Юнкерите от Софийската духовна семинария, на 10 май 1924 г., посрещнаха гости от Военното училище на Негово Величество. Възвръщането им беше очаквано с голямо нетърпение от семинаристите, които бяха запознали се с юнкерите едва през месец февруари. Въпреки краткото време, те вече усещаха необходимостта от сближаване и опознаване, за да могат по-добре да служат на идеалите на българското племе.

Гостите от Военното училище пристигнаха сутринта, черкуваха се в семинарската църква и така присъстваха на първата архиерейска служба, която бе отслужена от Преосвещения Велички епископ Михаил, ректор на семинарията.

След службата, учениците от семинарията организираха утринна сказка в чест на своите гости, която бе водена от учителя г-н К. Стоянов. Събитието започна с изпълнение на „Отче наш“ от семинарския хор, което всички изслушаха на крака. След това хорът изпълни още няколко произведения, след което се оттегли, а г-н Стоянов произнесе своята поучителна реч.

Негово Преосвещенство епископ Михаил поздрави гостите от името на учителите и учениците от семинарията, като им благодари за посещението. „Това посещение,“ каза той, „е залог за нашето възстановяване след тежката криза, която преживя българският народ.“

Той подчерта, че военните са тези, които гарантират реда и пазят свободата на народа ни от външни и вътрешни заплахи. Въпреки това, той заяви, че външната сила не е достатъчна, за да се преодолеят отрицателните външни влияния. Той изтъкна, че задачата на Църквата е да умири народната душа и да вдъхне вяра в светли бъднини, като я насочва към положителни действия. „Време е,“ завърши Негово Преосвещенство, „всички творчески сили в обществото да се обединят, за да изведем народа ни на спасителния път.“

Началникът на Военното училище подполковник Велчев отговори на приветствията с вдъхновена реч, в която благодари за топлите думи и похвали за армията. Той подчерта, че армията винаги е изпълнявала своя дълг да защитава свободата и териториалната цялост на България, и че няма място за упреци към нея. Но той също така отбеляза великото значение на Църквата за запазване на националната идентичност. „Църквата винаги е била сърцето на нацията, пътеводител за запазване на духовната и културната ни същност,“ добави той.

Предварително на гостите беше сервиран закуска, след което те бяха разведени от семинаристите из сградата и градината на семинарията. Срещата на двете училища беше истинско вдъхновение, като те споделяха една и съща цел — да подготвят достойни служители за родината, обединени в своята сърдечност и непринуденост.

Към 13:30 часа, гостите се разделиха с приятелите си от семинарията.

И. Кир.