(Продължение от бр. 20)

В сряда сутринта, на 30 април, потеглихме за Шумен, където пристигнахме в 15:00 часа. На гарата ни посрещнаха всички духовни лица от града, членове и членки на добротворно-просветни братства при двете църкви, представители на православното младежко християнско дружество, църковният хор „Три Светители“, както и множество граждани. Всички бяха празнично облечени, изпълнени с радост и вълнение от посещението на семинарията в тези тържествени дни.

При слизането ни от влака, детският хор, под ръководството на Янко Митковски, ни приветства с тържествената и победна песен „Христос Воскресе“. Семинарският хор отговори със същата песен, последвана от „Да воскреснет Бог“. След това протойерей Иван Дочев произнесе приветствена реч, с която ни поздрави с „добре дошли“, изрази радостта и вълнението на всички посрещачи и подчерта необходимостта от по-чести подобни посещения на младите труженици на Христовата нива. В словото си той каза:

„В нашия град няма да видите великолепни и художествено изработени сгради, нито блясъка и разкоша на други места. Но затова пък ще срещнете чисти и дълбоко религиозни сърца, които ще ви приемат с широко разтворени обятия и ще ви покажат своята обич и преданост към православната Църква.“

В отговор на тази реч г-н Ст. Петков изказа благодарствени думи, след което семинарският хор изпя три пъти „Многая лета“.

След посрещането се отправихме към града и се разделихме на две групи, за да участваме във вечернята в двете църкви. Всички придружаващи ни шуменци дойдоха заедно с нас в храмовете.

След вечернята се отправихме към театър „Одеон“, където ни очакваше духовен концерт и сказка на г-н Петков. Салонът бе изпълнен до краен предел – всички места в залата, балкона и ложите бяха заети, а множество хора стояха прави. Преди началото на програмата, протойерей Иван Дочев произнесе кратко слово за семинарията и нейните възпитаници, като прикани публиката да изслуша с внимание концерта и сказката, извличайки от тях нужната поука и назидание.

Настъпи пълна тишина. Хорът запя „Отче наш“ и всички, станали на крака, изслушаха изпълнението с благоговение. Концертът продължи с други духовни песнопения, а кулминацията настъпи при изпълнението на „О, майко моя“ (по стихотворението „Обесването на Васил Левски“), което бе посрещнато с бурни ръкопляскания.

След това на сцената излезе г-н Ст. Петков. Настъпи отново тишина. Словото му, проникнато от тиха сила и преданост към Христовото дело, прикова вниманието на всички. Темата на сказката му бе „Иисус Христос като личен, жив и вечен Бог в съвременната действителност“. В изложението си той подчерта, че Бог е единствената стихия, в която човек може да осъзнае и прояви истинската си същност, да се издигне над материалното и егоистичното, да разпознае ближния си като брат и Божие творение.

Завършвайки, той отправи призив за единство около Христовото знаме. След сказката младите християни от местните дружества се събраха около него, а той ги насърчи в духовното им дело, като им пожела успех в предстоящите им начинания.

Вечерта бяхме поканени на официална вечеря в Градското казино, където присъстваха всички свещеници, както и учители и ученици от семинарията. През вечерта се разменяха мисли и пожелания, а хорът изпълни няколко духовни песни. Настроението бе изключително радостно, а всичко преживяно в Шумен остави дълбоки и неизличими спомени у всички ни.

В 1:00 ч. през нощта потеглихме към Горна Оряховица, а оттам за Велико Търново, където пристигнахме в четвъртък сутринта. На гарата изпратихме с многократно „Многая лета“ пътуващия със същия влак Старозагорски митрополит г.г. Павел.

След това, заедно с посрещналите ни градски свещеници, се отправихме към митрополията, а след това към туристическата хижа, където бяхме настанени. Следобед посетихме Св. Преображенския манастир, където бяхме посрещнати с особена топлота. Още щом наближихме, манастирските камбани зазвъняха тържествено. Всички монаси, начело с игумена архимандрит Кирил и Негово Преосвещенство Левкийският епископ Варлаам, заедно с братята от манастира, излязоха да ни посрещнат. Игуменът беше облечен в епитрахил и фелон, държейки в ръце Светото Евангелие. Ректорът на семинарията, епископ Михаил, пристъпи благоговейно и целуна Евангелието, след което семинарският хор изпя трикратно „Христос воскресе“ и концертното изпълнение „Да воскресне Бог“. След това всички заедно се отправихме към манастирската църква, където бе отслужена благодарствена молитва и разменени приветствени слова.

Вечерта ни беше поднесена топла и братска трапеза. Във всичко – както на трапезата, така и в цялата обител – се усещаше строга чистота и доброволна дисциплина. Без да е нужно да питаш, само от бледите, одухотворени лица на монасите и от техния кротък поглед разбираш, че сред тези скалисти урви и зелени дъбрави се възвисява истински духовен подвиг и любов към Църквата и Отечеството, също както в дните на Търновското царство.

