На 26 октомври 1965 г., на 79-годишна възраст, завърши своето земно битие акад. проф. прот. д-р Иван Гошев – един от основоположниците на нашата богословска наука, първи дългогодишен уредник и директор на Църковния историко-археологически музей при Св. Синод на Българската православна църква.

Роден на 8 септември 1886 г. в гр. Пловдив от родолюбиви родители калоферци, завършил през 1909 г. Духовната семинария в София, а висше богословско образование получил в Черновиц и Виена през 1914 и 1917 г. Приел отрано духовно звание – свещенически сан, будният и просветен отец Иван Гошев, надарен при това значително и с поетически и художествени заложби, последователно заема ред служби при Св. Синод – помощник-редактор на „Църковен вестник“ (1915–1921 г.), началник на Църковно-археологическото отделение (1920–1921 г.), първи уредник и директор на открития през 1921 г. Църковен историко-археологически музей. От 1926 г. той постъпва в Богословския факултет при Софийския университет – първо като доцент, после като извънреден, а от 1933 г. като редовен професор при катедрата по литургика с църковна археология и християнско изкуство. В периода 1924–1926 г. отец Иван Гошев е и инспектор на духовните учебни заведения при Св. Синод. Той взема участие още в редакционния комитет на сп. „Духовна култура“, известно време редактира сп. „Християнка“, както и сп. „Книжици за деца“.

Много статии и творби в църковния ни печат са оставени от о. Гошев. Той е автор на текста и музиката на двата химна: „В морето на живота“ – за православните християнски братства, и „Напред след знамето Христово“ – за православните ученически дружества. Неговата обществена дейност се разгъва извънредно много и по линията на Българския Червен кръст, на чийто официален орган – „Известия на българското дружество Червен кръст“ – той е почетен редактор от 1932 г.

В Богословския факултет от 1926 г. насетне и в Духовната академия от 1950 г. до своето пенсиониране през 1956 г. проф. Гошев чете лекции по литургика и църковна археология.

Неговата хабилитация за доцент е книгата „Антиминсът“ (1925 г.) – едно наистина солидно научно изследване. От него нататък следват още много други сериозни изследвания, публикувани в Годишника на Богословския факултет и на Духовната академия, като: „Историческият образ на Спасителя“ (1926 г.), „Стари записки и надписи“ (1928, 1929, 1935, 1946 г.), „Един средновековен барелеф от Созопол“ (1929 г.), „Нови данни за историята на Бачковския манастир“ (1931 г.), „Старобългарската литургия“ (1932 г.), „Църковни старини из Врачанска епархия“ (1934 г.), „Светите братя Кирил и Методий“ (1938 г.), „Правилата на Студийския манастир“ (1940 г.), „Учението на дванадесетте апостоли“ (1941 г.), „Божествената литургия на Златоуста“ (1944 г.), „Към историята на Черепишкия манастир“ (1945 г.), „Трите най-стари пространни жития на преп. Иван Рилски“ (1948 г.), „Рилският хрисовул от 1378 г.“ (1949 г.), „Произход и употреба на антиминсите в Средновековието“ (1951 г.), „Бележки за строежа и изографисването на православни храмове у нас“ (1952 г.), „Заветът на св. Иван Рилски в светлината на старобългарското и византийското литературно предание (IX–XIV в.)“ (1955 г.) и др.

Освен в Годишника на Богословския факултет и Духовната академия, проф. Гошев има научни публикации и в други сборници, списания и годишници като: „Пловдивските архиереи от турското робство“ в „Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим“ (1931 г.), „Облеклото на старобългарските монаси“ (1932 г.), „Дамаскин Хилендарец и неговият дневник“ (1932 г.), „Новооткритата Ватопедска грамота на цар Иван Асен II“ (1933 г.), „Монашеското храбро „воюване“ и „Черноризец Храбър“ (1933 г.), „Българо-гръцки литургически фрагмент от стария Преслав“ (1933 г.), „Старобългарската книга“ (1938 г.), „Старите печати на манастира „Св. Наум“ в Македония“ (1939 г.), „Най-добрият калиграфски орнамент през XV–XVI в.“ (1939 г.) и др.

Тази научна дейност на проф. Гошев, свързана до голяма степен с възглавяването и ръководството на Църковния музей, чиито материали – най-вече от ръкописния и старопечатен отдел – разработва и публикува, бива навреме оценена и от Българската академия на науките. От 1941 г. той е извънреден член, а от 1945 г. – редовен член-академик. От отделно издадените му трудове особено ценна е книгата му „Рилски глаголически листи“ (1956 г.), която представлява обстойно изследване на откритите от проф. Йордан Иванов в Рилския манастир няколко листи с глаголическо писмо. Като академик проф. Гошев е и постоянен член на Научния съвет на Археологическия институт при БАН.

По време на своето професорство о. Гошев е на три пъти декан на Богословския факултет — през учебните 1927-1928, 1933-1934 и 1940-1941 г. Той участва и в задгранични научни конгреси — през 1927 г. в Белград на II-ия и през 1930 г. в Атина на III-ия международен византоложки конгрес. В Атина през 1936 г. той е на III-ия всеправославен богословски конгрес, където чете доклад на тема „Ревизия и уеднаквяване на богослужебните книги на Православния изток“. Този негов доклад на немски език сетне излиза в Актовете на конгреса (Атина — 1938 г.). На немски език е отпечатано в Актовете на V-ия византоложки конгрес (Рим, 1939 г.) и изследването на о. проф. Гошев под надслов „Четене на гръцкия надпис по вазите № 9 и 10 от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош“.

Особената заслуга на о. проф. Гошев като директор и уредник на Църковния музей, освен проучването и публикуването на някои от материалите в този музей, е, че това голямо богатство от паметници (ръкописи, икони, църковни съсъди, документи и др.), тъй дълго събирано и пазено към библиотеката на Св. Синод и прераснало сетне от една сбирка в музей през 1921 г., бива най-сетне, след значителна работа от негова страна, явено на показ чрез откритата за публични посещения музейна експозиция на първия етаж в зданието на Духовната академия. За обогатяване на сбирките на музея о. проф. Гошев проявява голяма събираческа дейност. Със своите пет свезки „Стари записки и надписи“ в Годишника на Богословския факултет той продължава делото на историка и филолога Е. Спространов, който като по-предишен библиотекар при Св. Синод издава още през 1900 г. „Опис на ръкописите в библиотеката при Св. Синод на Българската църква в София“.

Изобщо животът на о. проф. Гошев е живот на напрегната дейност. И то не само научна, но и обществена. Той бе член и на Комитета по опазване на старините и на Съвета за културни паметници в страната.

Като духовно лице той е радетел и за преуспеха на родното ни богослужение. В това отношение неговите литургични трудове, както и участието му в редактиране, рецензиране и пр. на някои издавани от Св. Синод богослужебни книги, са все приноси.

Общо за професорската и научната му работа той, ведно с всички други наши стари професори от Богословския факултет и Духовната академия, бе провъзгласен през 1959 г. за доктор на богословските науки.

С цялата своя огромна църковна и народополезна дейност о. проф. Гошев оставя голяма диря след себе си.

Нека бъде светла паметта му.

Проф. д-р В. Ив. Пандурски

Църковен вестник, Год. 67, бр. 2, София, вторник, 11 януари 1966 г.