Доростолски и Червенски митрополит Михаил

На 3 април 1927 г. епархийските избиратели на овакантената от 25 януари същата година Доростолска и Червенска епархия почти единодушно избраха за свой архиерей Негово Преосвещенство Величкия епископ Михаил. На 10 април същата година, след божествената литургия и по установения ред, Светият Синод тържествено и единодушно го провъзгласи за канонически митрополит на Доростолската и Червенската епархия.

Историческата катедра, заемана от бележити православни йерарси като покойните митрополити Григорий и Василий, бе поверена с вяра и надежда на сравнително млад, но изключително предан на Църквата, образован и енергичен духовен ръководител. Неговата досегашна усърдна църковна служба и плодотворна духовно-просветна дейност дават основание да се вярва, че той ще запази заветите на предшествениците си и ще укрепи духовния живот в епархията, въпреки предизвикателствата, наложени от тежките исторически обстоятелства.

Биографични сведения

Високопреосвещеният Доростолски и Червенски митрополит Михаил е роден на 6 април 1884 г. в град Калофер. В светския си живот носи името Димитър Тодоров Чавдаров. Първоначалното си образование получава в Калофер, след което учи в прогимназия в София. Средното си образование завършва в Самоковското богословско училище, а висшето си богословско образование – в Киевската духовна академия. През 1902 г. завършва богословското училище като стипендиант на Светия Синод. В периода 1902–1906 г. работи като писар във Варненската и Преславска митрополия.

През 1906 г., след успешно издържан конкурсен изпит, получава стипендия, учредена по случай 25-годишния юбилей на блаженопочившия Екзарх Йосиф, благодарение на която завършва висшето си богословско образование. През 1910 г. завършва курса на Духовната академия в Киев със степен „кандидат на богословието“. Темата на дипломната му работа е „Възгледът на Ницше за християнската нравственост във връзка с учението му за морала въобще“, която е високо оценена от професорите В. Екземплярски и П. Кудрявцев и публикувана в списание „Труды Киевской духовной академии“ (1911 г.).

След завършването на академията Михаил е назначен за учител-надзирател в Софийската духовна семинария, където преподава две години. На 24 декември 1911 г., по решение на Светия Синод, е постриган за монах в храма „Св. Иван Рилски“ при Софийската духовна семинария от Величкия епископ Неофит (по-късно Видински митрополит) и приема монашеското име Михаил. Малко след това е ръкоположен за йеродякон.

През август 1912 г. Варненският и Преславски митрополит Симеон назначава йеродякон Михаил за протосингел на митрополията, а скоро след това го ръкополага за йеромонах. На 6 януари 1915 г. същият митрополит го въздига в архимандритско достойнство.

През август 1923 г. Светият Синод, със съгласието на митрополит Симеон, назначава архимандрит Михаил за ректор на Софийската духовна семинария, където той ръководи възпитанието и обучението на бъдещите клирици на Църквата. Заради заслугите си на този пост на 28 април 1924 г., на втория ден на Великден, е възведен в епископски чин с титлата „Велички“. Ръкоположен е във варненската катедрала „Успение Пресвятои Богородици“ от митрополит Симеон, в съслужение със Старозагорския митрополит Павел и Левкийския епископ Варлаам.

Като епископ-ректор, Михаил ръководи Софийската духовна семинария до август 1926 г., когато, по молба на митрополит Симеон, е освободен от ректорската длъжност и назначен за негов помощник в управлението на Варненската и Преславска митрополия. Именно на този пост го заварва изборът му за митрополит на Доростолската и Червенската епархия.

Дейност и принос

Като протосингел на Варненската и Преславска митрополия, Негово Високопреосвещенство Доростоло-Червенският митрополит Михаил (тогава архимандрит) развива неуморна и ползотворна духовно-просветна дейност. Той взема активно участие в редица благотворителни и просветни братства и дружества в град Варна, сред които:

• Епархийското свещеническо братство „Св. цар Борис“ – председател;
• Православното братство „Св. Архангел Михаил“ – председател;
• Съюза на благотворителните дружества в град Варна – подпредседател;
• Благотворителния комитет за граждански грижи – член;
• Болницата на варненските граждани за ранени войници „Св. Климент“ – член-управител;
• Хигиеническия съвет – член.

Като ректор на Софийската духовна семинария, той организира множество сказки в София и в различни епархии – Пловдивска, Русенска, Варненска, Видинска, Врачанска и Старозагорска. Много от тези сказки държи лично, а други се изнасят от преподаватели от Семинарията. Всички сказки са съпътствани от концерти на Семинарския хор, който изпълнява духовни и светски композиции.

Под негово ръководство семинаристите изнасят стотици проповеди в Семинарския храм и в различни населени места. С особено усърдие митрополит Михаил работи за укрепването на Фонда за бедни ученици при Софийската духовна семинария, благодарение на което средствата на фонда нарастват от 9 000 лева на повече от 100 000 лева.

Публикации и книжовна дейност

Освен че е изявен църковен и обществен деец, митрополит Михаил активно се занимава и с публицистична дейност. Негови статии са публикувани в:

• сп. „Народен пастир“, год. I, кн. 1, стр. 21–36: „Авторитетът на вселенския канонически кодекс“;
• сп. „Народен пастир“, год. I, кн. 5, стр. 193–206: „Трагедията на атеиста – религиозният проблем у Ницше“ (реферат, изнесен в християнската група към Софийския университет);
• сп. „Народен пастир“, год. II, кн. 1, стр. 7–16: „Църквата Христова като богочовешки организъм“;
• сп. „Народен пастир“, год. II, кн. 4: „Съвременното неверие и нашата задача“;
• „Църковен вестник“, бр. 55, 56, 57, 1913 г.: „Едно изпитание“ (по повод пропагандата за въвеждане на уния сред паството);
• „Църковен вестник“, бр. 10–11, 1914 г.: „Пастирско послание на епископ Вартоломей в поробена Добруджа“;
• „Църковен вестник“, бр. 32–33, 1915 г.: „Религиозна вяра и национални идеали“;
• Сборник в чест на Варненския и Преславски митрополит Симеон (по случай 50-годишнината от архиерейското му служение, София, 1922 г.): „Високопреосвещеният Симеон като епархийски архиерей“, стр. 52–86.

Издадени и редактирани трудове

Митрополит Михаил е автор на следните книги и брошури:

• „Петдесетгодишнина на първата българска църква „Св. Архангел Михаил“ в гр. Варна“, 1915 г., 42 стр.;
• „Превъзходството на православието над учението на папизма в изложението на Вл. С. Соловьов“ (издание на Св. Синод);
• „Отче наш“ (издание на свещеническото братство „Св. цар Борис“);
• „Молитвата като средство за утоляване на скръбта“ (издание на православното братство „Св. Архангел Михаил“).

По поръчение на Св. Синод той рецензира различни учебници по Закон Божий (Стар и Нов Завет), Богослужение и Катехизис за основните училища и прогимназиите. Освен това рецензира съчинения като „Природа и произход на човека“ на архимандрит Зиновий П. Петров и учебника по Догматико-обличително богословие на Даниил Ласков – учител при Софийската духовна семинария и началник на Културно-просветния отдел при Св. Синод.

Заключение

С духовна ревност и книжовен труд митрополит Михаил посвещава живота си на служението на Българската православна църква и родината. Нека Бог го укрепва и напътства в високата му светителска мисия – за славата на Божието име и за доброто на Църквата и Отечеството.

• Църковен вестник, София, 16 април, събота, 1927 г.