Преглед на нашия духовен и обществен живот – 1925 г.

18-и випуск на Софийската Духовна Семинария.

На 24 юни, сряда, денят на двамата християнски апостоли Вартоломей и Варнава, се състоя годишният акт на Софийската Духовна Семинария, на който бяха връчени зрелостни свидетелства на завършилите през учебната 1924-1925 година. Този тържествен ден бе празник за Софийската Семинария, защото се пожънаха плодовете на шестгодишния упорит труд. Тридесет и двама млади българи, които преди шест години прекрачиха прага на Семинарията, сега отново го преминаха, за да се посветят на служба в Българската Православна Църква и да реализират всичко, което са научили в хода на своето образование. Те тръгват по пътя на апостолите Вартоломей и Варнава, готови да проповядват божествените и морални истини на Христовото учение, които формират основите както на личния, така и на обществения живот на българския народ. Така, денят 24 юни стана празник не само за Софийската Семинария, но и за целия български народ.

Сутринта, преди началото на годишния акт, беше отслужена тържествена архиерейска Божествена Литургия, оглавена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Макарий, пратеник на Св. Синод, в съслужение с Негово Преосвещенство Св. Величкия епископ Михаил, ректор на Семинарията, архимандрит Антоний, преподавател в Семинарията, и свещеник Григорий. На литургията присъстваха още Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Неофит, Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Иларион, Негово Преосвещенство Знеполския епископ Паисий, архимандрит Борис, началник на културно-просветното отделение при Св. Синод, архимандрит Софроний, протосингел на Св. Софийска митрополия, както и преподавателите на Семинарията, абитуриентите и други богомолци. Особено внимание заслужава фактът, че хорът, който изпълни песнопенията по време на Божествената Литургия, беше съставен изцяло от абитуриенти и дирижиран също от абитуриент.

След литургията бе отслужен благодарствен молебен, в края на който Негово Преосвещенство епископ Михаил направи отчет за изминалата учебна година. Докладът му беше изслушан с голямо внимание. Според него условията на пансионния и учебния живот в Семинарията през учебната 1924-1925 година са били значително подобрени в сравнение с предишните години след Първата световна война. Тази учебна година може да се определи като първата, която се доближава до нормалните условия преди войната. Съжаление обаче предизвиква фактът, че Агрономическият факултет не е освободил част от заеманото пространство на Семинарията, в резултат на което около 100 ученика са били принудени да нощуват в Духовната Академия в града, което създавало големи неудобства. Негово Преосвещенство изрази надеждата си, че през следващата учебна година ще бъде освободена поне част от помещението, за да не се налага учениците да бъдат принудени да нощуват в града.

През учебната 1924-1925 година общият брой на учениците е бил 351, разпределени в 10 паралелки, а броят на преподавателите е бил 17, включително 3 надзиратели. Учениците са показали общо взето добро поведение и значителен успех, който е значително по-добър в сравнение с постигнатото след Първата световна война.

Особено внимание в доклада на Негово Преосвещенство Епископ Михаил беше отделено на успехите на учениците в църковно-певческата практика и проповедническото дело. През изминалата учебна година всички ученици активно участваха в ежедневното църковно богослужение. Всеки ученик, преди да участва в четенето или пеенето на клиросите, преминаваше през изпит и наставления от специалния ръководител по църковно-певческата практика, като получаваше необходимите бележки. След завършване на богослужението учениците се явяваха и пред Ректора, който правеше необходимите забележки и даваше своята оценка. Благодарение на стриктно спазвания ред, пението и четенето на учениците в църквата бяха на високо ниво.

През учебната година учениците от V, Vб и VI клас изнесоха 371 проповеди в семинарската църква и 90 проповеди в провинцията по време на Коледната ваканция. Никога досега учениците от тези класове не са произнесли толкова много проповеди през една учебна година. Усилията в проповедническото дело и практиката по църковно пеене се дължат на строгия ред, установен от учителския съвет и одобрен от Св. Синод.

