Една седмица след упокоението в Господа на Великотърновския митрополит Софроний, на 8 май сутринта се престави в Господа и Доростолският и Червенски митрополит Михаил, който бе дошъл за лечение в София.

Тленните останки на блаженопочиналия архиерей бяха изложени за поклонение в старинната столична църква „Св. София“, където клирици непрекъснато четяха Псалтира.

На 9 май в 11 часа Негово Светейшество патриарх Кирил, в съслужение със синодалните архиереи: Врачанския Паисий, Варненския и Преславски Йосиф, Старозагорския Климент, Сливенския Никодим, Неврокопския Пимен и Ловчанския Максим, както и епископите Проватски Софроний, Левкийски Партений, Смоленски Тихон, Стобийски Варлаам, Макариополски Николай и Знеполски Йосиф, отслужи заупокойна молитва за блаженопочиналия архиерей.

Негово Светейшество патриарх Кирил произнесе слово, в което каза:

„Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, опечалено събрание,

Голямо изпитание за светата ни Църква е упокоението в Господа на двама нейни достойни йерарси – Великотърновския митрополит Софроний и Доростолския и Червенски митрополит Михаил. Едва седем дни изминаха откакто един наш любим събрат се престави в Господа, а ето че и дядо Михаил премина във вечния живот. Ние сме дълбоко натъжени. Нашата печал е понятна, но вярваме, че истинският живот е отвъд. Тъгува сърцето ни, защото се разделяме, макар и за време, с двама достойни служители на светата Църква, които през дългото си църковно служение се трудиха за слава Божия.

Митрополит Михаил беше изключителна личност със своето положително своеобразие. Днес сме тук, за да му отдадем последна почит, знаейки, че той беше смирен Божий служител с множество качества, достойни за високото му призвание. Той имаше сърдечни и топли отношения с хората, а мнозина от нас са изпитали неговата доброта, утеха и подкрепа.

През целия си живот той остана верен на своето духовно призвание. Само преди няколко дни сподели с мен радостта си от богослужбите през Страстната и Светлата седмица. За съжаление, при последната служба се почувствал зле и потърсил лекарска помощ. Развитието на болестта му доведе до блаженото му упокоение в Господа.

Днес се сбогуваме с един неуморен строител на църковното дело. Независимо дали като учител-възпитател в Духовната семинария, протосингел и викарен епископ във Варненско-Преславската епархия, ректор на Софийската духовна семинария, Русенски митрополит, член на Св. Синод или за известно време наместник-председател на Св. Синод – навсякъде остави дълбока следа. Беше човек на вярата, служението и възторга, който обичаше да използва тази дума, когато говореше за църковното дело.

Нека молитвено почетем достойния йерарх и усърдно молим Бога да приеме душата му в селенията на праведниците. Христос Воскресе!"

При тъжен погребален звън и пеене „Святий Боже“ в 12 часа тленните останки бяха изпратени със специална кола към престолния град на блаженопочиналия митрополит – Русе.

На 10 май, сряда, Негово Светейшество патриархът и синодалните архиереи потеглиха за Русе, придружени от епископи и висши служители на Св. Синод. По пътя те спряха в Троянската обител „Св. Богородица“ – любимо място за поклонение на покойния митрополит Михаил, където бе отслужена заупокойна молитва.

Негово Светейшество произнесе кратко слово за блаженопочиналия архиерей, в което каза:

„Драги братя, Само преди няколко дни дойдохме в тази света обител със сърца, изпълнени със скръб, за да изпратим във вечния живот Великотърновския митрополит Софроний, а сега отново стоим тук на път за Русе, за да отдадем молитвена почит на упокоилия се в Господа Доростолски и Червенски митрополит Михаил и да го изпратим във вечния живот – там, където се веселят онези, които са обичали Бога и са Му служили с все сърце и с всичките си сили.

И тук възнесохме молитва към Всевишния да упокои душата на новопреставления архиерей в селенията на праведните. Не е случайност, че Светият Синод е на това свято място, за да възнесе обща молитва за митрополит Михаил, като се има предвид колко много покойният архиерей обичаше светата Троянска обител. Той винаги се радваше, когато предстоеше да дойде тук и да бъде под свещения покров на Божията Майка. Обичаше светите обители, но никъде не оставаше толкова дълго, колкото тук. Затова в днешното ни посещение в този свят манастир не виждам случайност, а по-скоро отговор на всегдашното му сърдечно влечение към тази света обител.

