Слово на Негово Светейшество Патриарх Кирил, произнесено в катедралата „Света Троица“, гр. Русе, на 10 октомври 1954 г., по случай първото патриаршеско и синодно посещение на Доростоло-Червенска епархия.

Възлюбени братя и сестри,

От кораба на Симон Иисус проповядвал на народа, който бил на брега на Генисаретското езеро. Когато завършил проповедта, Той поръчал на Симон да отплува към дълбочината и да хвърли мрежите за лов на риба. Симон, удивен, казал: „Наставниче, цяла нощ се трудихме и не хванахме нищо, но по Твоята дума ще хвърля мрежата“ (Лука 5:5). Те хвърлили мрежата и уловили толкова много риба, че тя почти се разкъсала. Тогава дошли другите рибари, за да им помогнат и изпълнили двата кораба до такава степен, че те почти потънали (Лука 5:1-7).

Това чудо отново показва как словото на Иисус разстила мрежата на Божията мъдрост, в която попадат души, уловени от Духа Свети. Тези, които жадуват за истина, живот и спасение, търсят мрежата на Иисус — мрежата на Великия Ловец на човеци. И Той, като небесен Ловец, извършва велика уловка на човешки души — избира хора. Един от тях бил Симон, до него неговият брат Андрей, и синовете на Зеведей — Иоан и Яков, също рибари, които, седнали край Генисарет, чули гласа на Иисус и се подчинили на Неговото слово.

Така Иисус направил тези скромни рибари ловци на човеци. Но Той първо им показал как те могат да станат такива, ако се подчинят на Неговото слово без колебание и съмнение. Симон Петър и останалите Христови ученици хвърляли мрежата в човешкия океан по Божията заповед, като се уповавали на Неговото слово. Поради тази вяра техните усилия не били напразни и техните надежди не били напразни. Те опънали платната на кораба на Църквата, който пътувал по всички житейски пътища и навсякъде принасял плод. Скоро в кораба на спасението влезли множество хора. Те никога не се усъмнили в своята вяра, любов, добродетел и надежда, защото вярата и усилията им били стабилни и искрени.

Ние също сме повикани от Господа Иисуса Христа да вършим делото на нашето спасение и на Църквата, като следваме Неговото слово. Във всички ситуации на нашия живот и при всяко духовно състояние трябва да се покоряваме на Неговите думи и да не ослабваме в нашата вяра. Важно е да не се съмняваме, а да приемем с упование Неговите наставления, уверени, че всичко ще стане както е нужно за нашето духовно благополучие.

Ако някой от нас чувства, че вярата му е слаба, че се колебае, нека поиска от Господа Иисуса Христа да укрепи вярата му. Дори апостолите, които били в непосредствено общение с Него, молели Господа да им увеличи вярата (Лука 17:5). Господ ги упреквал за маловерие (Марк 9:19), за да ги пробуди към по-дълбока и искрена вяра, която Той е в състояние да им даде. И ние помним образа на бащата, който молел Господа с вяра: „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие!“ (Марк 9:24). Този образ е важен за всички нас, защото всички, които живеем с вяра в Господа, съзнаваме собственото си маловерие и нуждата от укрепване на вярата ни.

Светата Църква ни кани да следваме Христовото слово в живота си, за да изпълним призванието си като негови истински ученици и последователи, и да вършим благите дела на Църквата в Негово име. Нека не забравяме, че всичко е възможно, когато следваме Неговото слово с вяра и послушание.

Вярващият човек се стреми да живее в съюз с Христа, защото в Него намира смисъла и радостта на своя живот. Той знае, че Христос се вселява в сърцата чрез вярата (Ефес. 3:17). Но какво да правим, когато вярата ни отслабва, макар и временно, и когато вълните на живота ни повалят, оставяйки ни безсилни и уязвими, като корабокрушенци? Иисус казва на началника на синагогата: "Не бой се, само вярвай!" (Марк. 5:36). Тези думи са отправени към всички нас. В моменти на съмнение и изпитания на сърцето и съвестта ни, ние не трябва да се боим, а да вярваме.

Това е Божият призив. Ако се подчиняваме на Неговото слово, ще укрепваме вярата си, а в нас ще се проявят нейните добри плодове. Понякога може да се почувстваме безпомощни и да изглеждаме твърде разклатени, за да имаме непоклатима вяра. Но ако се доверим на Божието слово, ще получим сила, която може да премести планини, а нашата молитва ще бъде така силна, че ще намира благоволение пред Бога.

