Тържествени църковни служби на Негово Светейшество Българския Патриарх Кирил

В дните на 28 и 29 юли 1962 лето Господне Негово Светейшество Българският патриарх Кирил с архипастирска любов посети Калоферския девически манастир „Св. Богородица“ по повод столетния юбилей от обновлението на манастирския храм.

В събота, на 28 юли, Светейшият Патриарх бе тържествено посрещнат в свещения манастирски двор от сестринството на обителта, оглавено от преподобната игумения Таисия, от благочестиви християни, от пребиваващите в манастира летовници, както и от множество благоговейни поклонници. След радостното посрещане бе отслужен благодарствен молебен, след което Негово Светейшество произнесе вдъхновено архипастирско слово, насърчавайки всички с наставления към благочестие и духовна ревност.

На следния ден, в неделя, 29 юли, Негово Светейшество извърши свещения чин на пострижение върху две послушнички, които приеха ангелския образ и получиха имената Юлита и Валентина. Патриархът ги настави в духовния подвиг на монашеското житие с умилително назидание и ги благослови с дарове, донесени от светите места — от Божия гроб.

След пострижението, в съслужение с Негово Преосвещенство Стобийския епископ Варлаам, викарий на Пловдивската св. митрополия, Негово Светейшество възглави тържествената света Божествена Литургия.

В края на светата служба, преди отпуста, Патриархът отличи със сан „протойерей“ за ревностното им и благоговейно служение към светата Църква следните свещеници: Николай Неделчев, ефимерий при Калоферския девически манастир; Христо Савов, енорийски свещеник при храм „Св. Богородица“ в гр. Калофер; Георги Найденов, енорийски свещеник при храм „Св. Архангел Михаил“ в гр. Калофер; Георги Похожаев, свещеник в с. Богдан; Христо Нетов, свещеник в с. Дъбене; Иван Витев, свещеник в с. Иван Вазово; Петър Йонков, свещеник в с. Сушица; Петко Минчев, свещеник в с. Баня, Карловско.

Негово Светейшество произнесе слово за благословената годишнина — стогодишнината от обновлението на манастирския храм „Успение Пресветия Богородици“, като изказа архипастирско благословение към новоотличените свещенослужители.

От името на новопрославените с протойерейски сан свещеници протойерей Георги Найденов отправи благодарствено слово към Първосветителя на родната ни Църква. (Г. К.)

Църковен вестник, Год. 63, бр. 32—33, София, събота, 29 септември 1962 г.

В леденото утро на пробуждащия се февруарски ден севернякът с мразовития си полъх, при около 10 градуса под нулата, броди из заснежените криви улици на Калофер. Всичко живо се е скрило на топло и не смее глава да покаже навън.

Слънцето, мораво-червено като нажежен връшник, се търкулна иззад „Кошовете“ и окъпа в позлата заснежените и изваяни като от мрамор старопланински върхове: Чафадарица, Юмрукчал, Харманкая и Кадемлия. Лъчите му се пречупват в снежните кристали, отразяват се в чудно красиви елмазени искрици и бодат очите.

Меденият звън на църковните камбани на храма „Св. Архангел“ тържествено се разнася над загънатия в бяла пелена градец и се носи из простора.

На 24 февруари Православната църква почита паметта на св. свещеномъченик Власий, когото скотовъдците са обявили за свой покровител. От незапомнени времена този ден се празнува от калоферци най-тържествено. В навечерието на празника се извършва Велика вечерня с петохлебие, а на самия празник — св. Литургия с коливо за здраве на живите и панихида за починалите скотовъдци от града. С масовото си посещение на богослужбата тези скромни по живот, но прекрасни по душа люде, с чисто-кристални сърца като балкански извори, отправят топли молитви към своя патрон, отварят сърцата си за люти скърби и тежки неволи и се връщат у дома ободрени и обнадеждени, че св. Власий няма да ги остави без закрила. А когато пукне китна пролет и подкарат белоруни-вакли стада на паша из прохладните усои на Балкана, не ще ги сполети зло.

Тази година празникът беше отпразнуван по особено тържествен начин, защото скъп гост на Калофер беше Преосвещеният Стобийски епископ Варлаам, Викарий на св. Пловдивска митрополия.

Богомолният поток скоро изпълни просторния и прекрасен в архитектурно отношение храм — дело на големия възрожденски строител Уста Генчо, който в онези робски дни на 1869 г. обезсмърти името си и засвидетелства миналото величие на Алтън Калофер, стопанската мощ на калоферци и любовта им към Бога.

Св. Литургия започна. Мощният бас на дякон Георги Капитанов се носеше из аркираните куполи, ниши и конзоли и редеше като бисерни зърна на мъдрост и молитвено проникновение просби за мир по целия свят, за Светейшия ни Патриарх, за Архиерея, за народа, за благоразтворението на въздуха — да има изобилно плодородие по хлебородните поля на прекрасната ни Родина и по целия свят и да могат тези блага да се използват за мир, а не за война.

Заслушан в мощния глас на дякона, замислен върху дълбокия смисъл на възгласите, молитвите и песнопенията, опиянен от прекрасната архиерейска богослужба, молитвено унесен в мъждукащата светлина на кандилцата, които осветяват и придават неземна красота на Спасителя и Богоматер, вярващият човек се чувствува възроден и не усеща как времето лети.

Св. Литургия е към своя край. Преосвещеният епископ прави отпуст и произнася слово, в което говори за най-висшата християнска добродетел — любовта, която трябва да бъде основа в живота и чрез която ще се постигне траен и справедлив мир, тъй необходим и желан от цялото човечество.

След това беше произнесено многолетствие за Негово Светейшество Българския Патриарх Кирил, за народа и правителството и за празнуващите скотовъдци.

Меденият камбанен звън извести края на службата и богомолният народ потече из заснежените улици на Калофер. Всеки носеше в сърцето си като запалена великденска свещ пламъчето на своята вяра в едно щастливо и прекрасно утре, когато любовта ще се възцари между хората и всички ще се чувстват и ще живеят като братя — копията ще бъдат приковани на сърпове, мечовете на рала и ще настъпи мир между хората по целия свят.

Прот. Г. НАЙДЕНОВ

Църковен вестник, Год. 66, бр. 25, София, събота, 12 юни 1965 г.