В настоящия брой е приложена фотография „Освещаването на ставропигиалния храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София“.

Пристигане на архиереите за освещението

За освещението на храма-паметник „Св. Александър Невски“, освен синодалните митрополити, на 10 т. м. пристигнаха в столицата и всички епархийски архиереи, а именно Високопреосвещените митрополити: Варненският и Преславски Симеон, Търновският Филип, Сливенският Иларион и Старозагорският Павел. Пристигнаха също и Преосвещените епископи: Левкийският Варлаам, Драговитийският Харитон и Браницкият Максим.

Само Високопреосвещеният Доростолски и Червенски митрополит Василий и Скопският митрополит Неофит, по здравословни причини, не присъстваха на освещението.

Освен българските архиереи, за освещението пристигнаха и руски йерарси: Кишиневският архиепископ Анастасий и Царицинският епископ Йоан. На тържеството присъстваха също всички игумени на ставропигиалните и по-главните епархийски манастири, както и няколкостотин свещеници.

Освещаването на храма-паметник

Освещаването на храма-паметник „Св. Александър Невски“ се извърши на 12, 13 и 14 този месец с небивало тържество, представящо цяла България. В богослужението участваха четири хора: Николаевият (първия ден), хорът на Д. Христов (втория), семинарският (третия) и хорът от руската легационна църква (на всенощното бдение срещу 12 и 13).

Освещаването на главния престол (средния), посветен на св. Александър Невски, бе извършено на 12 т. м. от Високопреосвещения Пловдивски митрополит Максим, наместник-председател на Св. Синод, в съслужение с осем митрополити, един архиепископ, шест епископи и голям брой архимандрити, протопрезвитери, протойереи, свещеници и дякони. В храма присъстваха министрите, представители на Двореца, дипломатическият корпус, народните представители, генералитетът, както и делегати от всички градове, села, учреждения и дружества.

Негово Величество Царят отсъстваше поради внезапно заболяване на 11 т. м. Високопреосвещеният митрополит Максим произнесе тържествено слово за значението на храма-паметник.

Освещаването на северния престол, посветен на светите равноапостолни Кирил и Методий, бе извършено на 13 т. м. от Високопреосвещения Анастасий, Кишиневски архиепископ. Третият престол (южният), посветен на св. цар Борис, бе осветен на 14 т. м. от Високопреосвещения Софийски митрополит Стефан.

(Подробно описание на освещението, както и произнесените слова от архиереите, читателите ще открият на друго място в този брой.)

11 септември (29 август), 5 часа следобед. Четвъртък.

Мощен и дълбок звън на камбаните, който в миналото, по време на войната, носеше зловещи и злокобни вестители за столичаните, сега тържествено призовава всички православни българи на молитва във величествения храм-паметник „Св. Александър Невски“ — гордостта на България, символ на красотата на София и единственият такъв на Балканския полуостров.

Днес храмът започва да разкрива своите скрити символи и послания, които вековете не могат да заличат или да погълнат в забрава. Той е свидетел на всички вълнения, надежди, разочарования, радости, тъжни моменти, тържества и поражения. Показва стремежите и идеалите към една, понякога забравяна, но никога напълно изоставяна цел. Под сводовете на храма, той ще успокоява напрегнатите души и ще възражда непреходните завети на миналото с неотразима сила.

В неговата величава тишина и в молитвено единение с Христа Богочовека, българинът ще прозре пътя, по който трябва да върви, за да бъде верен на Бога, православната Църква и на себе си.

Храмът-паметник „Св. Александър Невски“ е реален израз на безгранична благодарност и признателност към самоотвержените герои, освободили България от вековното турско робство. Въплъщава вярата, любовта и надеждата на българския народ, буди елините мисли, подтиква към същите дела и зове към подвизи, достойни за споменаване.

Затова мощният камбанен звън на храма неотклонно призовава всеки българин към молитва. Молитвата е скромна на външен вид, но велика по дълбочина на чувството и вътрешното съдържание.

Столицата живее в нови емоции. По улиците, украсени с зелени гирлянди и национални знамена, бързат празнично настроени православни християни, столичани, представители на Църквата и различни общински и окръжни делегации, към величествения храм. Той е още по-осветен и омаен от електрическите светлини, които блестят върху златистите кръстове и вензели на храма.

6 часа вечерта: Многочислено духовенство в светли църковни одежди посреща при западните врати на храма Негово Високопреосвещенство Св. Софийски митрополит Стефан. След като се положат свети мощи на св. престол, започва всенощната служба, водена от хора на руската легационна църква в молитвено настроение.

Храмът и площадът пред него са препълнени с народ. Всенощната служба завършва около 9 ч., но храмът продължава да бъде изпълнен с хора и след това.

12 септември, 6:30 ч. сутринта: Многочислено духовенство — свещеници и дякони — в църковни одежди излиза от храма и се отправя към Св. Синод, за да придружи архиереите на Българската православна църква в новия храм.

В 7:30 часа сутринта всички архиереи, с изключение на Негово Високопреосвещенство Доростолския и Червенски митрополит Василий, който не може да присъства поради заболяване, влязоха в храма-паметник. В центъра на храма Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Максим, наместник-председател на Св. Синод, прочете коленопреклонно молитвата, съставена от патриарх Калист, за започване на освещаването.

