Софийските семинаристи между народа – 1926 г.
(Продължение от брой 23 и 24)

Рано сутринта на следващия ден бе отслужена Божествена литургия в църквата „Св. Николай“ (Новий), където уважаваният кириарх отново се възползва от възможността да изнесе проповед, изпълнена с бащина любов към своето паство. Тук слово произнесе и абитуриентът-семинарист Иван Цветков, който говори за значението на Пасхата. При раздаването на нафората, Високопреосвещеният владико се сбогува със своите паственици, които, с искреността на истински чада, му пожелаха по-бързо завръщане сред тях.

В 11 часа преди пладне всички екскурзианти бяха събрани на гарата, която беше изпълнена с пъстър народ, сред който личаха кметът на града, комендантът, черковните настоятели, духовенството и други. Малко преди тръгването на влака пристигна и Негово Високопреосвещенство, посрещнато с възторжено изпълнение на „Многая лета“ от семинарския хор. Когато последният започна да пее народния химн „Шуми Марица“, маститият кириарх се сбогува и се качи на влака, който отпътува за Брусарци. Екскурзиантите отнесоха със себе си чувство на искрена благодарност за радушния прием на ломчани, особено за кмета на града, архиерейския наместник протоирей Алекс. Стоянов, д-р. Бешков, комисията по посрещането и други.

След два часа пътуване, младите семинаристи, заедно с Негово Високопреосвещенство, пристигнаха на гарата в Метковец, където ги посрещнаха кметът, свещеници, учители и ученици. Събралото се множество, носейки черковни хоругви, китки и цветя, радушно приветства своите гости. Учителят Караджов, с отличния си ораторски стил, подчерта значението на българската православна църква в съдбините на народа, като подкрепи своите размишления с примери от българската история. Той изрази радостта на местните жители, които виждат за втори път в своето село своя духовен отец и архипастир.

След отговора на Негово Високопреосвещенство, който говори с чувство на истинска отеческа любов към своите духовни чада, народът, воден от архипастира си, се отправи към селото. Под дебелата сянка на акациевите дървета, хорът изпя няколко народни песни, които оставиха незабравимо впечатление сред местните жители, независимо от тяхната възраст и пол.

След настаняването на учениците в домовете на местните, се проведе вечерня, на която присъстваше Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит. На следващия ден, в Божествената служба, ученикът от 5-ти клас Тулешков Коста произнесе слово за празника на св. Георги Победоносец. По време на отпускането на църквата Негово Високопреосвещенство произнесе поучително слово, в което изрази значението на св. Георги и делата му. Тази скромност на Негово Високопреосвещенство плени сърцата на младите семинаристи.

След службата, всички се събраха в църковния двор, където семинаристите и децата от прогимназията изпълниха импровизирана утринна забава. Местните жители се радваха на тези изпълнения, които донесоха радост както на учениците, така и на жителите на Метковец. Директорът на прогимназията, г-н Петров, изрази благодарност за визитата и създаденото добро настроение.

По-късно, в двора на селото бяха наредени дълги маси, на които бяха поднесени печените агнета за празника на Георги Победоносец. Местните старци и млади хора се събраха на обяд, разговаряха и разменяха мисли, като в края на обяда изпяха няколко народни песни. Беше мило да се наблюдава как старците, седнали до своите внуци и правнуци, се радват на тяхната младост и веселие.

След обяда дойде време за раздяла. Църковната камбана звънна и селяни, жени и деца започнаха да се отправят към гарата. Негово Високопреосвещенство, придружен от епископ Михаил и местните свещеници, пристигна на гарата. Влакът не закъсня и скоро тръгна към Брусарци. На гарата бе изпратен със звуците на „Многая лета“, а чисто сърдечните погледи на местните жители се отправиха към влака, който отнасяше своя архипастир, донесъл утеха и божествена благодат на техните души.

