Тези редове се пишат с особена радост. Те касаят начинания, които имат силата да водят нашата учаща се младеж към духовен възход, към духовно съвършенство и родолюбие.

Във второто издание на списание „Вяра и живот“, год. V, месец февруари, 1939 г., се чете следното: „Религиозни олтари в училищата“. В една от по-миналогодишните книжки на списанието се подчертава голямото въздействие, което оказва уреждането на религиозни олтари в училищата върху засилване на религиозното чувство у учениците. Сега можем с радост да отбележим, че идеята за религиозните олтари е вдъхновила доста учители и свещеници, и не едно училище вече има свой религиозен олтар, наред с националния. След олтара в училище „Братя Миладинови“ в Русе, такъв е построен и в училище „Ангел Хаджиоглу“. Инициативата за него е подета и осъществена от православното християнско братство „Св. Архангел Михаил“. Олтарът е изработен с изящество и е осветен от Негово Високопреосвещенство митрополит Михаил на 7 февруари. Резбарската работа е художествено изпълнена, а иконата е рисувана от художника Георги Каракашев. Със същото внимание към детайла, училището „Христо Ботев“ също е снабдено с изящно изработен религиозен олтар, а в скоро време ще бъде завършен и олтарът в училище „Иван Вазов“. Не се съмняваме, че скоро всяко училище в Русе ще има свой художествено изработен олтар.

В брой 5595 на вестник „Зора“ от 19 февруари 1939 г., е поместена следната бележка: „На 16-ти февруари в село Козарско, Пещерска околия, бе открит „Отечественият олтар“ при районната прогимназия. Той наподобява олтар от всяка църква — между две дървени стени в средата е поставена маса, върху която има кръст с разпнат Иисус Христос и Евангелие. Над кръста е поставена карта на България от времето на царуването на Симеон, а върху нея са изобразени ликовете на Паисий, Ботев, Левски, Караджата, братя Миладинови — всички апостоли и деятели от Възраждането. Над тях са царете Крум, Борис, Симеон, Асеновци и др., а над тях царь Борис III и царица Йоанна. Олтарът е покрит с копринена покривка, а над него има надписите: „Над всичко България. Българин съм, обичам България“. Всеки ден учениците от началното училище и прогимназията пред „Отечествения олтар“ започват деня си с молитвата „Отче наш“, изпяват „Шуми Марица“ и „Химна на Царя“, след което единодушно произнасят: „Българин съм, обичам България и се заклевам, че през целия си живот ще й служа вярно за нейното преуспяване. Да живее любимия ни Цар! Ура!“

Щастлива е самата идея да се уреждат и откриват такива олтари в училищата. Добросърдечните инициатори на това богоугодно и родолюбиво дело с ясно виждане са открили благодетелното въздействие, което сутрешната служба пред училищния олтар ще има върху младите и чистосърдечни души на учениците.

Не знаем дали иконостасът на „Религиозните олтари“ в училищата на Русе съчетава молитвата към Бога с клетвата за вярна служба на България, както в иконостаса на „Отечествения олтар“ в село Козарско. Но сме убедени, че в духа и изпълнението тези служби ще бъдат еднакви. Когато българските ученици, застанали пред училищния си олтар, отправят молитва към Бога, те просят Божията благодат не само за себе си, но и за Родината си, защото живеят в нея, обгръщани от любовта на майката-земя, която дава живот на своите чеда, дори и невръстни.

Както молитвата, която е дивно и жизнено общение с Бога, буди вяра и упование в Божия промисъл, правдата и доброто, така и обетът да се обича родната страна и да й се служи беззаветно, дава сила на духа, вдъхновява нравствена енергия, укрепва волята и дава възможност за саможертва за доброто и спасението на Родината. Всеки ден, чрез службата пред училищния олтар, учениците се потапят в духовно освежение, което ги укрепва и издига към духовни висини, както и възвисява сърцето.

Тази сутрешна практика, ако се продължи години наред, ще насели въображението на учениците с образи на царе и патриарси, на духовни и светски деятели, които със своето усилие работят за благото на народ и държава. Сърцето им ще се изпълва с любов към Родината, усещането за гордост и отговорност към нейното бъдеще. И с всяка изминала година, тези малки родолюбиви чувства ще стават все по-силни и живи.

Нека сега читателят си представи, че всички български училища последват примерите от Русе и село Козарско, като в всяко училище се урежда и осветява училищен олтар. Тогава всяка сутрин в хилядите наши училища, над половин милион ученици ще произнасят общата си молитва и клетва, изразявайки преданост към Бога, Родината и Царя. Тази практика, която ще продължи през поколения, ще възпитава младите в любов и гордост към Родината, ще изгражда нови поколения, готови да служат за нейното благосъстояние и напредък. – Н. Хр. Петлешков