Тържеството продължи с още едно значимо и вълнуващо събитие – молитвено отбелязване на тринадесетата годишнина от интронизацията на Светейшия Предстоятел на Българската православна църква.

Негово Светейшество Патриарх Максим, в съслужение с Високопреосвещените архиереи – Неврокопски митрополит Пимен, Великотърновски митрополит Стефан, Доростоло-Червенски митрополит Софроний, Старозагорски митрополит Панкратий, Пловдивски митрополит Варлаам, Видински митрополит Филарет, Ловчански митрополит Григорий, Нюйоркски митрополит Йосиф, Врачански митрополит Калиник, Сливенски митрополит Йоаникий и Преосвещения епископ Арсений, отслужи молебен за здраве и Божия благодатна подкрепа в предстоящото му служение.

От името на Св. Синод приветствие поднесе Неврокопският митрополит Пимен, чието слово бе поместено на уводно място във вестника. В отговор Негово Светейшество Патриарх Максим изрази благодарността си със следните думи:

„В този знаменателен ден – тринадесет години от избирането ми за Български патриарх и Софийски митрополит, намирайки се в светата обител „Пресвета Богородица“ в Калофер, отправям първо благодарствен поглед към Всевишния, Който е рекъл: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:5). С Неговата милост и подкрепа съм се стремил да изпълнявам предстоятелския си дълг.

Изказвам сърдечна благодарност към Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Пимен за неговите добри думи и благопожелания, както и на всички Високопреосвещени архиереи – синодални членове, за братското сътрудничество в нашето общо църковно служение. Признателен съм и към всички спомоществуватели – Преосвещени епископи, свещенослужители, църковнослужители и благочестивото паство, които следват думите на Апостола: „Понасяйте един другиму тяготите и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6:2).

И занапред ще уповавам на Божията всесилна помощ, защото „Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява“ (Пс. 67:20). Ще се нуждая от молитвите на Светата Църква, както е рекъл Апостолът: „Моля ви, братя, заради Господа нашето Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога“ (Рим. 15:30). Вярвам в бъдещата ни съвместна работа за благото на Църквата и Отечеството, за мира и благоденствието в света.“

След тези вдъхновяващи слова бе възгласено многолетствие за Негово Светейшество, Св. Синод, за българския народ и всички, споделили този светъл празник.


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------


ОСВЕЩАВАНЕ НА НОВОТО МАНАСТИРСКО КРИЛО

В тържествена лития всички присъстващи се отправиха към високата беседка, където бе отслужен водосвет. Негово Светейшество тържествено помаза с елей и поръси новата манастирска сграда със светена вода. Благочестивите християни с радост пристъпваха, за да получат благословение за здраве, утеха и успех.

Историческото събитие бе почетено от представители на гражданската власт, сред които г-н Христо Маринчев от Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, г-жа Иванка Николова, секретар на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Пловдив, и г-жа Митка Кирилова, кмет на Калофер.

На официалния прием Преосвещеният епископ Арсений прочете тоста на Пловдивския митрополит:

„Преди три години започна възстановяването на южното крило на Калоферския манастир „Рождество Богородично“, което поради дългогодишната си употреба вече не подлежеше на частични ремонти. Благодарение на подкрепата на различни институции и личности, под ръководството на специалистите от Националния институт за паметници на културата и проектанта арх. Стефан Кънев, с умелото управление на техническия ръководител Стоян Ганчев, строежът бе успешно завършен. Днешният ден е символ на нашата признателност към всички, които допринесоха за това благородно дело.

Дължа да изкажа още веднъж своята дълбока благодарност и признателност към всички, които със своя труд и всеотдайност допринесоха за възстановяването и благоукрасяването на този свят манастир.

Изказвам своята искрена признателност към Ваше Светейшество, че приехте поканата ми да посетите манастира и да вземете участие в тържеството по случай неговото освещаване. Благодарност отправям и към всички достойни гости, които с присъствието си ни удостоиха с чест в този паметен ден.