Тренът бързо се движеше през Брусарци, за да се прехвърлим на влака за Берковица. По пътя през долината на р. Огоста, близо до стопанството на братя Харитови, стигнахме до гара Фердинанд. Там комисията по посрещането поздрави Негово Високопреосвещенство и информира за програмата в Берковица. Влакът продължи нагоре, преминавайки през лозя и градини, и около 5 часа вечерта пристигна в Берковица, където семинаристите, настанени при гостоприемни граждани, се събраха за вечерня в местната църква.

Тъй като времето беше ограничено, програмата за концерта бе променена, като концертът се проведе същия ден в 8 часа вечерта. Младите екскурзианти не се притесниха и с ентусиазъм продължиха да пеят в читалищата, църквите и по площада.

Вечерта при препълнен салон с отбрана публика се състоя концертът. Независимо дали публиката, добре украсеният и осветен с електрическо осветление салон или нещо друго оказа влияние, младите екскурзианти изпълняваха песните с такъв ентусиазъм, че сякаш не бе 13-ти ден от тяхната уморителна екскурзия, а първи. Бурните аплодисменти, с които бе изпращана всяка песен и всяка хумореска на абитуриента Йордан Попов, доказваха доволството на публиката.

След това учителят К. Стоянов изнесе поредната си лекция на тема „Комунизмът и Християнството“, като я подкрепи с множество нови и разнообразни примери от древната история на Гърция и Рим. Той надмина себе си и беше удостоен с бурни и продължителни аплодисменти.

На следващия ден, рано сутринта, се състоя архиерейска служба, отслужена от Негово Високопреосвещенство, в съслужение с целия берковски духовен състав. В своето слово архиерейят не пропусна да обърне внимание на своето паство. Виждайки, че темите му в проповедите му, публикувани в книгите му „Речи и проповеди“, са разпознаваеми и разбираеми за хората от различен интелектуален ниво, той бе слушан с внимание.

Към 11 часа екскурзиантите се отправиха към гарата, откъдето заминаха с влака за село Боровица, разположено на 12 километра от Берковица, по течението на река Бързия. Там Негово Високопреосвещенство желаеше да отслужи Божествена служба и да даде пастирско благословение на благочестивите боровчани.

Екскурзиантите пристигнаха около обяд, а архиереят пристигна по-късно през деня, за да отслужи вечерня. В своето слово той съобщи на своето паство, че с него са пристигнали и учениците от Софийската семинария, които утре ще пеят в църквата. За това събитие той покани всички местни жители да присъстват на службата, която щеше да започне рано сутринта.

В събота, рано сутринта, се отслужи св. Литургия, а Негово Високопреосвещенство, Величкият епископ Михаил, ректор на семинарията, изнесе чудесна проповед, изпълнена с назидателни думи. След службата архиереят раздаде нафора и благословение на всички присъстващи. След службата селото бързо опустя, тъй като всеки побърза да се върне към своите селскостопански задължения.

През 13:00 часа екскурзиантите заминаха за Фердинанд, където пристигнаха за обяд. Посрещането беше тържествено. Представители на общината, начело с кмета, свещеници, учители, юноши, скаути и членки на православното християнско братство също присъстваха на събитието. При слизането на Високопреосвещения архиерей, смесеният градски хор изпя „Многая лета“. Директорът на прогимназията, като ученик на архиерея, изказа прекрасно слово, в което сподели радостта си, че има възможността да поздрави своите бивши учители и възпитатели, като публично изрази благодарността и признателността си към тях.

В словото си директорът подчерта, че той счита за чест да посреща такива гости, които внасят благотворна струя в ежедневието на провинциалния град и подтикват към обновление и истински християнски живот, основан на принципите на Българската православна църква, която, дори в трудни времена, е била източник на утеха и надежда.

