ИЗ ЖИВОТА НА ЕПАРХИИТЕ

В Габрово

На Успение Богородично 1965 г. християните от гр. Габрово имаха двоен празник: чествуваха тържествено Успението на Пресветата Богородица и стогодишнината на най-старата църква в града „Успение Пресвятия Богородици“.

Тържеството бе ръководено лично от Високопреосвещения Великотърновски митрополит Стефан (чието гостуване превърна за габровци празника в троен).

Сутринта в града имаше едноцърквие. Митрополит Стефан отслужи тържествена св. Литургия в храма „Св. Богородица“ — в съслужение с духовенството от града. В края на службата произнесе архипастирско слово за Майката Божия като избран Божи съсъд, като по-досточтима от херувимите и по-прославена от серафимите, удостоена да стане вместилище на Невместимия и така да послужи на всечовешкото спасение. Тя е най-бърза и топла небесна ходатайка и молитвена застъпница пред престола на Спасителя за всички страдащи, измъчени, обезнадеждени; затова и нашият вярващ народ всякога е търсил с топли молитви нейното покровителство и е издигал храмове в нейна чест — какъвто е и сега юбилейно чествуваният тукашен храм „Успение на Пресвета Богородица“.

В края на словото си митрополит Стефан даде думата на сегашния предстоятел на храма-юбиляр — иконом Пенко Г. Тихов, който изнесе съдържателен доклад върху историята на храма, върху неговата църковна и патриотична роля и върху сегашното му състояние и църковно-патриотично значение. Отново, както е при много църкви в страната, нагледно бе показано колко дълбоко и неделимо са били свързани за българския народ църковно-освободителните борби с борбите за национална българска просвета и с революционните въоръжени борби за политическо освобождение на нашия народ. И това най-много се е чувствувало тъкмо в такива типично възрожденски градове и центрове като Габрово.

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена на мястото на стара църква „Св. Петка“, а тая последната е била построена на мястото на още по-стара църква „Св. Архангел“, в която през 1238 г. пренощували мощите на св. Петка Епиватска, когато Иван Асен II ги пренася от Епиват (близо до Цариград) в престолния си град Търново. Още през Второто българско царство при някакъв случай изгоряла църквата „Св. Архангел“. Тогава патриотичните габровци при повторното ѝ издигане я нарекли на името на българската светица Петка Епиватска, която благоговейно почитали като своя покровителка, особено след като светите ѝ мощи осветили непосредствено тоя храм с присъствието си.

На самия празник Успение Богородично в 1798 г. турците изгорили Габрово. Изгоряла и църквата „Св. Петка“. Но само след няколко години габровци издействували разрешение и построили нова малка църква, която вече — за да се поставят под по-високото покровителство на св. Богородица, която и турците донякъде почитали, а и защото в съседство имало старо черковище „Св. Богородица“ — нарекли „Св. Богородица“. Според едно благочестиво предание, предадено от историка на града д-р Петър Цончев, чудотворните икони на св. Богородица и на св. Петка заедно излетели при изгарянето на стария храм и застанали невредими отвъд река Янтра на голямо орехово дърво. Те вършели много чудеса на изцеление и помощ.

Когато Габрово се разраствало и малката църква вече далеч не можела да побира благочестивите богомолци, наложило се да се изгради днешният величествен храм — за времето си най-големият в цяла България. Основният му камък бил положен в 1865 г. Майстор бил най-даровитият ученик на Уста Колю Фичето — Уста Генчо Кънев от с. Генчовци, Тревненско. Размерите на църквата са: 30 м дължина, 16.40 м ширина, 10 м височина.

Църквата била изградена за две лета — през 1865 и 1866 г., с един купол и камбанария. Над главната врата в каменен корниз бил изобразен двуглав орел, който символизирал славянската патриотична привързаност и упование на тия българи към руския двуглав орел. Затова, когато на Петровден в 1868 г. управителят на Северна България, Митхад паша, посетил Габрово и разгледал Априловската гимназия и църквата „Св. Богородица“, габровци в първия момент изтръпнали при мисълта какво ще стане, ако пашата види орела, но веднага се сетили и тържествено забили камбаните. Пашата бил поласкан, че за него ги бият, забравил да разглежда „подробности“ и развълнуван влязъл вътре, без да забележи орела.

