На 26 юли 1946 г. Народното събрание на България приема Закон за допитване до народа, с който се цели премахването на монархията и провъзгласяването на Народна република. Формулировката на закона, както и организацията на референдума, значително предопределят резултата, което поставя под съмнение неговата легитимност и справедливост.

Референдумът се провежда в обстановка на сериозен натиск върху обществото и без адекватни гаранции за демократичността на процеса. Налагането на тези промени е било придружено от масирано въздействие върху гражданите, заплахи, насилие и политически репресии, които значително ограничават свободата на волеизявлението. Освен това, има сериозни съмнения относно фалшифицирането на изборните резултати, което поставя под въпрос валидността на самия референдум и последвалото решение.

От държавноправна гледна точка, организирането на референдум за такова сериозно изменение на политическата система, без спазване на основните принципи на Търновската конституция, е противоконституционно. Законът за допитване до народа не е само акт, насочен към институционалната промяна, а и символ на усилията за укрепване на тоталитарния режим, който започва да се утвърждава в България след 1944 г. Чрез този акт на практика се преминава в нов етап на политическо и социално управление, с всички произтичащи от това последици.

Фалшифицирането на изборите и манипулирането на резултатите водят до премахването на монархията, символизираща България преди 1944 г., и нейното заменяне с народно-демократичен режим, който полага основите на комунистическото управление. Въпреки че може да се твърди, че народът се е съгласил с новия ред, в контекста на периода това „съгласие“ е придружено с политически репресии, страх и насилие, което не дава възможност за истинска и свободна воля на гражданите.

Последствията от този акт оказват пагубно влияние върху бъдещето на страната. Преходът от монархия към народна република не представлява плавен и безболезнен процес. С падането на монархията България изгуби част от своето политическо наследство и връзка с Европейския континент. Тоталитарният режим на Народната република, в рамките на който страната се ориентира към съветския модел, доведе до изолация на България и сериозни икономически и социални проблеми, които засягат поколения българи. Политическата репресия, липсата на свобода на словото и затрудненото развитие на обществото в годините след 1946 г. остават важни белези на този период.

Като последствие България изпадна в политическа и икономическа изолация, като ефикасността на държавните структури е ограничена от цензурата и партийния контрол. Въпреки че страната претърпя някакви икономически успехи през социалистическия период, тези успехи бяха временно явление, свързано с механизми на централизирано управление, които в крайна сметка доведоха до срив в социалната и икономическа структура.

След този акт на 26 юли 1946 г. България, макар и да премина през нови политически формации и икономически реформи, така и не успя да реализира устойчив и демократичен път към развитие. Затова и днес, в историческа и политическа перспектива, може да се заключи, че последствията от този акт са дълбоки и отрицателни за нацията. Страната не само изпадна в изолация, но и загуби възможността да развие собствен модел на демократично управление, ориентиран към свободата на личността и правата на гражданите.

Лалю Метев, пр. юр., 31 март 2025 г.