Едно благочестиво и добродетелно семейство

В недалечното минало българският народ се е отличавал с редки християнски добродетели. Новото време не оцени надлежно тези душевни бисери, а новите условия, които настъпиха, ги занемариха и оставиха да избуят плевели и да ги заглушат. Плевелите заглушиха добродетелите, ала, за щастие, не можаха да ги задушат и затрият – корените на добродетелите се крепят дълбоко в чисти християнски сърца и вземат и днес храна и сила от вярата и благочестието.

В миналото, за което споменуваме, в нашата земя светили и осветявали с лъчите си пътя на благочестивия ни народ два светилника: вярата и благочестието. В добри и лоши дни, в тишина и буря, те крепили семейства, общини, училища, народ. Във всяко наше село и град, дори в най-затънтените, цъфтели вярата и благочестието и давали своите благодатни плодове. И днес ще намерим във всяко село и град живи паметници на вяра и благочестие. Такива паметници са църквите и училищата, въздигани, отваряни и поддържани с личните жертви на нашите благочестиви бащи и деди. Такива паметници са и имотите, завещани на църкви и училища.

У нас израсна цяло поколение под лъчите на вярата и благочестието. Това поколение, което днес вече е на залез, се възпита в живи примери и дела на вяра и благочестие. То си остана и до днес така вярващо, така благочестиво и така добродетелно, както се е учило от живите примери в семейството, училището и общината. Почти във всеки град и село имало семейства, които не само се отличавали с високи християнски добродетели и с дълбоко благочестие, но били и пример за подражание на всички. Такива семейства били солта на нашето общество, и затова те били почитани и обичани от всички. Те били радост за християните, подкрепа на църкви и училища, утеха на бедни, защитници на гонени, истински бащи на вдовици и сирачета и, най-сетне, пазители на вярата и народността ни. В такива добродетелни семейства паднало семето на съзнанието, правдата и дълга, от което се развил цветът на Възраждането през 40-те години и което дало плодовете си през 1870 и 1877 г. – духовната и политическата независимост на България.

В такова семейство израсъл и високоуважаемият г-н Георги Шопов, първият днес наш съотечественик и пръв български родолюбец, благодетел и патриот. Неговото семейство – семейството на Хаджи Василий – е познато в целия Калофер и околността по своите християнски и граждански добродетели. Благочестиво, набожно и добродетелно, семейството на покойните Хаджи Василий и Мата Шопови било утешител на злочестите, закрилник и помощник на бедни, слаби и гонени. Неговият дом бил благословен и в него никога не оскъдявало ни благочестие, ни милосърдие, ни родолюбие: огорчените намирали в него утеха, бедните – кора хляб и блага дума, а слабите – подкрепа и насърчение. Любознателно и родолюбиво, това семейство било първото българско семейство, което се погрижило да даде на децата си възпитание и широко образование, и първото, което залагало, помагало и насърчавало с дела и средства всяко народополезно начинание. Хаджи Василий бил първият в Южна България българин, който изпратил децата си в чужбина да получат образование. Големия си син, високочтимия г-н Георги Шопов, изпратил в Атина, където завършил образованието си. Втория си син, покойния Иван Шопов, който станал жертва на политическите си убеждения, изпратил също в Атина, където завършил два факултета и пр.

Добродеяние, милосърдие, благочестие, родолюбие – това са лъчите, които отначало и до днес не са залязвали в семейството Шопови. „Баба Хаджийка“, както наричат калоферци майката на прочутия български родолюбец и благодетел, до сетния миг от живота си не напуснала нито църквата, нито бедните: 105-годишна, недъгава и подпирана с тояжка, тя сутрин и вечер изкачвала баира на Калофер, за да отиде до метоха, да се прекръсти в църквата и да посети „Бедницата“, която по нейно настояване синът ѝ Георги открил в родния си град. Тя искала да види със собствените си очи дали всичко е нагодено и уредено за бедните и злочестите, и да чуе със собствените си уши дали е доволно семейството на „Бедницата“. И смъртта на тази старица, в чийто образ калоферци виждали живото благочестие и доброта, покърти целия Калофер през 1898 г.: всички – богати и бедни, стари и млади, мъже и жени – със сълзи съпроводили тленните ѝ останки до гроба в метоха и оплакали сърдечно достойната майка-добродетелка.

Вярата, благочестието, добродеянието и родолюбието минали от родителите в децата. Те се развили и разцъфтели най-богато в сърцето на първия им син: няма народно начинание, няма народно дело, което да не е насърчено и подкрепено от Георги Шопов. Никой не схваща така навреме и така дълбоко милосърдието, родолюбието, ученолюбието, патриотизма, и никой не се отзовава с такава ревност и готовност на гласа на дълга, както Георги Шопов.

Жив пример на неговото ученолюбие и родолюбие са зданията на българските начални училища в Солун и на Девическото училище в Калофер — с първо узнаване на нуждите и лишенията на Солунската българска община, той се притече щедро с насърчението и парите си; жив пример на неговото милосърдие и човеколюбие са щедрото му пожертвувание за Българската болница в Цариград, както и „Бедницата“, която построи в родния си град за бедните и болните и която се поддържа с неговите жертви.

Основата на фонда на Цариградската болница се положи от него, и този фонд носи неговото име. Бедните и злочестите, които намират подслон, постилка и завивка, храна и братски грижи в „Калоферската бедница“, него благославят, защото той един, макар и далеч от тях, ги мисли и им праща любовта и подаянията си. Жив паметник на неговата вяра и благочестие е църквицата, която е въздигнал в женския метох в Калофер, както и поправката на долния изгорял метох. В тази църква бедните сутрин и вечер отправят молитвите си за здравето на своя благодетел.

Жив пример на неговото ученолюбие и на неговата привързаност към Светата православна Българска църква е последното му крупно пожертвувание от 10 хиляди златни лева на Светия Синод за Българската духовна семинария в столицата.

Без да се изброяват веригата благодеяния, които е правил и прави за народа си, почитаемият г-н Шопов, справедливо и уместно е, мислим, да се подчертаят тук драгоценните плодове на онова семейно възпитание, което има за основа вярата, благочестието и добродетелта и което дава предимство на живия пример и на делата пред думите. Възпитанието с дела е по-могъщо от възпитанието с думи, а колко могъщо е възпитанието с пример и дела, може да се види от делата на скромния благодетел, за когото говорим.

Ако Калофер знае добродетелите и благодеянията на хаджи Василиевото семейство, цялостният български народ знае благодеянията, жертвите и патриотизма на техния достоен син, ликът на когото даваме в днешния брой.

Последното пожертвувание за Богословското училище, не по-малко ценно от веригата други пожертвувания и обществени благодеяния, трогна Светия Синод на Българската църква. Ползван от честития случай, Светият Синод изказа своята благодарност към г-н Георги Шопов за неговите чувства към Църквата и за редицата благодеяния, които с рядка скромност е правил и прави за цялото отечество.

Ц.

Църковен вестник, Година II, Брой 46, София, 3 март 1902 г.