Под грижовното, но и строго, тактично и всеотдайно ръководство на архимандрит Кирил, който вече 25 години заема игуменския пост, всички братя без изключение прекарват дните си в пост, молитва и труд. Всички домакински, стопански и полски дейности се извършват от самите монаси. Особено насърчение им носи фактът, че и самият Левкийски епископ Варлаам работи редом с тях – труди се физически, става на молитва в три часа през нощта и спи едва по три-четири часа, пере дрехите си сам, също както братята.

Духът на подвиг и неземен покой изпълва целия манастир. Когато в късна нощ запеят славеите и косовете в околния лес, човек усеща, че природната красота и човешкият духовен стремеж могат да изпълнят душата с религиозен възторг, да я укрепят за цял живот, карайки я да пее: „Благослови, душа моя, Господа“.

Манастирът, без да броим послушниците, брои 22-ма братя, които преминават строг подбор и дълъг изпитателен период преди постригването си. Това е едно от малкото монашески братства в България, в което не се яде месо и не се позволяват сватби и светски веселия. Манастирът в сегашния си вид е основан от дядо Зотик през 1825 г. и през следващата година ще празнува 100-годишнината си. По време на строежа на сегашната църква бил намерен камък с надпис, свидетелстващ, че един от Асеневците някога е бил ктитор на храм на същото място.

На следващия ден сутринта в църквата се отслужи тържествена архиерейска литургия, водена от епископ Михаил, с участие на семинарския хор. След обеда отново се събрахме в храма за кратка молитва и благодарствено слово на епископ Михаил за топлия прием от манастирското братство. При изпращането братята изпяха „Христос воскресе“ и „Многая лета“, а ние се отправихме обратно към Търново.

Вечерта в читалищния салон „Надежда“ изнесохме духовен концерт и сказка, открита от г-н К. Стоянов. За впечатлението, което концертът остави у гражданството, свидетелства отзивът на вестник „Най-ново време“ (бр. 61 от 7 май т.г.):

„Салонът беше буквално препълнен. Певческият хор на семинарията, състоящ се от 40–50 ученика, откри събранието с изпълнение на три духовни произведения, сред които молитвата „Отче наш“. След това техният преподавател, г-н К. Стоянов, произнесе слово на тема „Комунизъм и християнство“, което бе изслушано с дълбоко внимание. В него сказчикът ясно подчерта, че именно твърдата и непоколебима вяра в религията създава благоденствието и могъществото на народите, поставяйки Църквата над всичко. В края хорът изпълни още две духовни песни и светската „О, майко моя, родино мила“ (по стихотворението „Обесването на Васил Левски“). Събранието приключи в 19:30 часа.“

„Справедливостта изисква да отбележим, че Търново не бе виждало до този момент такъв певчески хор. Човек се пренасяше в друг свят чрез прекрасните мелодии, изпълнени с майсторство. Това не беше просто хор от ученици – сякаш беше симфония, която води към най-възвишеното – Божественото, и кара слушателя да благоговее пред Създателя.“

В събота сутринта отпътувахме за Стара Загора, където пристигнахме следобед. На гарата ни посрещна Негово Високопреосвещенство митрополит Павел, придружен от цялото градско духовенство, както и от граждани. С радост и задоволство той ни поздрави с „Добре дошли!“, а семинарският хор изпя „Многая лета“ и няколко духовни и светски концертни изпълнения.

След това се отправихме към града, където бяхме разпределени по частни квартири у гостоприемни старозагорчани. В 17:00 ч., когато църковните камбани възвестиха настъпването на вечерната молитва, семинаристите, разпределени на групи, се отправиха към определените им храмове, където пяха по време на богослужението.

На следващия ден – Томина неделя – в църквата „Св. Никола“ бе отслужена тържествена архиерейска служба. Богослужението водиха митрополит Павел и епископ Михаил, който в края на службата произнесе проповед, подходяща за случая. Семинарският хор изпълняваше песнопения в същата църква, докато останалите семинаристи, които не бяха част от хора, пяха източно пеене в другите храмове. Двама от тях произнесоха проповеди в църквите „Св. Димитър“ и „Св. Богородица“.

Следобед организирахме концерт и сказка в салона на Военния клуб. Семинарският хор изпълни духовни песнопения, а епископ Михаил произнесе вдъхновяваща беседа. Салонът беше толкова препълнен с посетители, че се наложи да бъдат отворени вратите към входа и съседните стаи, за да могат всички желаещи да се насладят на прекрасното хорово пеене и да чуят словото на епископ Михаил.

В своята сказка той благодари на Негово Високопреосвещенство, на духовенството и на цялото гражданство за сърдечния прием. С проникновени думи очерта тежката действителност, подчертавайки, че тя е следствие от разколебаната вяра в човешките души и от изгонването на Бога от сърцето на човека. Епископ Михаил посочи пътя, по който може да се спаси страдащото човечество, и в частност – българският народ, а именно чрез възвръщането на вярата и надеждата в живия Бог.