След това Негово Високопреосвещенство взе св. мощи от олтара, постави ги на главата си и, в съпровод на Техни Високопреосвещенства Варненския и Преславския митрополит Симеон, Кишиневския и Хотинския архиепископ Анастасий, Царицинския епископ Дамян, Врачанския митрополит Климент, Видинския митрополит Неофит, Неврокопския митрополит Макарий, Търновския митрополит Филип, Софийския митрополит Стефан, Сливенския митрополит Иларион, Старозагорския митрополит Павел, Левкийския епископ Варлаам, Знеполския епископ Паисий, Драговитийския епископ Харитон, Браницкия епископ Максим и Величкия епископ Михаил, заедно с високопреосвещените архимандрити Евгений Рилски, Киприян, Климент и Евлогий, както и с протопрезвитерите И. Шавелски и проф. д-р Ст. Цанков, протойерей Флоровски и други представители, включително 10 икономи и протойереи и 7 дякони, начело с йеродякон Иоаникий от руската легационна църква, започнаха тържественото шествие около храма.

След като бяха прочетени евангелие и апостол на южната и западната страни на храма, архиереите се наредиха пред затворените западни врати. Прочетена беше специална молитва, след която прозвучаха думите: „Отворете врати, за да влезе Царят на славата.“ Влизането в храма беше последвано от освещаването на средния престол в името на Св. Александър Невски. Плочата на престола беше отстранена, а Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Максим облече бяла дълга риза. След прочитането на молитвата св. мощи, поставени в сребърна кутийка, бяха полети със св. миро и положени в престолния стълб, след което бяха залети с воскомастика. Постави се престолната плоча и беше измит със специална розова вода.

Също така, престолът беше помазан кръстообразно със св. миро и изтрит с антиминс за осветяване. На четирите ръба на престолната плоча бяха поставени платнени образи на четиримата евангелисти, а покривката беше поръсена със св. вода и завързана към основния стълб на престола. Поставена беше и горната покривка — индитиите. След това се положи антиминсът, кръстът, евангелието и дарохранителницата.

В хода на тези действия бяха пеени избрани псалми. Негово Високопреосвещенство помаза стените на храма с дълъг прът с памук на върха, като ги поля със св. миро и ги поръси със св. вода.

Прочетени бяха благодарствена и просителна молитва, апостол и евангелие. Поръси се със светена вода жертвеникът, поставени бяха свещи и съдове на него. Негово Високопреосвещенство, наместник-председател на Св. Синод, запали първото кандило зад св. престол, извърши отпуст и съблече бялата риза. Също така започна божествената литургия, която беше извършена от Негово Високопреосвещенство, Св. Пловдивския Митрополит, наместник-председател на Св. Синод, г. г. Максим, в съслужение с други митрополити, епископи, архимандрити, протопрезвитери, протойереи, икономи и дякони.

Храмът-паметник беше препълнен с народ, допуснат със специални карти. Присъстваха всички министри, пребиваващи в столицата, с министър-председателя г. Александър Цанков, представители от двореца, генерал Куртуклиев и г. Груев, дипломатическото тяло в парадна униформа с дамите си, подпредседателят на Народното събрание г. Б. Вазов, опълченците със Самарското знаме, руските ветерани, запасното офицерство и подофицерство, представители на различни корпорации и дружества, както и много клир и народ от всички епархии. Около храма-паметник се събираше безброй народ.

Със съвършено изпълнение пя хорът на г-н Н. Николаев. След прочитането на евангелието по време на литургията, Негово Високопреосвещенство, Св. Пловдивския Митрополит г. г. Максим произнесе реч, в която разказа историята на построяването на храма-паметник и възвеличи освободителното дело на България.

След отпуста на литургията депутация от арменската духовна община в София поднесе дар на новоосветения храм-паметник — прекрасен сребърен кръст, украсен със скъпоценни камъни, дар от арменците, живеещи в България, в знак на благодарност за гостоприемството и свободата, която България им е предоставила. Негово Високопреосвещенство митрополит г. г. Максим благодари за дара и подчерта, че арменците и българите, както в България, така и в Цариград, винаги са живели в мир и добросъседство.

След това, на площада в специален павилион, се отслужи панихида за Царя-Освободителя и неговите сподвижници, които се бориха за освобождението на България, както и благодарствен молебен за Царя, Св. Синод, патриарх Тихон, духовенството, правителството, войнството и православните народи на Русия и България.

В продължение на три дни, от ранна сутрин до късна нощ, безброй богомолци се стичаха в храма-паметник, за да се помолят и да се насладят на неговото величие. Всяка вечер, след завършването на всенощното бдение, около Храма-паметник, Народното събрание и в Цар-Борисовата градина се разгръщаше народно веселие.

Храмът беше изключително красиво осветен – вътрешността му блестеше в изящна светлина, а външната фасада бе озарена от прожектори. В небето се издигаха редки, но впечатляващи фойерверки, допълващи празничната атмосфера.

В чест на освещаването, Светият Синод поднесе възпоменателни медальони с образа на св. Александър Невски и на Ставропигиалния храм-паметник. Те бяха разпределени, както следва:

• Златен медальон – за Негово Величество Царя;
• Позлатен – за всички митрополити и министри;
• Посребрен – за епископите и народните представители;
• Бронзов – за поканените представители на Църквата, общините, окръзите и държавните учреждения.

За желаещите да притежават спомен от тържеството, в павилионите около храма се предлагаха бронзови медальони в голям и малък размер.

Очевидно бе за всички, че комисията, отговаряща за организацията на тържествата, ръководена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Макарий, бе положила значителни усилия. Тяхната работа бе увенчана с изключителен успех. Макар че празненствата не блестяха с излишен външен разкош, те впечатляваха със своето дълбоко духовно съдържание и възвишено чувство.

Църковен вестник, брой 33, 34 и 35, София, 20 септември, събота, 1924 г.