Чорбаджи Генко Петров, наш прапрадядо, е една от най-видните личности в историята на Трявна през XVIII и XIX век. Той произхожда от семейство с дълбоки балканджийски хайдушки традиции по майчина линия, което формира неговия дух и оставя траен отпечатък върху характера и обществената му дейност.

Баща му, Петър Даскалов, е известен със своята кротост и богобоязливост, докато майка му произхожда от махалата Ципераните, известна със своите юначни и свободолюбиви жители. Още като девойка тя привлича вниманието на турските управници със своята красота. Бюлюкбашията от Трявна се опитва насила да я потурчи, но тя успява да избяга, преоблечена в мъжки дрехи, и намира закрила в Трявна, където впоследствие се омъжва за Петър.

Сред най-известните предци на Генко Петров е вуйчото на майка му дядо Горан войвода – легендарен стрелец, който, макар никога да не е бил хайдутин, е смятан за заплаха от османските власти. Прочут със своето стрелково майсторство, той печели уважение дори в Търново, където демонстрира уменията си пред местните първенци. Историите за него остават като част от семейното предание и вдъхновяват следващите поколения.

Още в младини Генко Петров се утвърждава като авторитет сред тревненските занаятчии и търговци. Благодарение на своите организационни способности и предприемачески дух, той натрупва значително богатство и влияние. Участва активно в обществения живот, като посредничи между местната българска общност и османските власти, стремейки се да осигури защита и благоприятни условия за развитие на тревненци.

В началото на XIX век, когато кърджалиите опустошават българските селища, Генко Петров организира защитата на Трявна. Чрез съчетание на решителност и дипломатически умения той успява да предотврати нападенията върху града, запазвайки неговата икономическа и културна цялост. В резултат на неговите усилия Трявна остава средище на българските занаяти и търговия в региона.

Чорбаджи Генко Петров не само се изявява като защитник на града, но и като щедър дарител и покровител на местната култура и образование. Той подпомага изграждането и поддръжката на църкви, училища и занаятчийски организации. Неговите дарения и организационни усилия допринасят за развитието на Трявна като един от най-важните културни и занаятчийски центрове в България през османския период.

Чорбаджи Генко Петров остава в паметта на тревненци като личност, съчетала богатство и власт с ангажимент към благосъстоянието на своите съграждани. Потомците му продължават да играят значима роля в обществения и икономически живот на България. Историята на неговия род, свързана с хайдушкото движение и съпротивата срещу османската власт, допринася за разбирането на социалните и политическите процеси в османска България.

Лалю Метев, 31 март 2025 г.