Празникът на Софийската духовна семинария – 1926 г.

Миналата събота се проведе патронният празник на Софийската духовна семинария. Литургията беше извършена от Негово Преосвещенство Велички епископ Михаил, ректор на семинарията, в съслужие със семинарското духовенство. Църквата и пространството пред нея бяха препълнени с богомолци.

След обяд, в големия салон на семинарията, беше организирано концертно забавление, което се отличаваше с отлично изпълнение. Семинарският хор с тихото, стройно и умилително пение възвиси всички присъстващи.

Сред гостите на тържеството бяха Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит г. Максим, Наместник-председател на Св. Синод, Негово Високопреосвещенство Софийският митрополит г. Стефан, Негово Преосвещенство Гибралтарският епископ г. Георг, пастирът Неандър, секретарят на Упсалския архиепископ, секретарят и юрисконсултът на Св. Синод, началниците на отделения при Св. Синод, професори и студенти от Богословския факултет, както и множество граждани и гражданки.

Негово Преосвещенство на Гибралтар, епископ Георг, се обърна с реч към учащите се, като възхвали българския народ и Българската църква. Той подчерта близостта между Православната и Англиканската църква и изрази нуждата от по-голямо сближение и съединение между тях.

В края на забавлението, Наместник-председателят на Св. Синод, Негово Високопреосвещенство митрополит Максим, изказа своето задоволство от красивото пение и декламациите на учениците-семинаристи. От името на Св. Синод той благодари на ректор и преподавателите за тяхната упорита работа и грижи за обучението и възпитанието на семинаристите, като им пожела здраве и всяко добро.

По-късно ще публикуваме повече подробности за това празненство.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 

Откриване на Конгреса на Свещеническите братства

На 20 юли 1926 г., миналия вторник, в столицата бе открит XI редовен конгрес на Свещеническите братства в България. След кратка молитва към Бога, конгресът започна с обръщение от делегата на Св. Синод, Негово Преосвещенство епископ Михаил, викарий на Софийския митрополит и ректор на Софийската духовна семинария. Той приветства делегатите от името на Св. Синод и им пожела търпение и братско единение при обсъждането на въпросите, свързани с повишаването на религиозния дух на народа, както и с борбата срещу сектите и безверието, които разяждат народната душа.

Конгресът ще бъде закрит днес, в събота. Подробности за работата на конгреса ще бъдат публикувани в следващия брой на „Църковен вестник“.

Църковен вестник, Год. XXVII, Брой 30, София, събота, 24 юли 1926 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 

Празникът на св. Йоан Рилски в Софийската духовна семинария

Св. Йоан Рилски е покровител на Софийската духовна семинария, и денят на светеца е празник за всички в семинарията. Всяка година софийските семинаристи празнуват този ден с голямо тържество.

Тази година, в навечерието на деня на св. Йоан Рилски, в семинарския храм в София беше отслужено всенощно бдение, последвано на следващата сутрин от Божествена литургия и водосвет в двора на семинарията. Народът беше много. Сред присъстващите на литургията беше и специалният гост на семинарията, пасторът Неандер, секретар на Упсалския епископ (Швеция), който остана за целия ден.

В края на службата Негово Преосвещенство епископ Михаил Велички произнесе назидателно слово за живота и делото на св. Иван Рилски, призовавайки християните да следват неговия пример на себеотрицание и високо нравствено съвършенство. Проповедта беше изпълнена с голямо въодушевление и пастирска настойчивост, като остави силно впечатление сред слушателите.

На Божествената литургия присъстваха всички семинаристи, преподавателите от семинарията, бивши учители, много граждани от Лозенец и централната част на София. Въпреки лошото време и силния дъжд, който валя на 31 октомври 1926 г., богомолците не се отказаха и останаха на открито до края на богослужението.

След обед в семинарията беше организирано тържествено обедно посрещане, на което бяха поканени преподавателите от семинарията, професорите от Богословския факултет, висши чиновници от Св. Синод и Софийската митрополия, както и студенти от Богословския факултет. Семинаристи и гости се събраха заедно, за да споделят обяда.