В църквата по-късно е бил изработен дивен иконостас — истинско чудо на резбарското изкуство — от двама млади калоферци, ученици на Тревненската резбарска школа: Никола Пенков Шипков (21-годишен) и Аврам Петров Аврамов (19-годишен). Той е дълъг 13.20 м и висок 8 м. Изработен е от 1882 до 1885 г. — вече в свободна България. В него, като в чудна религиозно-мистична приказка, са вплетени вечни мотиви от Словото Божие, чудни красоти от българската природа, цветя и плодове на българската земя с младежкия творчески пламък на тия изключителни по дарование и по старание български художници, оставили след себе си един от най-хубавите паметници на българската християнска култура, национално-патриотична по форма.

Църквата била осветена от Търновския митрополит, най-големия борец за църковно-национални правдини — Иларион Макариополски. Идването на великия йерарх в Габрово се превърнало в истински народен празник за габровци. Освещаването станало на 15 декември 1872 г. А след това митрополит Иларион останал повече от седмица — не го пускали да си тръгне.

В църквата е осветен и втори престол — „Св. Петка“. Него осветил другият велик великотърновски йерарх на следосвободителната епоха — митрополит Климент (Васил Друмев). Това освещаване станало на 2 октомври 1884 г. — в свободно отечество — и съвсем естествено е престолът да носи името на оная българска светица, на която преди това е била наречена старата църква.

За да бъде изградена такава огромна църква и да бъде тя тъй богато обзаведена, е било необходимо забележително по жертвоготовност църковно-патриотично съзнание. И габровци го показали. А когато я изградили, превърнали я в средище, от което най-лесно и незабележимо от турците, подпомагани благодатно от небесните си ходатайки — св. Богородица и св. Петка, служели и на своите културно-просветни, и на своите революционно-освободителни инициативи и мероприятия. Запазени в храма предмети и приписки върху стари богослужебни книги показват, че тук е кипял богат религиозен, културен и политически живот; че всички по-значителни събития в поселището всякога пряко или косвено са водели към тая средищна (при митрополита Климент обявена за катедрална) църква.

През зимата на 1868 г. в Габрово идвал по комитски дела Васил Левски. И тъкмо църквата „Св. Богородица“ станала средище на неговата дейност.

През време на Априлското въстание пак „Св. Богородица“ станала средище на подготовката и после на вдигането байрака за Габрово. Свещеникът от тая църква Иван Петков Ненчев (Гъбенски) бил един от водачите на въстанието, затова заедно с Цанко Дюстабанов и Еким Цанков бил осъден и на 15 юни 1876 г. обесен в Търново като един от най-опасните бунтовници. Прахът му и сега се съхранява в ковчеже в дясната страна на църквата, а народът съчинил песни за героичната му смърт.

На 2 октомври 1897 г., по случай пренасянето костите на Васил Априлов от Галац в Габрово, в „Св. Богородица“ била отслужена архиерейска заупокойна св. Литургия — от Търновския митрополит Климент и Сливенския митрополит Гервасий (по произход габровец) в съслужение на 40 свещеници и 2 дякони.

Пестеливи при набирането и разумни при изразходването на материални средства, габровци във всички области на културния, политическия и материалния ни напредък са доказали, че могат да бъдат истински щедри при даване средства и помощи за обществена полза и интерес. Затова и в църквата „Св. Богородица“ се надпреварвали да правят дарения на икони, утвари, камбани, книги, одежди и цели параклиси — много и много предани чеда на св. ни Църква и горещи патриоти, оставили вечен спомен за себе си тук и записали имената си в небесната книга на живота (Лук. 10:20).

След доклада на иконом Пенко Георгиев в късо заключително слово митрополит Стефан възхвали паметта на покойните и ревността на живите свещенослужители в храма, както и вярата и църковната преданост на габровското православно изпълнение. Пожелавайки успех на всички и преподавайки им отеческо благословение, особено подчерта, че примерът и делата на нашите предшественици ни призовават към пламенна църковна и патриотична служба; а днес по-специално ни подтикват и към борба за запазване на световния мир, който е предпоставка за всеки църковен и народен напредък, за щастието на човеците и народите.