А какво, ако любовта и добродетелта в нас отсъстват или са слаби? Това не е рядко явление. Може би ни изглежда, че заповедта за любовта към Бога, която трябва да превъзхожда любовта към себе си, и любовта към човеците, която трябва да бъде равна на любовта към себе си, е твърде тежка (Мат. 22:37-39). Но знаем, че любовта е свързана със съвършенството (Кол. 3:14), и че който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него (1 Йоан. 4:16).

Да постигнем любовта изглежда трудно, защото не е лесно за човека да надмогва своето его и да обича безрезервно. Кой не признава съвършенството на любовта и кой може да се похвали, че наистина я изпълнява, когато мисли за Бога и човека? Ние, хората, сме слаби в подвигите на любовта. Може би дори се отдадем на различни други добродетели, но да достигнем съвършенството на любовта е трудност за нас.

Какво става, ако не обичаме човеците? Светият апостол Павел излага същността на любовта: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не търси своето, не се сърди, не мисли зло, не се радва на неправда, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (1 Кор. 13:4-7). Тези думи изразяват висотата на любовта, която е същността на всяка добродетел.

Добродетелта не може да съществува извън любовта. Всеки опит да разделим добродетелите от любовта води до тяхната гибел. Човеците може да ценят добродетелите, но пред Бога те нямат стойност, ако са откъснати от любовта.

Какво да правим, когато не успяваме да хванем добродетелите за себе си? Според Иисусовото слово, трябва да хвърлим мрежите с вяра, да се потопим в светия Дух и да бъдем очистени чрез любовта, за да живеем добродетелно. Ако не сме познали тази очистваща сила на любовта, ще трябва да излезем от нашата самодоволност и да потънем в Божествената милост.

Може би надеждата ни отслабва? Но ако я възобновим чрез вяра и любов към Бога, тя ще оживее и ще изпълва сърцата ни с радост. Пророк Исаия казва: „Планини ще се преместят, хълмове ще се поклатят, но Моята милост няма да отстъпи от тебе, и заветът на Моя мир няма да се поклати" (Ис. 54:10). Бог, който ни обича, протяга ръката си към тези, които се подчиняват на Неговото слово и не се съмняват, че Той е верен.

Не трябва ли да бъдем твърди в нашите решения и воля? В нашето дело трябва да останем верни на Божието слово, защото ако се отклоним от Него, нашият труд ще бъде напразен. Но ако вършим делата си по Иисусовото слово, те ще донесат плод, дори когато обстоятелствата изглеждат неблагоприятни.

Също така и мисълта, ако се подчини на словото на Иисус, ще бъде осветена и ще види тайната на Божия живот. Тя ще разгледа миналото, настоящето и бъдещето, като открие дълбочините на човешката душа. Мисълта, която изглежда безпомощна, ще стане силна и творческа, когато се насочи към Божието слово и към духовните висоти.

Често се колебаем в пътя на нашия духовен напредък, защото очакваме този напредък да се осъществи чрез нашите собствени усилия. Но ако се откъснем от тази мисъл и напълно се доверим на Божието слово, то то ще ни води по пътя на живота, като този път неизменно ще се превърне в път на личен напредък и възход. Това е така, защото пълното подчинение на Христовото слово води до истински духовен напредък.

Погледнете как изглежда словото на живота, което Иисус възвестил. То може да изглежда като малкото синапово зрънце, което е на пръв поглед незначително в сравнение с великите творби на природата и човека. Но ако се опитаме да го развием само чрез нашите усилия, няма да постигнем нищо. Какво можем да направим с това зрънце, за да възродим живота си или да проявим неговата скрита сила и благодат? Ние сме безсилни дори ако сме проповедници на Евангелието. Но ако приемем това слово в сърцето си, ако го засадим в живота си, то неизбежно ще се оплоди и ще донесе духовни плодове на радост, мир и щастие.

Вижте колко тревоги и напрежение има в света, и как силно се чувства нуждата от мир. Устоите на живота изглеждат нестабилни, под натиска на войни и конфликти. Но за нас, вярващите, мирът не е недостижим. Напротив, виждаме как човечеството търси мир, и сме уверени, че той ще надвие войната. Това е така, защото мирът е воля Божия, и ние, като вярващи, се включваме в това движение, защото Христос ни призовава да бъдем миротворци.

