На 4 септември 1932 г., в ранните часове на деня, храмът „Св. Св. Кирил и Методий" и площадът около него бяха изпълнени със съборяни и граждани от Бургас. Божествената литургия беше отслужена от трима митрополити: Сливенския Иларион, Старозагорския Павел и Доростолско-Червенския Михаил, заедно с трима епископи – Стобийски Борис, Знеполски Софроний и Велички Андрей, както и трима архимандрити и дванадесет свещеници. Слово по време на литургията произнесе Н. В. Пр. митрополит Иларион.

След завършването на божествената служба, всички съборяни и бургаски граждани, начело с архиереите и духовенството, се отправиха към голямата зала на Постоянната комисия. В 12 ч. Н. В. Пр. митрополит Иларион обяви Петия общ редовен събор на православните християнски братства в България за открит.

В изказването си Н. В. Пр. митрополит Павел подчерта значението на православните християнски братства в България, които се явяват като християнско движение, основано от енорийски свещеници и вярващи християни. Целта на братствата е да служат на Св. Църква и на Господа, да разпространяват духовната просвета и да укрепват духовния живот на вярващите. Съществуването на братствата е подкрепено и от Св. Синод, като всяко отделно братство попада под надзора на съответния архиерей.

„Въпреки че съюзът на православните християнски братства е млада организация и възходът й не се е осъществил толкова бързо, колкото сме се надявали, не трябва да се обезсърчаваме", заяви митрополит Павел. „Движим се бавно, но постоянно напред, и това трябва да ни вдъхва увереност, че в бъдеще всички ще станат членове на братствата, което ще оживи църковния живот извън пределите на официалните задължения."

След това, с признание и благодарност към Н. В. Пр. митрополит Иларион за откритото събрание, митрополит Павел предложи да бъде избран за почетен председател на събора. Това предложение беше прието с голямо одобрение. Той изрази и благодарност към Царя и Царицата, както и на Св. Синод, като потвърди готовността на православните християни да се подчиняват на указанията на Църквата.

„Гр. Бургас, който ни прие с такава топлота, е дал на Църквата Н. В. Пр. Варненския и Преславски митрополит Симеон. Той е в своята 10-та декада от живота и наскоро отпразнува 60-годишнината си от възвеждането в митрополитско достойнство. Митрополит Симеон е стълб на Българската православна църква и ние се молим, Бог да удължи дните му, за да продължава да ни учи как да служим на Църквата и на народа", каза митрополит Павел, като предложи на всички да изразят своите почитания към Н. В. Пр. митрополит Симеон и да му изпълнят многая лета.

В заключение, митрополит Павел отбеляза необходимостта от организиране на ред в братствата чрез избора на президиум, двама подпредседатели и четирима секретари, за да се осигури успешното функциониране на братствата и съборите им.

Избор на подпредседатели и секретари:

За подпредседатели на събора бяха избрани: свещ. Димитър Николов, архиерейски наместник на Бургас, и протойерей Димитър Андреев. За секретари бяха назначени: г-жа Сийка Димитрова (София), Петър Икономов (Варна), протойерей Василий Липчев (Пловдив) и протойерей Н. Гаджалов (Сливен).

Приветствие от епископ Борис:

След речта на Негово Високопреосвещенство митрополит Павел, Стобийският епископ Борис изрази благодарност към Господа за възможността да присъства на събора и сподели следните думи:

„Сърдечно благодаря на Господа Бог, че ме удостои с радостта, която изпитва всеки братствен ревнител. Преди десет години бях на събор в Рилската света обител, и оттогава братствата преодоляха много препятствия и се освободиха от заблуди. Днес те вървят по правилния път и това вдъхва надежда в душите ни. В моменти на изпитания, когато светът се рушеше, Бог извика скромни апостоли от редиците на енорийското свещенство, които изградиха величаво дело. Днес, в време на духовни изпитания, призовавам всички да вървят смело по избрания от тях път — пътя на истината и правдата.“

Приветствие от митрополит Михаил:

Негово Високопреосвещенство митрополит Михаил се обърна към събора с думите:

„Дойдох, както всяка година, за да споделя радостта на събора и да бъда част от общността. Чувствата, които ме изпълват, са свързани с вярата, че братствата ще отговорят на своето предназначение и ще бъдат силен отпор срещу духа на злобата и отрицанието, които застрашават нашите семейства, обществото, училището и културния живот. Духът на вярата ще победи в тези съдбоносни времена. Нуждаем се от верен компас, от истински кормчия, който да ни води по правия път. Нека обърнем погледа си към този път, посочен ни от историята и от Майката—Църква. Този път е пътят на братската любов, плод на Православните братства, които са израз на истинска братска солидарност. Чрез тази любов единствено можем да излекуваме раните на нашето семейство и общество. Тази любов трябва да обхване сърцата на всички нас. Чистото сърце и съвест ще ни спасят.

