Подбалканските селища, които дадоха най-свидни жертви за освобождението на България, имат и най-тежка съдба. На едно от първите места сред тези села стои, без съмнение, Алтън Калофер, който на 26 юли 1877 г. беше опожарен до основи от озверения башибозук. От този цветущ град не остана камък върху камък, освен трите църкви — неми свидетели на безумната ярост на поробителя, които съхраняват паметта за великата изкупителна жертва на Калофер.

Калофер е разположен в подножието на най-високите старопланински върхове: Юмрукчал, Чафадарица, Марагидик и Рудината, и е заобиколен от чудно красива и живописна околност — зелени като изумруд букови гори, които изпълват въздуха с аромата на здравец и чубрица. В хладни усои се чува песента на пенливите поточета, които плавно се събират в реката Тунджа. Тя, със своето буйно и пенливо течение, носи с себе си историческото и духовно наследство на Алтън Калофер.

Стара планина, със своите дивни красоти и величие, винаги е била място, в което живее духът на свободата, било в дни на възход и величие, било в години на робство и тежка тирания.

Калофер е твърде старо селище, основано през XVI век. Според преданията, то е заселено от Калифер войвода, чутовен юнак, комуто султанът дал право да избере територия за владение, което той можел да обикаля с кон в рамките на три дни и три нощи. Така гордият Калифер се заселил в девствените гори край Тунджа, недалеч от стария разрушен Звъниград. Според легендата, той отвлякъл моми от Сопот, за да ги доведе в новото селище, като така започва заселването на Калофер.

В течение на времето Калофер се утвърдил като важно селище, в което винаги е живял силен национално-верски дух. Там са се родили и възпитали редица изтъкнати личности като Христо Ботев, екзарх Йосиф и много други борци за църковна и политическа свобода.

През XVIII и XIX век, Калофер играе водеща роля в икономическия живот на поробеното ни отечество. По дефилето на Тунджа са работели множество чаркове и тепавици, които произвеждали известни в цяла България и извън нея гайтани и шаяци. Калоферската търговия достигала до Босна, Виена, Браила, Одеса, Цариград и Смирна.

Културното и просветно значение на Калофер също не може да бъде подценено. Четирите манастира и трите църкви в града са били истински духовни центрове, които осветявали и пазели вярата и знанията през дългите години на робство. Сред тях е и църквата „Св. Архангел Михаил”, чиято стогодишнина беше отбелязана наскоро.

Църквата „Св. Архангел Михаил” се намира в най-предната част на Брусов бряг, в подножието на обрасналите с вечнозелени борови гори „Кошове”. Под нея се извива като змия бистрата и пенлива река Тунджа, която отразява величествената храмова сграда. Нощем, при лунна светлина, църквата наподобява древен замък.

Историята на тази църква, както и на стария Алтън Калофер, е скрита и ревниво пазена в развалините на града. Каменната плоча на западната фасада, над входа, разкрива част от миналото, написана с църковнославянски букви, която гласи:

„Создася храмъ сей первоначално Св. Петки в лето 1714. Възобновися съ прибавлениемъ храмъ собора Св. Архангеловъ в лето 1799. Нине же възобновися паки съ прибавлениемъ еше храма Св. Славянобългарскихъ просветителеи Св. Кирила и Методия в лето 1869 марта 30.”

Тези редове показват, че църквата е била първоначално построена през 1714 г. в чест на св. Параскева, а след това е била възобновена и разширена през 1799 г. и 1869 г. Така църквата „Св. Архангел Михаил” продължава да бъде не само духовен център, но и свидетел на трудната и славна история на Калофер, град с велики жертви и достойни синове на България.

През 1799 г. на мястото на разрушената църква „Св. Петка“ е изградена нова църква, посветена на св. Архангел Михаил. За съжаление, историческите източници не предоставят подробности относно размерите, формата и материалите на този храм, както и за инициаторите на строежа. През същия период са построени и църковни килии, в които се е помещавало училището на поп Драган. Как точно се е провеждало обучението не е трудно да се предположи, като се има предвид, че в калоферските църкви винаги се е служило на църковно-славянски език, а в мъжкия манастир са се съхранявали стари поменици и българска хроника, писана с черни и червени букви. Тези текстове, които са били опожарени при нападение на манастира, вероятно са вдъхновили поп Драган, който със сигурност е бил запознат с българската история, както и с произведенията на преподобния Паисий Хилендарски, които вероятно е преписвал, за да разпали родолюбивия дух у своите съграждани.

След 1821 г. в храма служи архимандрит Хрисант Новаков — буден духовник, който, освен с кръст, държал и пушка „игленка“. Той е участвал в заверата от 1821 г., заедно с други калоферски младежи. Църквата на св. Архангел Михаил е удовлетворявала религиозните нужди на калоферци, но не е могла да задоволи техния стремеж към по-голямо национално достойнство и естетически чувства. Това довело до съревнование между трите енории за изграждане на по-голяма и по-красивa църква.

Енориашите на храма „Св. Атанасий“ съградили своята църква през 1842 г. с помощта на еснафа от Калофер и Цариград, а енориашите на храма „Св. Богородица“ я построили през 1848 г. със щедра помощ от търговците на Калофер и Цариград. Девическият манастир пък издигнал своя храм през 1862 г. с частни средства и помощ от Русия. Въпреки всички тези усилия, енориашите на храма „Св. Архангел Михаил“ — предимно земеделци и скотовъдци — създали нова и величествена църква, която е гордост за Алтън Калофер и важен пример за възрожденското българско строителство.

