Софийски семинаристи в Самоков

Преди години единствената духовна семинария в България се намирала в Самоков. Там, сред величествените склонове на Рила и в близост до старата народна светиня — манастира на Св. Йоан Рилски, патрон на Семинарията, се обучавали и укрепвали във вярата мнозина от сегашните ни архиереи и голяма част от съвременните свещеници. През 1902 година Семинарията е пренесена в София, и от тогава не се е случвало случай питомците ѝ да посетят Самоков и да видят мястото, където техните предшественици са били възпитавани. Желанието за такова посещение, обаче, съществувало, и то станало по-осезаемо, когато на 22 май ректорът на Семинарията — Негово Преосвещенство епископ Михаил, подхвърлил идеята за разходка до Самоков.

Времето било благоприятно. Неделният ден и следващият празник на св. св. Кирил и Методий осигурявали възможност за двудневен престой в Самоков, без да се нарушава учебното време. Много ученици и преподаватели изразили желание да се включат в пътуването и решението било взето.

В същия ден, към 3 часа следобед, с благословията на Негово високопреосвещенство Софийския митрополит Стефан, около 60 семинаристи, придружени от епископ Михаил и преподавателите К. Стоянов, Вл. Илиев и К. Димитров, потеглили към Самоков с два военни камиона, предоставени безплатно от военните власти.

Камионите бавно се движеха през Искърското дефиле, което криволичеше като змия, разкривайки нови и нови природни красоти пред очите на пътниците. Очаровани от великолепните водопади и величествените върхове, не забелязали как се е стъмнило и осъзнали, че вече е много късно, когато пред тях се появил осветеният със светлина Самоков. Камионите пристигнали на площада пред банята в 9 часа вечерта.

Не било предвидено официално посрещане, но благодарение на учителя-възпитател Г. П. Антонов, родом от Самоков, който се обадил няколко часа по-рано, много граждани се събрали да ги посрещнат и да ги приемат като близки гости в домовете си. Софийските семинаристи и техните учители никога няма да забравят гостоприемството на самоковци и тук публично им благодарим.

Нощната почивка и чистият планински въздух заредили семинаристите с енергия. На сутринта, в неделя, те присъствали на божествената литургия в старата църква „Въведение на Пр. Богородица“, отслужена от епископ Михаил. Тя била изпълнена с такова духовно възторгване, каквото рядко се е случвало. Молитвено пеещите вярващи, които не побирали храма, били възхитени от мелодичното хорово пение и внимателно изслушали поучителната проповед на епископа, който разглеждал евангелския текст: „Ето, ти оздравя; не греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“ (Йоан 5, 14). В проповедта той ясно очертал пагубното въздействие на греха върху човешкото тяло.

По същото време, в друга църква в Самоков, преподавателят Вл. Илиев изнесъл проповед на тема: „Съ Бога или с човешките синове?“. Използвайки примера с разслабения човек, който чакал безуспешно помощ от хората, той подчерта, че истинската надежда трябва да бъде само в Бога, защото само Той е готов да ни помогне, когато Го призоваваме с искрено разкаяние.

Самоковските църкви не останали без проповедници и този ден. В една от тях проповядвал учителят К. Димов, а в друга семинаристът от V клас К. Тулешков.

След службата по улиците на Самоков били разлепени обяви от местното „Православно християнско братство“, канещи гражданите да присъстват на концерт и лекция на Софийската семинария, които щели да се проведат същия ден от 6 до 8 часа в салона на градското читалище. Имало и други обяви за юнашки игри и градинско развлечение. Първоначално се смятало, че концертът ще се състои в празен салон, но се оказало, че се лъжат. Още преди обявения час салонът на новото читалище бил препълнен с публика. Много хора стояли прави по ръбовете.

Точно в 6 часа, при пълна тишина, завесата на сцената се вдигнала и семинарският хор изпълнил песента „Христос възкресе“. Публиката станала на крака и с молитвено настроение изслушала и концертната песен „Отче наш“. Изпълнени били още две духовни песни, а след тях, при бурни аплодисменти, на сцената се възкачил епископ Михаил, ректор на Семинарията.

С подбрани думи и ясен глас той най-напред предаде на самоковци поздравите и благословението на Кириарха на епархията — Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит г. Стефан, за когото гражданите се интересуваха още при пристигането.

След това Преосвещенният ректор благодари с искрени думи за неочакваното гостоприемство, което ни беше оказано, и, като подчерта, че Самоков е бил винаги средище на духовна култура и е дал много видни дейци за националното и църковно възраждане, изрази голямата си радост, че на завесата на читалищната сцена е изписан образът на атонския монах о. Паисий Хилендарски, чиито мощни зовове за род и език събудиха и възродиха българския народ.

