Агнес фон Вайблинген (на немски: Agnes von Waiblingen; * края на 1072 – † 24 септември 1143, манастир Клостернойбург) е херцогиня на Швабия и маркграфиня на Австрия от династията на Салиите.

Биография

Агнес е втората дъщеря на император Хайнрих IV (1050–1106) и Берта Савойска (1051–1087). Брат ї е император Хайнрих V (1086–1125). Името си получава в чест на баба си Агнес Поатиенска.

На 24 март 1079 г., едва седемгодишна, Агнес е сгодена за Фридрих I фон Швабия (1050–1105) от рода Хоенщауфен. Бракът им е сключен през 1086 г. и продължава до смъртта на Фридрих през 1105 г. Те имат няколко деца, сред които Фридрих II Швабски и Конрад III, който по-късно става крал на Германия.

През 1106 г. брат ї, император Хайнрих V, урежда втория ї брак със Свети Леополд III (1073–1136), маркграф на Австрия от династията Бабенберги. От този брак Агнес има поне 11 деца, сред които Ото от Фрайзинг – известен средновековен хронист.

След смъртта на брат ѝ, император Хайнрих V, който умира бездетен през 1125 г., Агнес наследява значителни владения на Салическата династия. Това наследство, съчетано с нейните бракове и многобройни потомци, допринася за утвърждаването на династиите Хоенщауфен и Бабенберг като мощни сили в средновековна Германия.

Агнес е погребана в манастира Клостернойбург, основан от нея и съпруга ї Леополд III. Според легенда, вторият ѝ брак вдъхновява известен разказ: загубеното ї було, намерено години по-късно от Леополд по време на лов, според преданието става причина за основаването на манастира.

Наследство и влияние

Агнес фон Вайблинген, известна още като Агнес от Германия, Агнес от Франкония и Агнес от Саарбрюкен, е значима фигура в средновековната германска история. Чрез стратегическите си бракове тя изиграва важна роля в оформянето на европейската политика. Потомците ї формират значими династични връзки, които повлияват развитието на Свещената Римска империя.

Според съвременни генетични изследвания, митохондриалната ДНК хаплогрупа на Агнес е установена в изследването на Christiane Maria Bauer и др., "Molecular genetic investigations on Austria"s patron saint Leopold III", Forensic Science International: Genetics, том 7, брой 2, 2013 (https://doi.org/10.1016/j.fsigen.2012.10.012). Целта на изследването е да се установи дали Адалберт е бил общ син на Леополд III и Агнес или произхожда от по-ранна, потенциално неизвестна връзка на Леополд III.

Леополд III, наричан Светия, е маркграф на Австрия от 1095/1096 г. до смъртта си през 1136 г. Благодарение на успешната си брачна политика той значително увеличава икономическата и политическата мощ на династията Бабенберг. С втората си съпруга, Агнес от Вайблинген, според сведенията има 17 деца. Въпреки че изворите не са напълно ясни, първородният му син Адалберт обикновено се смята за произхождащ от по-ранна връзка.

Леополд III е канонизиран от папа Инокентий VIII през 1485 г. Останките му са положени в централната от трите гробни камери в манастира Клостернойбург, Долна Австрия, който той основава през 1114 г. В северната камера са погребани останките на Адалберт, починал около 1138 г., а в южната – Агнес, която умира през 1143 г.

Агнес фон Вайблинген е сред най-влиятелните жени на своето време. Нейните бракове и династични връзки значително повлияват политиката на Свещената Римска империя. Чрез своите потомци и връзките си с Хоенщауфените и Бабенбергите тя играе важна роля в европейската история на XII век.

Агнес фон Вайблинген и нейните съпрузи

Агнес фон Вайблинген била съпруга на двама владетели, единият от които е канонизиран за светец, и майка на 21 деца. Името ѝ произлиза от древногръцката дума „хагне“ и означава „чиста“ или „свята“.

Тя се родила през 1072 г. като дъщеря на император Хайнрих IV от династията на Салическите франки и Берта Савойска. Брат ѝ, Конрад (1074–1101), станал германски крал (1087–1098) и починал като крал на Италия във Флоренция. Другият ѝ брат, Хайнрих V (1086–1125), играл важна роля в съдбата ѝ.

