Дългото пътуване с кола, дори и по съвременна магистрала, е уморително. Завоите из планината и бързо сменящите се пейзажи създават напрежение. Затова, когато завихме наляво от главния път, намалихме скоростта и се потопихме в прегръдките на природата. Величественият Балкан радваше сърцето. Там, на превала, небето сякаш се срещаше със земята. Неслучайно вдъхновението е било силно: „Гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен!“

Манастирът не е далеч. Спускането до Бялата река, преминаването през малко мостче и кратък преход по черен нагорен път разкриват обновеното крило на Калоферския мъжки манастир. Макар и наричан така, той отдавна е девически.

Пред старовремската порта очакваха високите гости: Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Варлаам, Негово Преосвещенство викарният епископ Арсений, игумения Теофана със сестрите си, свещеници и гости.

Под сянката на вековен орех, разпрострял клоните си над новата чешма, присъстващите се насладиха на първите капки бистра, студена вода от двата ѝ чучура. Разнесе се нежен камбанен звън – чист и ясен като манастирския извор. По древна традиция на Негово Светейшество бе поднесен хляб и сол. След като ги благослови и вкуси късче, всички се отправиха към храма.

Алеята преминава през прекрасна градинка. Над притвора на храма стои надпис: „Храм Пресв. Богородица, първоначално основан през 1640 г. Неизвестно кога разорен, възобновен през 1819 г. Разорен през 1877 г. и възобновен през 1881 г.“

Кратки думи, но зад тях стоят векове на изпитания. Манастирът, скрит от житейския друм, е споделял съдбата на народа ни. Въпреки трудностите, вярата е била опора, а любовта към родното – неизменна.

В храма прозвуча тропарът. Поклонихме се на св. Престол, прекръстихме се в молитва. Негово Светейшество благослови всички ни. Отново излязохме на открито. Времето беше приятно, небето ведро, слънцето топлеше, а лястовиците игриво прелитаха под манастирските стрехи. Тишината и мирът на мястото бяха осезаеми. В далечината се чуваха звуците на манастирското стадо.

Отминали са бурните времена. Над България днес сияе лазурно небе. Четиридесет години на мирен и градивен труд донесоха разцвет. И Горният манастир намери своя добър стопанин. Възстановеното му крило радва окото със своята белота и мирис на смола. Архитектурата му носи духа на старината, а дървените резби напомнят майсторството на Колю Фичето.

Вечерта се отправихме към Калофер. Първата ни спирка беше Девическият манастир, където ни посрещнаха с топлина и радост. В храма преподобната игумения Пелагия приветства гостите и припомни, че манастирът е бил център на духовност и просвета, а от него е излязла първата българска учителка – Анастасия Димитрова.

Негово Светейшество Патриарх Максим благодари за сърдечното посрещане и подчерта, че светите обители винаги са били и ще останат пазители на вярата и родолюбието. Той пожела успех в духовното подвижничество, молитвеността и благородните трудове в днешния сложен свят.

В игуменарницата се проведе кратък прием, а гостите оставиха своите подписи в паметната книга.

След това се спуснахме към градския площад, където кметът на Калофер, г-жа Митка Кирилова, посрещна Негово Светейшество и синодалните архиереи. Тя разказа за културните постижения на града, но внезапно времето се промени. Облаците се сгъстиха, първите капки дъжд започнаха да падат, а след миг се изля проливен порой. Отдалеч се любувахме на величествения образ на Христо Ботев, но бързо потърсихме подслон в храма.

В приветствието си иконом Христо Савов отбеляза, че за първи път в историята на Калофер целият Свети Синод на Българската православна църква посещава града. Той припомни, че този свят храм е средище на духовност и че в него са служили достойни свещеници като отец Христо Скътната, отец Димитър Стоилов Малинков и отец Първан Стоев. Тук духовно е израснал и приснопаметният екзарх Йосиф, който цели 38 години служи на Българската църква в Цариград.

В отговора си Негово Светейшество заяви: „Нека пазим духа на вярата, благочестието, църковността, родолюбието и трудолюбието, завещани от нашите предци. Да ги разгаряме в сърцата си и да ги предаваме на поколенията. Пожелавам здраве, щастие, Божие благословение за всички вас, за домовете ви, за Родината ни и за мира, който всички честни хора по света желаят.“

Посетихме къщата-музей на Христо Ботев, където разгледахме снимки и експонати, свързани с живота и подвига на великия поет и революционер. Стиховете му продължават да звучат като връх в българската поезия.

Дъждът отмина, а ние се върнахме в манастира.