През 1869 г. с големи усилия, но и с участие на всички слоеве от населението, започнало строителството на новата църква, посветена на светите братя Кирил и Методий. Тази църква е най-красивата и величествена в Калофер преди Освобождението и дори днес продължава да впечатлява с архитектурната си стойност. Строена от майстор Генчо Кънев от Трявна, ученик на Колю Фичето, църквата представлява едноабсидна трикорабна базилика с площ от над 500 кв.м. и размери 32 м на дължина, 16 м на ширина и 12 м височина. Стените й са издигнати от камък, тухли и хоросан, а колоните и ъглите са направени от дялан гранит. Тази църква е изключително красивa не само отвън, но и вътре, с вътрешни сводове и арки в български стил.

Стенописите в храма, рисувани през 1870 г., имат както художествена, така и историческа стойност. Над олтара е изографисана сцена „Ширшая небес“ и лицето на Богородица, пробито от куршуми по време на османското нападение през 1877 г. В храма са записани имената на дарителите и спомоществователите на строежа и изографисването. Куршумите в образите на светиите и ангелите свидетелстват за жестокостта на поробителя.

Стенописите по сводовете на храма, сред които се откроява сцена от „Рождество Христово“, също са изключително ценни, не само заради реализма и художественото майсторство, но и заради символиката, която съдържат. Те отразяват духовния и исторически контекст на времето, в което са създадени, и демонстрират силата на вярата и народната издръжливост през годините на робство.

Това е единствената стенопис, запазена в Калофер от преди Освобождението, и представлява важен фрагмент от историята на Алтън Калофер. Чрез нея, като през прорез на времето, ние разглеждаме миналото величие на града, както и финансовата мощ, религиозния дух и художествения усет на калоферци. Тази стенопис е гордост не само за Калофер, но и за зографа, надарен от Бога, който със скромност е подписал творбата си само с началните букви на името си – „Г. Д.“ – художникът Георги Данчов, един от първите помощници на апостола на Свободата, Васил Левски. На южната фасада на църквата е изобразен Архангел Михаил, създаден от същия зограф, с интересна поза, напомняща на средновековен рицар, държащ копие в ръка, с което убива змия.

През 1959 г. е извършен основен вътрешен ремонт на църквата, като старата стенопис е запазена, а новата е създадена от художника Кирил Кънчев от Калофер. В композицията „Проповед на планината“ е представен прекрасен пейзаж от Палестина с храсти, обжарени от палещото слънце, голи ридове, покрити с жълтеникава трева и синьо-сиви хълмове. В центъра е фигурата на Спасителя, заобиколен от учениците и народа, които слушат Божиите слова: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божий!“ Това послание е вечно и универсално за всички времена и народи. В другата композиция, „Христос благославя децата“, е изобразен красив изглед на светия град със своите мраморно-бели сгради и лозници, заобиколени от маслинови и портокалови дървета.

Църквата е украсена с фигури на родните светци: св. цар Борис, св. Климент Охридски, св. Йоан Рилски, св. патриарх Евтимий, св. Параскева и св. Злата Мъгленска. На централния купол е изографисан Христос Благославящ, а в триъгълниците между сводовете са представени четиримата евангелисти. В абсидата на олтара са изобразени св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Двоеслов, като дар от блаженопочившия Доростоло-Червенски митрополит Михаил в памет на покойните му родители и братя.

Иконите на иконостаса са изпълнени от същия художник в различни години, а проектите за декорацията са създадени от Кирил Кънчев и реализирани с голямо умение от братята декоратори Стоян и Мирчо Костадинови от Казанлък. Всички цветови комбинации са в топли тонове, съчетани по начин, който радва окото, а празните пространства са изпълнени с изящни плетеници от лозници, птици и древнохристиянски символи.

Разпятието в светия олтар с образите на Богоматер и св. апостол Йоан Богослов е дело на Стоян Сотиров от Калофер, създадено през 1879 г., а владическият трон и амвонът със семпла резба са изработени от Василко Генков около 1895 г.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ е също така и място на историческо значение – в нейния двор е имало килии, също като Светогорско подворие. За кратко време тук е живял отец Неофит Бозвели, който по-късно премества своята духовна дейност в килиите при църквата „Св. Атанасий“, където открива училище. До 1895 г. в църковния двор са били разположени енорийските гробища, които по-късно са озеленени с борови насаждения. Тук е погребан Никола Стоянов Деличев от четата на Добри Войвода, убит от османците в Пловдив. На гроба му признателни потомци са поставили мраморна плоча, която белее сред боровата гора и напомня за великите жертви, дадени за свободата.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ вече повече от век укрепва духа и вярата на калоферци, пази тяхната национална чест и религиозна гордост. За човешкия живот, сто години са много, но в сравнение с вечността са само миг. През този век многократно са изразявани мъките и надеждите на вярващите пред образите на Спасителя и Богоматер. Въпреки времето на робство и гнет, благодарение на вярата и народността, българският народ е създал това велико творение, което не само е художествен паметник, но и духовен стълб на нацията.

Свещеник Иван П. Г. Найденов