Липсващата памет на София: защо културните ни величия остават в сянка?

Въпросът с именуването на новите метростанции в София повдига по-дълбок проблем: как столицата ни (не) почита своите велики личности? Защо в град, който се гордее със своето културно наследство, все още няма метростанция, наречена на забележителен софиянец като Константин Щъркелов? Защо на негово място продължаваме да виждаме фигури, наложени от политически конюнктури, като Фредерик Жолио-Кюри?

Симптом на културна амнезия

Столичният общински съвет (СОС) одобри имената на новите метростанции в София и промени наименованията на някои съществуващи спирки. Решенията са част от разширението на софийското метро и имат за цел по-ясна ориентация на пътниците. Ето и новите наименования на някои от метростанциите: Разширение към район Слатина: Ситняково, Гео Милев, Слатина, Шипченски проход, Арена София, Тракия (вместо първоначално предложеното „Окръжна болница“). Разширение на линия М3: Стадион Георги Аспарухов, Витиня, Ген. Владимир Вазов. Квартал Модерно предградие: Панчо Владигеров. Продължение на линия М1 в кв. Люлин: Царица Йоанна, Добринова скала. Промени в наименованията на съществуващи метростанции: „Мизия/Нов български университет“ вече ще се нарича „Мизия“. „Бул. България“ ще бъде преименувана на „България“. Според СОС тези промени са предприети с цел улесняване на навигацията и по-точно отразяване на местоположението на станциите.

Липсата на наименования, посветени на заслужили бележити софиянци, не е просто административно решение – тя е част от по-широка тенденция на културна амнезия. София изглежда неспособна или незаинтересована да утвърждава паметта за своите интелектуални и художествени светила. Причините за това са многопластови.

Административната логика на именуването

Разглеждайки списъка с новите имена на метростанции, се забелязват три основни категории:

• Географски наименования – „Ситняково“, „Тракия“, „Шипченски проход“

• Военно-исторически личности – „Ген. Владимир Вазов“, „Гео Милев“

• Спортни и инфраструктурни препратки – „Арена София“, Стадион „Георги Аспарухов“

Изглежда, че в тези решения доминират следните съображения:
✅ Лесна ориентация – хората бързо свързват имената с топоними и известни обекти.
✅ Избягване на спорове – личности от културната история могат да предизвикат дискусии, докато географските и военните имена са „по-безопасни“.
✅ Исторически приоритети – в именуването доминират военни фигури, докато културните дейци остават на заден план.

Но ако една столица пренебрегва своите интелектуални и художествени величия, това говори зле за нейните ценности и приоритети.

Защо имената на културните творци остават в периферията?

Константин Щъркелов е сред най-значимите български художници – неговите акварели увековечават софийските улици, планини и атмосфера. И все пак, той не е сред имената, които ще видим в метрото. За разлика от него, станция „Жолио-Кюри“ все още съществува, въпреки че френският учен дължи известността си основно на политическите си връзки със СССР.

Този парадокс ни отвежда към няколко възможни обяснения:
📌 Историческа незаинтересованост – София никога не е била особено активна в поддържането на културната си памет чрез градската инфраструктура.
📌 Липса на граждански натиск – в други столици, като Виена и Париж, културни общества настояват за почитане на местните творци. В София такова движение е слабо или изцяло отсъства.
📌 Политическа инерция – имената на военни и политически фигури са по-удобни за институциите, докато културните дейци не се вписват в съществуващите идеологически наративи.

Как да върнем паметта в градската среда?

Ако искаме София да бъде град с памет, а не просто административен център, трябва да променим подхода към именуването на обществени пространства. Това може да стане чрез:
✔️ Инициативни комитети – създаване на граждански и културни организации, които да предлагат и защитават достойни имена за улици, метростанции и обществени обекти.
✔️ По-активно участие на културната общност – художници, писатели, историци и граждански активисти трябва да настояват за промяна в тази практика.
✔️ Преразглеждане на критериите за именуване – трябва да си зададем въпроса защо в София все още няма художествена галерия, читалище или училище, носещо името на Щъркелов – „Царя на акварела“.

Заключение

Паметта на един град не е просто въпрос на табели и указатели – тя е отражение на неговите ценности. Ако не почетем имената на хора като Константин Щъркелов днес, утре ще се окажем град без културна идентичност. Един народ, който не помни своите духовни и културни водачи, рискува да остане без бъдеще. София има шанс да промени това – въпросът е дали ще го направи.

Лалю Метев, 28 март 2025 г.