Всички присъстващи изслушаха с внимание и концерта, и сказката. След нея митрополит Павел, с кратки, но проникновени и изпълнени с любов думи, изрази своята и на старозагорското гражданство благодарност за посещението на семинаристите в града и най-вече за концерта и сказката. Той подчерта значението на семинарията и мисията на нейните възпитаници, като ги призова да служат с още по-голямо усърдие на духовната нива Христова, да работят за благото и напредъка на Христовата църква.

След края на събитието митрополит Павел ни заведе на „Аязмото“. Той подробно разказа историята на това живописно място, разведе ни навсякъде и с особено удоволствие ни обясняваше всичко, което можеше да ни заинтересува. По негова молба пазачът на „Аязмото“ пусна водата на шадравана, и пред очите ни тя започна да блика с огромна сила, издигайки се на височина около 25–26 метра. Водните капки, разпръсквайки се като ситен дъжд, създадоха приказна гледка, на която дълго се любувахме.

Митрополит Павел ни показа и портрети с изгледи от „Аязмото“ – преди залесяването му, по време на озеленяването и в сегашния му вид. На първата снимка се виждаше голият баир, наричан някога „Ахмак баир“, осеян само с камъни, без нито едно дръвче или зеленина. Следващите изображения показваха постепенния процес на залесяване, дело на покойния старозагорски митрополит Методий. Той водил неуморна борба с трудностите – липсата на вода, изсъхването на младите фиданки – но не се отказал, докато не превърнал безжизнения хълм в красиво място за отдих на гражданите. До малката църквица, намираща се там, е и гробът на този заслужил архиерей, благодарение на когото „Аязмото“ днес съществува.

Под самото „Аязмо“ се намира параклисът, в който се пазят костите на трите хиляди българи, избити през 1877 г. от османците.

В понеделник следобед заминахме за Пловдив. На гарата ни посрещнаха Негово Преосвещенство Драговитийски епископ Харитон, ректорът на Духовната семинария архимандрит Панарет и секретарят на митрополията г-н Йосифчев. Те ни настаниха в семинарията, където по време на престоя си се радвахме на топло и сърдечно гостоприемство. Учениците от пловдивската семинария се запознаха със софийските семинаристи, бързо се сближиха и останаха доволни от създадените приятелства.

На Гергьовден сутринта учениците от двете семинарии се събраха и заедно се отправиха към храма „Св. Великомуч. Георги“, където се извърши тържествена служба. Службата бе водена от епископите Драговитийски г. Харитон и Взличкий г. Михаил. Храмът беше изпълнен с вярващи, а по време на службата пееше семинарският хор. Проповедта бе изнесена от епископ Михаил в същия храм, а един от семинаристите проповядва в църквата „Св. Петка“.

След службата, на площад „Цар Симеон“ се отслужи панахида и молебен, отслужени от двамата епископи и цялото градско духовенство, в памет на годишнината от Априлското възстание и Георгьовския орден за военна храброст. Последва парад на войскови части, опълченци и представители на различни дружества.

В 4 часа след обед, в салона на „Военния клуб“, се проведе духовен концерт и религиозна сказка на тема „Религиозната вяра като жизнена необходимост“. Лекцията беше представена от епископ Михаил и беше добре посещавана. Присъстваха и епископ Харитон, архимандрит Панарет, учителите и учениците от семинарията. След сказката епископ Харитон благодари на лектора и семинаристите за честта, която оказаха на Пловдив с тяхното посещение, като подчерта значението на семинарията като духовно учебно заведение за българската църква и народ. Той призова учениците да усвоят евангелските истини и добродетели и да се посветят на служба на Христос.

Вечерта в семинарския параклис „Св. Св. Кирил и Методий“ бе отслужена обща вечерня молитва. След завършването ѝ, епископ Михаил произнесе трогателно слово, в което благодари на семинарското ръководство за топлия прием. Той призова учениците към по-близко общуване със своите колеги от Софийската семинария и към задълбочено изучаване на учебните дисциплини и евангелските истини, за да могат след време да се противопоставят на злото в света и да работят за насаждането на Божието царство на земята. В края на словото епископ Михаил покани учителите и учениците да посетят Софийската семинария, за да се отблагодарят за гостоприемството.

На 7 май, в сряда, сутринта, заминахме за София, където пристигнахме около 11:30 часа. На гарата в София епископ Михаил беше посрещнат от представители на семинарията, професори от Богословския факултет, секретаря на Св. Синод г. Хр. Попов, началника на отделение в Министерството на Просветата П. Чукурлиев, и други негови приятели и роднини. След посещението на Св. Синод, епископ Михаил отиде в семинарията, където беше тържествено посрещнат и приветстван с топли речи от учителя Атанас Димитров и ученика Димитър Пенов.

Църковен вестник, брой 22, София, 31 май, събота, 1924 г.

(Следва продължение.)