Числото на проповедите, произнесени по лична инициатива на учениците в провинцията, показва тяхната силна мотивация да разпространяват Христовото учение. Добър успех в църковно-певческата практика и проповедничеството ясно показва, че една от основните цели на Семинарията - създаването на църковно-религиозен дух у учениците - е постигната.

32 ученика завършиха курса на Семинарията през изминалата учебна година. Всички ученици от VI клас бяха допуснати до зрелостен изпит, и всички успешно го издържаха. Трима ученици завършиха с отличие, 13 с много добър успех и 16 с добър. Общият успех на зрелостните изпити е 4,56 - много добър. Този успех е доказателство за отличната подготовка на учениците и сериозното им отношение към изпитите.

След отчета за изминалата учебна година, Негово Преосвещенство Ректорът се обърна към абитуриентите с проникновена реч, в която подчерта, каква трябва да бъде тяхната бъдеща дейност. След него Негово Високопреосвещенство Св. Видинският митрополит г. Неофит, член на Св. Синод, отправи бащински наставления към абитуриентите. Той посочи, че България има нужда от хора, които да проповядват Христовото учение, което е сол на земята и основа на човешкия живот. „Жътвата е голяма, а работниците малко“, каза митрополит Неофит и добави: „Идете и разпространявайте Христовата светлина, като помните винаги два завета: да работите самоотвержено за благото на своето отечество и Българската Православна Църква.“

След неговото слово абитуриентът Стефан Стойчев произнесе благодарствено слово от името на всички свои съученици, като увери, че ще се стараят да оправдаят надеждите, възложени на тях от Българската Църква и народа.

След това Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит раздаде зрелостните свидетелства на абитуриентите. Когато всички получиха своите дипломи, църквата изпълни тържествено „многая лета“.

За отличен успех на зрелостните изпити, абитуриентите получиха награди от Св. Синод, включително книги и парични награди. На учениците Цоневски Илия, Маринов Стефан и Пенов Димитър бяха дадени по 600 лв. от фонда Попъ Николова за отличен успех по латински, църковно-славянски и гръцки езици.

На обяда след раздаването на зрелостните свидетелства присъстваха митрополитите Неофит, Макарий и Иларион, както и епископите Михаил и Паисий, преподавателите и абитуриентите. След обяда Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит и Ректорът на Семинарията епископ Михаил отправиха последни наставления към абитуриентите, които отговориха с тържествено „многая лета“. Абитуриентите изразиха своето признание и благодарност с „многая лета“ за Св. Синод на Българската Църква и за преподавателите си.

Тържеството на 24 юни в Софийската Семинария остави приятни спомени у всички присъстващи. Денят показа, че Софийската Духовна Семинария, както я нарече митрополит Неофит, е постига своята цел – да подготвя достойни ратници за Българската Православна Църква, които да работят за благото и спасението на българския народ. – Хр. Гяуров

Епископ Михаил Велички се откроява като духовен наставник, който умело съчетава посветеността си на вярата с прагматичен подход към образованието и управлението. Като ректор на Софийската духовна семинария (1923–1926 г.), той проявява стратегическо мислене и лидерски умения, насочени към подобряване както на учебния процес, така и на материалната база на институцията.

Ръководният му стил се характеризира с умел баланс между строгата дисциплина и грижата за духовното и нравствено формиране на семинаристите. За него духовният живот изисква постоянство и самодисциплина – принципи, които се отразяват както в методичното му управление, така и в високите му академични и морални стандарти.

Философията му се основава на убеждението, че знанието не бива да остава само теоретично, а трябва да намира практическо приложение в живота на бъдещите духовници. Ето защо той насърчава активното участие на студентите в литургии и проповедническа дейност, подчертавайки силата на личния пример като най-добро средство за духовно възпитание.

Като принципен и отговорен ръководител, бъдещият Доростолски и Червенски митрополит Михаил не се ограничава до административното управление, а целенасочено изгражда у семинаристите дълбоко осъзнаване на тяхната роля в обществото. Неговото наследство е изградено върху високи морални стандарти, академична взискателност и безрезервна отдаденост на духовната мисия.