Службата и честването завършиха с изпяване от всички богомолци на многолетствия за Негово Светейшество Патриарха и Св. Синод, за народното правителство, за присъстващите богомолци и за целия народ.

В същия ден, след великата вечерня, в същата църква беше устроено тържествено поменно събрание по случай 90-годишнината от смъртта на Иларион Макариополски. Събранието беше открито от митрополит Стефан, който изтъкна изключителното значение на починалия йерарх за целия български народ, и особено за Великотърновската епархия, на която той бил кириарх. Габрово, след Търново и родния град на Илариона, Елена, има най-голямо основание да чества този велик българин, тъй като още преди да стане епископ, Иларион, обхождайки страната по план (изработен съвместно с Раковски), се свързал дълбоко с Габрово. Когато пък станал търновски митрополит, той пренебрегнал неудобствата на едно зимно пътуване и в средата на декември 1872 г. дошъл и осветил тази църква, като прекарал и продължително време сред габровци. Така съвсем естествено двата юбилея — 100-годишният на църквата и 90-годишният от смъртта на митрополит Иларион — се свързаха в едно единно църковно-патриотично тържество.

Специално слово за живота, дейността и заслугите на Иларион Макариополски произнесе професорът по философия от Духовната академия в София, д-р Димитър Пенов, който подчерта, че Иларион Макариополски е една от най-великите личности на възрожденската епоха, заслужил пред Църквата и пред народа. Делото и заветите му са безсмъртни, подчерта професорът. — Затова с толкова по-голяма радост ние днес трябва да отчетем, че това равенство по чест и достойнство на Българската православна църква с другите църкви, за което се е борил Иларион Макариополски, едва в наше време беше постигнато, когато се възстанови патриаршеското достойнство на Църквата ни. А в лицето на Негово Светейшество Патриарх Кирил Български, Бог ни е дал високоавторитетен и всепризнат църковен предстоятел, поел с достойнство славната катедра на св. Патриарх Евтимий. В самото Търново пък, в лицето на починалия митрополит Софроний и настоящия митрополит Стефан, Иларион Макариополски има достойни по-далечни приемници, след като негов по-близък приемник е бил бележитият духовник, писател и борец за православие и славянство, и по-конкретно за руско-българска дружба, митрополит Климент (Друмев).

Събранието завърши с изпяване на многолетствие за Негово Светейшество и Св. Синод, за митрополит Стефан и за целия български народ.

На другия ден, 29. VIII. — неделя, Високопреосвещеният митрополит Стефан отслужи св. Литургия в голямата църква „Св. Троица“ в Габрово. В края на службата произнесе архипастирско слово за мястото на човека във вселената — поставен духовно само малко по-ниско от ангелите, а физически слаб и увехващ като трева. В човека — изтъкна митрополит Стефан — е вложен жив и действен нравствен закон, който тъкмо защото го води, ограничава и дисциплинира, го прави истински свободен, като му осигурява свободен терен за проява. Значението на вярата, между другото, е и в това, че тя изтъква ценността и неповторимостта на човека, издига достойнството му като образ Божий. Затова и трябва да пазим тази вяра, в която преди 1100 години сме кръстени, чрез която сме се съхранили като народ и която и сега за нас, християните, е най-ценно и с нищо незаменимо съкровище.

В същия ден митрополит Стефан присъства на вечерня в третата градска църква „Св. Йоан Предтеча“. След вечернята говори за значението на борбата за запазване на мира и даде думата на проф. Димитър Пенов, който изнесе доклад за значението на мира и участието на Българската църква в борбата за мир. По-специално той се спря на решенията на тазгодишния световен конгрес на мира, състоял се през юли в Хелзинки, и на авторитетното и плодоносно участие на Негово Светейшество Патриарх Кирил, който бе избран единодушно за председател на специалното съвещание на религиозните делегати в конгреса.

Тържеството беше закрито от митрополит Стефан, който призова всички да се молят и да работят за мир, и преподаде отеческо благословение на всички за здраве, живот и успехи в живота.

Д. П.

Църковен вестник, Година 67, Брой 6, София, понеделник, 21 февруари 1966 г.