Високопреосвещеният архиерей отговори на това слово, благодарейки за честта, която му се оказва, и отбелязвайки, че тя е чест за Българската народна църква, на която той се чувства като скромен ратник. Той наблегна на важността училищата да бъдат водени от Христовото учение и да се основават на религиозно-нравствени принципи, които за съжаление все повече изчезват от учебните заведения в страната.

В съответствие с тези размишления, Негово Високопреосвещенство завърши своето слово с поздрав към всички, възкликвайки: „Христос Възкресе!“ и пожелавайки здраве и дългоденствие на всички жители на Фердинанд. Семинарският хор запя „Многая лета“ и след това народния химн „Шуми Марица“. Шествието потегли към града, където на площада беше издигната арка с надпис „Добре дошли, Ваше Високопреосвещенство“. Негово Високопреосвещенство се настани в кметската квартира, а Преосвещеният Ректор — при своя бивш съученик, свещеник Йордан Попов. Учителите и учениците бяха разпределени в домовете на гражданите.

Следобед се отслужи литургия в единствената църква, в присъствието на Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит. Вечерта, в 7 часа, започна последният концерт на семинаристите в читалищния салон, който макар и не най-подходящ за акустика, остави незабравимо впечатление сред фердинандските граждани. Пението на семинаристите бе изключително, въпреки умората след двуседмичното турне. Те изпълниха със страст и енергия, водени от идеята, че „краят увенчава делата“. Гостоприемният ми хазяин, д-р Т. Атанасов, сподели: „Чувствам се като на опера в София“. Не по-малък възторг предизвикаха и хумореските на абитуриента Иордан Попов. Най-силно впечатление остави речта на младия учител Д. Дюлгеров. Със силна интонация и цветист език, той направи така, че публиката бурно го аплодираше, а някои възрастни се просълзиха от дълбокото въздействие на представената картина на любвеобилна майка, опечалена от непростимото поведение на своя син.

Концертът завърши с благодарствено слово от Негово Преосвещенство Велички епископ Михаил, който с вдъхновение и подбрани думи изрази признателността си към гостоприемното Фердинандско гражданство. Той прикани всички да се обединят около църквата и да водят решителна борба срещу злото, което разяжда обществото от всички страни.

На следващия ден рано сутринта, Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит и Преосвещеният Ректор отслужиха Божествена литургия. По време на утренята пяха семинаристи под ръководството на митрополита, който самия изпълняваше от владишкия трон. Както източното, така и хоровото пение направиха силно впечатление на богомолците, които препълваха храма. Семинаристът Коста Тулешков произнесе прекрасна проповед, която завладя сърцата на присъстващите. Негово Високопреосвещенство произнесе и поучително слово, което още повече запечата духовната връзка между архипастира и вярващите.

По обед почти целият град се събра на гарата, за да изпрати своите архипастири. По желание на гражданите, семинарският хор изпълни няколко патриотични песни и националния химн, които бяха бурно аплодирани. Влакът потегли, съпроводен с гръмко „ура“ от изпращачите и посрещнати от патриотичните звуци на хористите.

Влакът, носещ семинаристите и техните гости, се отправи към Бойчиновци, където трябваше да се срещнат с Видинския Кириярх. Той ги поздрави с благодарност и обясни колко важна е бъдещата им духовна работа в неговата епархия. „Благодаря ви от сърце и моля се пред Всеблагия Бог да възнагради усилията ви“, каза той, като още веднъж подчерта, че бъдещето на семинарията му е изключително близо до сърцето.

Това беше изключително трогателен момент, който остави дълбок отпечатък в сърцата на всички присъстващи. Влакът потегли и по него се разнесоха звуците на „Многая лета“. С радост и обогатени с незабравими впечатления, всички екскурзианти се качиха в новопристигналия Ломски влак и потеглиха към София, където пристигнаха живи и здрави, носещи със себе си спомени за всичко видяно и чуто в тези благодатни кътчета на България. – Г. Кертев.

Църковен вестник : Година XXVII, Брой 24, София, събота, 5 юни 1926 г.