Нека Бог да го прости и с отеческа любов да приеме душата му в Своите селения.“

От София до Русе тленните останки бяха съпроводени от Негово Високопреподобие архимандрит Василий. По пътя катафалката спря в град Бяла, където пред църквата „Св. Георги“ бе отслужена заупокойна молитва. Пунктовият свещеник, протойерей Д. Цв. Механджиев, произнесе кратко слово. Благочестивите християни поднесоха букети с цветя.

В Русе тленните останки пристигнаха в 19:00 часа и бяха посрещнати от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Никодим, определен за временно управляващ овдовялата Доростоло-Червенска епархия, множество свещеници и благочестиви християни от града и епархията. Те бяха изложени в Русенската катедрала „Св. Троица“, където бе отслужена заупокойна молитва. Негово Високопреосвещенство митрополит Никодим произнесе кратко слово. След това започна поклонението на русенските християни, което продължи през целия ден на 10 май.

На 10 май в 18:00 часа тленните останки бяха пренесени в старинната русенска църква „Всех Святих“, където бе отслужена заупокойна молитва.

На 11 май бе отслужена заупокойна света Литургия от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Никодим в съслужение с архимандрити, свещеници и дякони.

Опелото на блаженопочиналия митрополит Михаил бе извършено в 10:30 часа от Негово Светейшество Патриарх Кирил в съслужение с техни Високопреосвещенства Врачанския митрополит Паисий, Старозагорския Климент, Сливенския Никодим, Неврокопския Пимен и Ловчанския Максим, както и с техни Преосвещенства епископите Проватски Софроний, Левкийски Партений, Главиницки Стефан, Траянополски Симеон, Стобийски Варлаам, Макариополски Николай и Знеполски Йосиф, игумена на Троянския манастир архимандрит Климент, свещеници и дякони от Доростоло-Червенска епархия, София и Търново.

Негово Светейшество произнесе слово „Благодарността на умиращия в Господа“.

Епархийският съветник при Русенската митрополия иконом Кирил Маринов произнесе от името на епархията прощално слово за блаженопочиналия митрополит Михаил.

Председателят на Комитета при Министерството на външните работи по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове Михаил Кючуков изказа съболезнования на Негово Светейшество и Светия Синод по повод кончината на митрополит Михаил. Съболезнования поднесоха и представители на местната власт – Христо Петков, секретар на Окръжния народен съвет, и Георги Димитров Станев, председател на Градския комитет на ОФ.

Председателят на Градския комитет за защита на мира, заслужилият артист Щилиян Попов, произнесе кратко съболезнователно слово:

„Уважаемо траурно събрание, Гражданки и граждани, Девойки и младежи, Прекрасният човек, уважаваният пастир на нашето християнско паство, митрополит Михаил, почина. Това е тежка загуба и за нас, борците за мир от Русе и окръга. Той бе в челните ни редици и пламенно проповядваше за мира, подчертавайки, че дълг на всеки гражданин, младеж и девойка е да отдаде всичките си сили за борбата за общо разоръжаване и мирно съвместно съществуване между народите, независимо от политически и религиозни убеждения.

Трудно, почти невъзможно е в този печален час да изразим всичко, което ни прави длъжници пред паметта на нашия скъп митрополит Михаил. Вярната оценка за него ще дойде по-късно, когато се съвземем от удара на неговата неочаквана кончина. Ние, борците за мир, дълбоко осъзнаваме тежестта на загубата и сме длъжни да продължим неговото дело.

Вечна и светла ще бъде паметта за него и общото ни дело – мир по всички континенти.“

При молитвеното пеене на „Святи Боже“ тленните останки бяха изнесени от храма и след лития около църквата бяха положени в гробницата в църковния притвор, където са погребани и приснопаметните Доростоло-Червенски митрополити Григорий (+1898 г.) и Василий (+1927 г.).

Г. К.

Църковен вестник : Година 62, Брой 20, София, събота, 27 май 1961 г.