В края на обеда, Негово Преосвещенство епископ Михаил Велички, ректор на семинарията, изказа благодарности на всички гости за тяхното внимание и подкрепа към семинарията. Пасторът Неандер сподели своите впечатления от видяното и чутото, изразявайки благоговение към Българската православна църква. Той също така обеща да посети България отново през следващия август и да изнесе публични лекции в столицата, като подчерта необходимостта от взаимно опознаване и укрепване на братската любов между църквите.

В 15:30 часа следобед започна литературно-музикалната програма в семинарията. На нея присъстваха Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит г. Максим, Наместник-председател на Св. Синод, Негово Високопреосвещенство Софийският митрополит г. Стефан, както и Гибралтарският англикански епископ г. Георг, пастор Неандер и много други гости. Гостите бяха посрещнати от управлението и преподавателската колегия на семинарията, а семинаристите ги поздравиха с изпълнение на химна „Достойно ест“.

В края на първата част от забавата Негово Високопреосвещенство, Софийският митрополит г. г. Стефан, с няколко кратки, но топли думи, очерта значението и заслугите на присъстващия Гибралтарски англикански епископ г. Георг, подчертавайки неговите усилия за сближаване на църквите. Той покани публиката да чуе няколко думи от епископ Георг. Чрез преводача, пълномощния министър г. Кисимов, епископ Георг изрази благодарността си за възможността да посети България. Той сподели, че още от младини се е запознал с историята на България и е обикнал нашия народ. Специално подчерта, че високо почита Българската Православна Църква и е сред онези, които работят за обединението на англиканската и православната църква. Завърши с благодарности за доброто посрещане и похвали семинарията, хорото и самото събитие.

В края на своето слово епископ Георг благослови събранието и прие поздравите от Наместник-председателя на Св. Синод, Високопреосвещен Пловдивски митрополит г. г. Максим. След това бързо се отправи, тъй като имаше ангажимент с Негово Величество Царя.

Забавата в Семинарията продължи до 7:30 ч. вечерта. Негово Преосвещенство еп. Михаил Велички, в края на забавата, изрази благодарност към Високопреосвещеното Пловдивско митрополитство и всички гости за тяхната подкрепа и внимание към Семинарията. Високопреосвещенство г. г. Максим изрази удовлетворение от всичко видяно и чутото в Семинарията по време на празника на св. Иван Рилски и пожела Семинарията да се развива още повече под ръководството на своя достоен ректор. След това той благослови всички и се отправи към Синодната палата.

През деня на празника Семинарията получи поздрави и телеграфски съобщения от частни и официални лица. Софийското околно свещеническо братство също поздрави Семинарията, като поздравът беше поднесен от свещеник Хар. Караламбев.

Академическата реч на учителя г. Иван Георгиев на тема „Право и морал“, произнесена с внушителен тон и вещо изложение, допълни отличните впечатления, които всеки посетител отнесе от деня, прекаран в този разсадник на духовна култура – Софийската духовна семинария. Тази реч ще бъде публикувана в един от следващите броеве.

Църковен вестник, Година XXVII, София, 1926 г.

Ректорът на Софийската духовна семинария, епископ Михаил Велички, бъдещ Доростолски и Червенски митрополит, се откроява като изключителна личност с дълбока вътрешна хармония и богата духовност. От изнесените свидетелства можем да заключим, че той е човек, който притежава както интелектуално, така и духовно величие, а също така и способността да вдъхновява и води.

Епископ Михаил Велички е личност с дълбока духовност, интелектуален потенциал и невероятно въздействие върху своето обкръжение. Той е убеден в ролята на църквата в съвременното общество и активно се стреми да утвърди православната вяра, като същевременно се опитва да изгради мостове между различни религиозни общности. Неговото лидерство в семинарията и ръководството му в духовните и образователни инициативи правят от него не само уважаван духовен водач, но и интелектуален авторитет, чието въздействие е чувствително както в България, така и извън нея.

Епископ Михаил Велички е един от онези редки духовни водачи, които успешно съчетават дълбоката теология с личностна зрелост и социална ангажираност. Неговото ръководство е вдъхновяващо и му позволява да остави трайна следа както в духовния живот на семинарията, така и в по-широкия контекст на православната църква.