Служителите на Църквата са Божии ловци на хора, призвани от Святия Дух. Те хвърлят мрежите за спасение на света, по заповед Христова. Те не се колебаят, защото знаят, че великите цели на духовния живот се реализират чрез Христос. Църквата е кораб на спасението, който плува по морето на живота, изпълнявайки своята мисия. Този кораб, воден от верни кормчии, се е движил през вековете, преминавайки през бурите и изпитанията, и винаги е извозвал българския народ към спасение.

През 11 века на съществуването на Българската Църква, многобройни достойни служители и верни пастири са се грижи за нейното духовно ръководство. И днес, в Българската патриаршия има достойни служители, които изпълняват своето служение със смирение и послушание към Божието слово.

В пределите на Доростоло-Червенската епархия, както в миналото, така и днес, усърдни Божии служители извършват своето призвание. Високопреподобният Доростолочервенски митрополит Михаил, нашият обичан брат в Господа, проявява ревност и трудолюбие в строителството на Църквата в епархията си. Неговите усилия са достойно подкрепени от клира, който с готовност следва неговото духовно ръководство, като работи за благото на Църквата, народа и държавата.

Как иначе бихме могли да строим Българската църква, ако не чрез всепредано служение на Бога и с обич към човека и родната земя? Божията църква се гради със силата на Светия Дух чрез усърдието на богоизбрани работници. Но строежът на Църквата обхваща целия човек. Затова св. апостол Павел пише: „Каква прилика има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог“ (2 Кор. 6:16). Този храм на живия Бог трябва да издигнем в собствените си сърца, за да расте той в сила и да се издигне светата ни Патриаршия в цялата си красота, светост и старинно благородство.

Храмът на живия Бог в сърцата си ще изградим, когато „се очистим от всяка оквернота на плътта и духа, като вършим свети дела със страх Божий“ (2 Кор. 7:1). Виждате колко дълбок е погледът на св. Апостол, когато ни съветва да се очистим не само от всяка оквернота на плътта, но и на духа, защото много по-лесно е да се очистим от сквернотата на плътта, отколкото от сквернотата на духа.

И така, истински строители на Божията църква и на светата ни Патриаршия са тези, които изграждат храма на живия Бог в собствените си сърца чрез чистотата на плътта и духа.

Възлюбени братя и сестри,

Ние сме упътени от Господа Иисуса Христа да вършим всичко по Неговата дума, за да успяваме. Каквото и да ни вълнува – поотделно или всички заедно, трябва да търсим мъдростта на Иисусовата дума. По Неговата дума ще трябва да строим църковното дело, по Неговата дума и с мъдростта на Неговото слово ще трябва да обичаме родината си, да съдействааме за възхода на народа ни и да постигаме благополучие, свобода и напредък за нашата земя.

Един от главните въпроси, които вълнуват не само нас, но и всички хора по света, е този за войната и мира. И по този въпрос ние не можем да търсим друго разрешение, освен това, което идва от Господа Иисуса Христа. От Божествения миротворец не можем да получим друг мир, освен този, който Той ни е завещал с думите: „Моя мир ви давам“. Затова ние уверено и дейно сме в лагера на мира, който с всеки ден расте и се усилва.

Ваше Високопреосвещенство, възлюбени о Господе Владико и събрате, благодаря ви сърдечно за мъдростта на вашите слова, с които ме посрещнахте и изразихте братските си пожелания. Тези думи са на вяра, истина и обич, които с радост приемам и които винаги ще имам предвид в своето отговорно служение. На тези благостни слова отговарям с молитвени благопожелания: да ви запази Бог за дълги години в достойна служба за благото на св. Църква, на нашия народ и за напредъка на страната ни.

На вас, благоговейни отци и боголюбиви братя и сестри, от все сърце молитствувам да следвате гласа на вашия Архипастир, когото Дух Свети е поставил на това високо място, за да ви води към спасението и обещаната земя. Слушайки неговия глас, вашите мисли, желания, стремежи и дела ще осъществяват благата воля Божия, защото ще бъдат изпълнени в пълно послушание към словото на Господа Иисуса Христа. А това е блажено за вас, защото носи щастие и води към пълнотата на живота в Бога.

Нека Божията благодат и милост пребъдват върху вас сега и всякога. Амин!

Църковен вестник, брой 39–42, събота, 13 ноември 1954 г.