След това Негово Преосвещенство съобщи на многобройните си слушатели, че ще разисква с тях темата „Религиозната вяра като жизнена необходимост“. Първите му думи за значението на вярата в целостния и осмислен живот на човека веднага привлякоха вниманието на присъстващите.

Заредиха се примери от ежедневния живот и литературата, в които от една страна ясно и убедително изпъкваше благотворното влияние на религиозната вяра, а от друга се изобразяваха отрицателните страни на теоретичното безверие и пагубните му последици в практическата действителност. Особено силно впечатление направиха примерите за трагичния край на безверници като Оскар Уайлд, Ницше и други.

Накрая, Преосвещенният сказчик изтъкна, че българският народ трябва не само да запази своята религиозна вяра, но и да я запази в онази чиста форма, в която е била възприета от дедите ни, и сплотен около родната православна църква да гради своето щастливо бъдеще. Бурни аплодисменти заглушиха последните думи на тази вдъхновяваща и навременна сказка.

След кратка пауза семинарският хор изпя няколко светски парчета, които предизвикаха възторга на публиката. Особено силно въздейства изпълнената с ентусиазъм и дълбок смисъл песен „Левски“ от безсмъртния Ботев, с която концертът завърши и залата гръмна от нескончаеми аплодисменти.

На 24 май, празника на Св. Св. Кирил и Методий, в Самоков се проведе тържествено богослужение. Божествената служба бе отслужена в Катедралата „Успение на Пр. Богородица“ от Негово Преосвещенство епископ Михаил, съслужен от цялото самоковско духовенство и архимандрит Ангел П. Димитров. Църквата беше препълнена с богомолци, а по време на службата пееше семинарският хор.

На причастния слово произнесе учителят К. Димов, който говори за дейността и заветите на Солунските братя Св. Св. Кирил и Методий към българския народ.

Накрая, Негово Преосвещенство епископ Михаил поздрави присъстващите с празника на народните просветители.

След завършване на Св. Литургия, около 11 часа, съгласно програмата, от Катедралата потегли църковно шествие, което се спря на площада пред читалището. Грамадният площад беше изпълнен с многобройни хора — ученици, военни, членове на различни културни и спортни организации и много граждани и селяни от околността. Молебенът бе отслужен от Негово Преосвещенство епископ Михаил, а учителят К. Стоянов произнесе вдъхновена реч за значението на Св. Св. Кирил и Методий за българите и другите славяни.

Г-н Стоянов с подходящи примери от историята подчерта, че св. братя не принадлежат окончателно на миналото. През ХХ век имената им са неразривно свързани с основните въпроси на съвременното славянство и те продължават да запазват репутацията на велики славянски деятели. Те са оставили неизличими следи в Македония, България, Моравия, Чехия, Словения и южно-руската земя, като първоучители на всички славянски народи.

Тази реч бе посрещната с бурни аплодисменти.

След молебена всички се отправиха към обяда при нашите гостоприемни хазяи, а към 4 ч. следобед потеглихме към прочутата Чамкория. Учениците се качиха на камионите, а Ректорът с учителите — на общинския файтон, който любезно ни предостави кметът на града.

На сутринта, след кратка пауза, камионите ни потеглиха обратно за София, изпратени от всички самоковски свещеници и множество граждани. Бодри и весели, ние щастливо се завърнахме в нашата мила Семинария.

По сведения на К. Димов

Епископ Михаил Велички, бъдещ Доростолски и Червенски митрополит, е личност, която излъчва вътрешен мир и хармония, което придава на неговото слово дълбоко въздействаща сила. Той съчетава философска дълбочина с изключителна яснота и логичност в изразяването си, като успява не само да предава идеи, но и да вдъхновява и емоционално ангажира своите слушатели. Това разкрива високо ниво на интелектуално и духовно съзнание, като едновременно с това той демонстрира емпатия и изгражда силна връзка с хората около себе си — както с тези, които го слушат, така и с тези, които му предоставят гостоприемството си.

Епископ Михаил може да бъде разглеждан като защитник на традициите и ценностите на българската православна църква, но също така и като динамичен лидер, който със своето лидерство и философия вдъхновява другите да се стремят към по-добро бъдеще. Неговата способност да съчетава духовни принципи с практическо лидерство го прави харизматичен и авторитетен водач, който оставя траен отпечатък в сърцата на своите последователи.