През 1079 г. Хайнрих IV повикал Фридрих I фон Хоенщауфен в Регенсбург. Фридрих бил от знатния швабски род Хоенщауфен, чиито владения се намирали в областта Рисгау. Като награда за вярността му, императорът му дал за годеница дъщеря си Агнес, която по това време била едва 7-годишна. Самият брак бил сключен по-късно, през 1086 или 1087 г., когато Агнес навършила 14 години.

С този брак родът Хоенщауфен получил претенции към германския престол. Освен това, чрез брат си Хайнрих V, който бил женен за Матилда, сестрата на английския крал Хенри I, Агнес се сродила с английските крале.

Фридрих I бил женен преди това, но първата му съпруга Беатрис не му родила наследници. С Агнес обаче имали 11 деца, включително Фридрих II Едноокия, Конрад III и Хайнрих, както и осем дъщери. Конрад III станал първият крал от династията Хоенщауфен (1138–1152), а Фридрих II Едноокия бил херцог на Швабия и баща на прочутия император Фридрих I Барбароса (1152–1190).

Фридрих I фон Хоенщауфен бил верен съюзник на своя тъст, император Хайнрих IV, и участвал в многобройни военни кампании срещу Райнфелдените, Велфите и Церингените. През 1098 г. било постигнато споразумение за разделянето на Швабия между различните претенденти. През 1102 г. той основал бенедиктинския манастир Лорх, където по-късно бил погребан. В манастира е запазена фреска от 1530 г., изобразяваща Фридрих и Агнес.

След смъртта на Фридрих I на 6 април 1105 г. Швабия била наследена от сина му Фридрих II. Агнес не останала дълго вдовица – още на следващата година брат ѝ, император Хайнрих V, я омъжил за маркграфа на Австрия Леополд III от династията Бабенберг.

Леополд III е син на австрийския маркграф Леополд II и Ида фон Форнбах-Рателнберг. Той подкрепя въстанието на принц Хайнрих V срещу баща му Хайнрих IV, което му осигурява благоразположението на новия император. В знак на благодарност Хайнрих V му дава за съпруга сестра си Агнес, което значително укрепва позициите на Австрия в Империята.

Леополд III е известен със своята подкрепа за Църквата и основава няколко големи манастира, сред които Клостернойбург (1108), Хайлигенкройц (1133) и Клайнмариацел (1134). Заради религиозните си заслуги е канонизиран през 1485 г. и провъзгласен за покровител на Австрия.

Агнес също е забележителна фигура – според някои източници тя ражда 18 деца в рамките на 12 години, макар че част от тях вероятно са от първия ѝ брак. Сред най-известните ѝ потомци са Леополд IV, Хайнрих II Язомиргот, Отон фон Фрайзинг (епископ и летописец) и Конрад фон Пасау (епископ на Пасау, по-късно архиепископ на Залцбург).

На 15 ноември 1136 г., на около 60-годишна възраст, Леополд III умира при загадъчни обстоятелства. Според летописите на манастира „Св. Петър“ в Ерфурт, той загива по време на лов. След смъртта му овдовялата Агнес получава утешително писмо от папа Инокентий II, в което той призовава нея и синовете ѝ към мир и съгласие, наставлявайки ги да почитат майка си, а тя – да обича и напътства своите деца.

През пролетта на 1137 г. в Тулн, под ръководството на Агнес, се провежда важно княжеско събрание, чиято цел е помирението между двамата братя – Леополд и Адалберт. След смъртта на съпруга си маркграфинята активно се включва в политическите дела, проявявайки не по-малка енергия, отколкото в детеродната си роля.

Агнес умира на 24 септември 1143 г., достигайки за онова време впечатляващата възраст от 70 години. Погребана е редом с втория си съпруг в августинското абатство в Клостернойбург, основано от Леополд III.

Броят на децата ѝ е впечатляващ и илюстрира суровите реалности на епохата, когато жените се възприемат предимно като носителки на наследници. Много от съвременничките ѝ умират млади в резултат на усложнения при раждане. Агнес обаче се отличава със забележително здраве, което ѝ позволява да доживее до 70 години. Въпреки че благородническото ѝ положение ѝ осигурява най-добрите грижи, родилният процес остава рисков. Освен физическите изпитания, тя преживява и емоционалната болка от загубата на повече от половината си деца. Единствено непоколебимата ѝ вяра в Бога и надеждата за небесна среща с тях я крепят пред лицето на неизбежната загуба.

Лалю Метев, 27 март 2025 г.