискусия и експертна оценка, резултатът няма да е уважение към историята, а хаос. А от хаоса нито София, нито нейните граждани ще спечелят.

Лалю Метев, 17 март 2025 г.

Само потомци на еничари може да са против граф Игнатиев!
По простата причина, че е автор на проекта за Санстефанска България и е подписал и договора!
В който еничарите не фигурират!
Разбираема е омразата им към графа ! Няма и намек в този договор те да бъдат реабилитирани?
Да се маха веднага Графа!
Колко добре, великолепно дори би звучал булевард" Сюлейман Великолепни"!?