На 4 юли в манастирския храм бе отслужена тържествена света литургия от Негово Преосвещенство викарния епископ Арсений, в съслужение с епархийските съветници иконом Тодор Урумов и иконом Сотир Козарев, както и с местните свещеници иконом Христо Савов и свещеник Иван Найденов. Богослужението бе придружено от песнопенията на Пловдивския свещенически хор под диригентството на иконом Тома Дойков. Храмът бе изпълнен с богомолци, дошли специално за тържеството, а сред тях се черкуваха и групи монахини от съседни манастири.

В края на светата литургия Негово Преосвещенство епископ Арсений прочете приветствието на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Варлаам:

„Историята на Пловдивската епархийска църква отново разтваря своите многовековни страници, записвайки едно значимо, тържествено и незабравимо събитие. Светейшият Български патриарх Максим, заедно с Освещения Архиерейски събор на Българската православна църква, извършва първото си поклонническо посещение в древния и красив Калоферски манастир „Рождество Богородично“ по повод окончателното завършване на строително-възстановителните работи и освещаването на южното му крило.

Тържеството бе уважено от представители на Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, високопоставени гости, благоговейни отци, преподобни монахини и множество вярващи християни от Калофер и околните градове и села.

Слава и благодарност на Бога, Който ни подкрепя в нашето дело! Благоговеен поклон пред Пречистата Богородица, на Чието име е посветена светата Обител!

Калоферският манастир „Рождество Богородично“ води началото си от 1640 г. Закътан в пазвите на Стара планина, той дълго време води тих и благочестив живот, макар и не винаги в добро материално състояние. През 1799 и 1804 г. кърджалии го нападат, ограбват и разпръскват братството му. През 1820 г. манастирът изпада в сериозни задължения, но с помощта на калоферци част от тях са погасени. През 1877 г., при отстъплението си пред руските войски, османските части опожаряват Калофер и напълно разрушават манастира.

След Освобождението, през 1880 г., манастирът е възстановен от уста Генчо Кънев от Трявна, макар и в по-малки размери. След век съществуване южното му крило изпада в тежко състояние. През 1981 г., в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава, започва основната му реставрация. Слава на Бога, че тя завърши успешно, за да можем днес да се съберем тук и да извършим освещаването му.

Възобновяването на манастира бе осъществено успешно и качествено в сравнително кратък срок. Изразяваме голяма благодарност към всички институции и организации, които ни подпомогнаха в това дело. Особена признателност дължим на г-н архитект Стефан Кьнев, служител при Светия Синод, по чиито проекти бе извършено строителството. Изключителна благодарност изказваме на г-н Стоян Гърков, технически ръководител и организатор на строителните дейности, благодарение на чиято опитност и настойчивост всички затруднения бяха своевременно преодолени. Благодарим и на майсторите строители и работниците, които, въпреки трудните условия, неуморно работиха. Изказваме благодарност на Нейно Преподобие игумения монахиня Теофана и манастирското сестринство, които всеотдайно подпомагаха строежа. Благодарим и на всички, които съдействаха за разрешаването на възникналите въпроси при изграждането и обзавеждането на манастира.

Радваме се, че на този празничен ден Ваше Светейшество и многопочитаемите архиереи сте сред нас, за да споделите радостта ни от завършеното дело и да благословите светата Обител и нейните насeлници.

Днешният ден е особено паметен. Вашето патриаршеско и синодално посещение в светата обител „Рождество Богородично“ край град Калофер се осъществява на 4 юли – дата със значение за Българската православна църква. Преди тринадесет години Вие богомъдро оглавихте светата ни Църква и неуморно се трудите на Божията нива, подпомаган от събратята архиереи. Днес, с радост и благодарност, Ви приветстваме сред нас, за да измолим от Бога да Ви дарява с „дух на премъдрост и разум, дух на съвест и крепост, дух на знание и благочестие“ (Ис. 11:2). От клира и вярващите на Пловдивската епархийска църква молитвено Ви благопожелаваме дълголетно и благодатно първосветителско служение за слава на Бога, на светата Му Църква, на нашия народ и на делото на мира в света!“

След словото Негово Високопреосвещенство митрополит Варлаам поднесе на Светейшия Патриарх букет от свежи цветя. В отговор Негово Светейшество Патриарх Максим произнесе благодарствено слово (публикувано в уводната част на този брой на вестника).

За допълнителна радост на празненството, Негово Светейшество удостои Нейно Преподобие игумения Теофана с нагръден кръст с украшения за проявена духовна ревност и умело ръководство на светата Обител. Той ѝ пожела кръстът да бъде символ на насърчение за още по-усърдно служение на Бога, на манастира, на Родината и на делото на мира в света.

Църковен вестник, Година 85, Брой 23, София, вторник, 11 септември 1984 г.