Имената на софийските улици и площади: между
историческата памет и административния хаос

Темата за наименуването на улици, площади и други градски обекти в София е не просто въпрос на топонимия, а и на историческа, културна и гражданска идентичност. От десетилетия насам този процес буди спорове и поражда усещане за хаос, а в последните години дебатът сякаш се изостря още повече. Нерядко жителите на града се оказват изненадани от новопоявили се имена, които не кореспондират нито с историческата памет на столицата, нито с личните и културните нагласи на софиянци.

Столичният общински съвет (СОС) одобри имената на новите метростанции в София и промени наименованията на някои съществуващи спирки. Решенията са част от разширението на софийското метро и имат за цел по-ясна ориентация на пътниците. Ето и новите наименования на някои от метростанциите: Разширение към район Слатина: Ситняково, Гео Милев, Слатина, Шипченски проход, Арена София, Тракия (вместо първоначално предложеното „Окръжна болница“). Разширение на линия М3: Стадион Георги Аспарухов, Витиня, Ген. Владимир Вазов. Квартал Модерно предградие: Панчо Владигеров. Продължение на линия М1 в кв. Люлин: Царица Йоанна, Добринова скала. Промени в наименованията на съществуващи метростанции: „Мизия/Нов български университет“ вече ще се нарича „Мизия“. „Бул. България“ ще бъде преименувана на „България“. Според СОС тези промени са предприети с цел улесняване на навигацията и по-точно отразяване на местоположението на станциите.

От хаотично кръщаване към загуба на идентичност

Кръщаването на градски обекти традиционно се приема като акт на възпоменание – улиците и площадите носят имената на личности и събития, които са оставили траен отпечатък върху историята на града или нацията. В идеалния случай тези названия биха следвали определена логика, която да спомага за градската идентичност и историческата приемственост. В действителност обаче процесът наименуване често изглежда произволен и дори абсурден.

Проблемът има няколко измерения. На първо място, в София съществуват обекти, чиито имена са привнесени без ясна връзка със самия град или неговото минало. Примери за това са кварталите „Гео Милев“, „Гоце Делчев“ или фамозния „Димитър Миленков“ – наименования, които не кореспондират със специфична софийска традиция, а са просто резултат от административни решения. Този феномен не е нов – още по времето на социализма на картата на столицата се появяват названия, вдъхновени от идеологически съображения. Днес тенденцията продължава, макар и с различни мотиви.

На второ място, често имената са напълно непознати за голяма част от столичани, като водещ пример в това отношение е площад „Бойко“. Един от фрапантните примери е и площадът „Юрий Буков“ – личност, която, макар и с признание в музикалните среди, остава неизвестна за мнозинството софиянци. Сходен е и случаят с улиците „Деян Белишки“ или „Стоян Попандреев“ – имена, които за широката публика са лишени от всякаква асоциативност. В този контекст изниква логичният въпрос: ако имената на улици и площади са предназначени да служат като ориентир и да съхраняват историческата памет, защо се избират фигури, които будят недоумение дори у местните жители?

Власт, лобизъм и местни интереси

Част от проблема произтича от начина, по който се вземат решенията за именуване на градските обекти. В идеалния случай този процес би следвало да бъде прозрачен и подчинен на историко-културни критерии. В действителност обаче той често се ръководи от лобистки интереси, административни импровизации или политически конюнктури.

Не е тайна, че в последните десетилетия много от новите имена се появяват в резултат на предложения от тесни кръгове, без да се проведат обществени обсъждания или да се вземе предвид мнението на жителите. Така, вместо улици с имената на заслужили софийски личности или събития от историята на града, получаваме наименования, които са плод на моментни симпатии или административен произвол.

Още по-неприятен аспект е наличието на случаи, при които имената се използват за утвърждаване на съмнителни политически или местни авторитети. Ако погледнем историята на наименуването на улиците в столицата, ще видим, че неведнъж определени личности, свързани с определена епоха или политически режим, биват бързо заменяни с други, чиято единствена заслуга е актуалността им в дадения момент.

Какво трябва да се промени?

За да се сложи край на този безпорядък, е необходимо въвеждането на ясна и обоснована политика при наименуването на градските обекти. Този процес трябва да бъде структуриран и подчинен на следните принципи:

1. Историческа и културна значимост – имената трябва да бъдат обвързани с реално значими личности, събития или явления, които имат пряка връзка със София и нейната история.

2. Прозрачност и обществено обсъждане – всяко предложение за ново име трябва да бъде подложено на публичен дебат, включващ експерти и граждани.

3. Последователност и логика – наименуванията трябва да следват определени тематични и географски принципи, а не да бъдат разпръснати хаотично из картата на града.

4. Избягване на политически и лобистки намеси – улиците и площадите не трябва да се превръщат в инструмент за моментни политически или личностни интереси.

Заключение

Имената на улици, площади и квартали са много повече от просто ориентири на картата. Те изграждат историческата памет на града и формират усещането за принадлежност у неговите жители. В момента обаче София страда от хаотично и често необосновано наименуване на градските обекти, което води до загуба на идентичност и объркване сред гражданите. Решението на този проблем изисква ясен регламент, експертен подход и активна роля на софиянци в процеса на вземане на решения. Без това столицата ще продължи да бъде жертва на конюнктурни решения и административен произвол, които само задълбочават усещането за хаос и липса на посока.

Лалю Метев, 29 март 2025 г.

Столичният общински съвет (СОС) одобри имената на новите метростанции в София и промени наименованията на някои съществуващи спирки. Решенията са част от разширението на софийското метро и имат за цел по-ясна ориентация на пътниците. Разширение към район Слатина: Ситняково, Гео Милев, Слатина, Шипченски проход, Арена София, Тракия (вместо първоначално предложеното „Окръжна болница“). Разширение на линия М3: Стадион Георги Аспарухов, Витиня, Ген. Владимир Вазов. Квартал Модерно предградие: Панчо Владигеров. Продължение на линия М1 в кв. Люлин: Царица Йоанна, Добринова скала. Промени в наименованията на съществуващи метростанции: „Мизия/Нов български университет“ вече ще се нарича „Мизия“. „Бул. България“ ще бъде преименувана на „България“. Според СОС тези промени са предприети с цел улесняване на навигацията и по-точно отразяване на местоположението на станциите.