Позволете ми, като епархийски архиерей, от името на клира и православното изпълнение на епархията, да Ви поздравя по случай годишнината от Вашата интронизация като Предстоятел на Българската православна църква. Със смирена молитва Ви пожелавам дълголетно и богомъдро да ръководите делата на светата ни Църква, допринасяйки за благоденствието на народа и утвърждаването на православната вяра.“

Отговори Негово Светейшество Патриарх Максим:

„От вчера сме гости на Негово Високопреосвещенство, възлюбения наш в Господа събрат, св. Пловдивски митрополит Варлаам, който с братска обич ни покани за освещаването на възстановения корпус на тази историческа света обител – Калоферския манастир „Св. Богородица“.

В началото на моята наздравица искам да изразя нашата сърдечна благодарност към Негово Високопреосвещенство за оказаната ни братска любезност и топло гостоприемство, които той винаги е проявявал към нас.

Сърцата ни са изпълнени с радост, вълнение и доволство. Радостта е естествена за всеки българин, когато се намира в подножието на старопланинския първенец, в сърцето на родния Балкан! Където и да се обърнеш – красота и величие! Величествена панорама на чудна хармония!

Вълнението идва от това историческо място, където се намираме – кът на горещ църковен и родолюбив български дух. Тук е родното място на Христо Ботев, а през един синор – на дякон Игнатий (Васил Левски). От Алтън Калофер е блаженопочиналият екзарх Йосиф I.

Доволството ни е предизвикано от участието ни в днешното манастирско тържество. Тази света обител векове наред е била източник на вяра, молитвеност, църковност и родолюбие. От своето основаване тя е споделяла съдбата на този буден старопланински град и неговите родолюбиви жители. Когато Калофер е в своя възход – светата обител сияе с духовната си мощ; когато Калофер е опожарен и в развалини – тук също камбаните замлъкват, настава тишина и запустение.

Любовта на калоферци към техния „Горен манастир“ е трогателна. По време на Освободителната война турците разрушават и ограбват както града, така и манастира. Завърнали се при изпепелените си родни къщи след Освобождението, родолюбивите калоферци намират сили да изградят наново и едното, и другото, отдавайки заслужена почит на любимия си манастир.

С радост узнахме от Високопреосвещения митрополит Варлаам, че днешните калоферци, верни наследници на своите достойни предци, се грижат с любов за реставрацията на тази свята обител – не само морално, но и материално. Тази светиня, със своя духовен плам, толкова години е разгаряла църковното съзнание и родолюбивите чувства на българите, подобно на другите ни манастири.

Позволете ми още веднъж да изразя нашата сърдечна благодарност към Високопреосвещения митрополит Варлаам, да го похваля за неговата ревност в служението, да отбележа усърдието на неговите сподвижници и да изразя признателност за съдействието на духовните и светски институции, както и на всички благодетели, които – както многократно е подчертавал Негово Високопреосвещенство – са оказали значима подкрепа за реставрацията на този манастирски корпус, който днес осветихме.

Поздравявам сестрите на светата обител с пожелания за здраве и успехи в техния духовен подвиг, в църковното и родолюбиво дело, и в усърдните им молитви за мир в днешната неспокойна международна обстановка, защото „за мир ни е повикал Бог“ (I Кор. 7:15), казва Апостолът.

Да пребъде във вековете тази света обител! От сърце пожелаваме благоденствие на светата ни Църква, възход на скъпата ни Родина и добруване на благочестивия ни народ в мирна международна обстановка.

На многая лета!“

Поздравления поднесе и г-жа Иванка Николова.

На поздравленията отговори Негово Светейшество Патриарх Максим, който изтъкна, че под неговото предстоятелство и под върховното църковно ръководство на Светия Синод, Българската православна църква ще продължи своята църковно-спасителна мисия и родолюбиво дело, като с още по-голяма енергия ще дава своя принос за утвърждаването на мира в света, за да може нашият трудолюбив, миролюбив и благочестив народ да продължи своя възход.

Следобед отпътувахме, като в нас остана топъл спомен от сърдечното изживяване. Възстановената сграда е наистина голяма придобивка за Горния манастир. Нека под покрова на Божията Майка тук се изгражда все повече и духовният градеж на светата обител, та тя да бъде „светилник навръх планина“, да свети на всички и към своето име да прибави още по-голяма слава!

Протодякон д-р Васил Велянов

Църковен вестник, Година 85, Брой 23, София, вторник, 11 септември 1984 г.