Необходим е упорит труд за творчество и за изграждане на общественото добро, за преодоляване на всички злини. Нека под знамето Христово смело да победим богоборството и моралното разложение. Със Христос, със силната любов и пламък в душата да вървим напред, за да покажем идеала на Христос и да помогнем на тези, които се намират в малодушие и неверие. Днес са нужни герои, идеалисти, подвижници, готови да се жертват за Христа. Само по този начин ще спасим нашия народ. Христос е Пътят, Истината и Животът.“

Приветствие от епископ Софроний:

Епископ Софроний предаде поздрави от името на Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит Стефан, който не можа да присъства, но активно следи дейността на братствата и подкрепя тяхното развитие.

Отговори и благодарности:

Митрополит Павел благодари на епископ Софроний за любезното послание и изрази благодарност към всички присъстващи за техните поздравления и подкрепа. Спомена, че братствата трябва да продължават да работят в съответствие с наредбите на Св. Синод и да се отнасят с уважение и преданост към църковното ръководство.

Поздравления и телеграми:

Бяха отправени поздравления от различни лица и организации, включително от градоначалника г-н Савов, полк. Рашков, кмета на града г-н Ат. Кривошиев, както и от други представители на различни духовни и светски институции. Те изразиха своето уважение към братствата и подкрепа за тяхната работа.

Отчет за годината:

На 4 септември след обяд Негово Високопреосвещенство митрополит Павел даде отчет за дейността на братствата през 1931-1932 г.

Отчет и обобщение на съборите на братствата (1926-1932)

• I събор (1927 г.) – Казанлък, 63 братства, 900 души
• II събор (1929 г.) – Плевен, 62 братства, 1500 души
• III събор (1930 г.) – Пловдив, 62 братства, 800 души
• IV събор (1931 г.) – Стара Загора, 94 братства, 2000 души
• V събор (1932 г.) – Бургас, 120 братства, 2500 души

През периода 1926-1927 г. броят на членовете на съюза е бил 10 658.
През 1927-1929 г. членският състав намалява до 9 130 души.
През 1929-1930 г. броят се увеличава до 9 900 души.
През 1931 г. членовете стават 12 407.
През 1932 г. броят достига 16 213 членове, в 133 братства.

През отчетния период 1931-1932 г. са образувани 27 нови братства, но 13 братства, сред които тези в Кнежа, Литаково, Луковит, Орхание, Орехово, Панагюрище, Клисура и други, не са отчетени, като не се знае дали продължават да работят.

Демографска структура на братствата:

• 86% от членовете са жени.
• 14% са мъже.

Всички братства са проявили духовно-просветна и благотворителна дейност, но не са предоставили точни данни за извършеното.

До края на август 1932 г., само 96 братства са се отчели към съюзната каса. Това, че неотчетените братства искат уверения за пътуване по време на събора, показва нарастваща загриженост.

Издаването на списание „Християнка“ през 1931 г. е изпитвало финансови затруднения. От 3132 абоната, 1476 не са заплатили абонамента през 1931 г., а за 1932 г. повече от 2000 абонати не са платили.

Решения от събора:

1. Да бъде задължителен планът за работа, изготвен от братския съвет.
2. Всеки братство да си постави конкретни цели за практическа дейност.
3. Да се молим на Св. Синод да открие пансиони за девици и момчета.
4. През 1932-1933 г. списание „Християнка“ да излезе в 14 книжки.
5. През 1933 г. съборът да се проведе в Габрово.

За да бъде подкрепено материално издаването на списанието, се получават дарения от братства и сестри. Н. В. Пр. митрополит Иларион записва 25 абонамента.

На 6 септември 1932 г., след обед, на Казармения плац в Бургас се проведе закриването на събора. След красиви речи от височайшите митрополити Иларион и Павел, всички присъстващи бяха поканени на братска трапеза. Лицата на съборяните и гостите излъчваха радост и удовлетворение, а всички отнесоха със себе си незабравими спомени от събора в Бургас.