Съвременната палеогенетика предоставя безпрецедентно ясна картина за генетичния профил и етногенезиса на българите. Вече е окончателно доказано, че една от най-мащабните миграции в историята на Европа – тази на носителите на култура „Ямна“, произлизаща от източноевропейските степи – е довела до значителна генетична трансформация на континента. Тази експанзия не само асимилира, но и в значителна степен подменя местното неолитно население, включително създателите на Варненския халколитен некропол.

Исторически, завоеванията често водят до унищожаване на мъжкото население и селективно оцеляване на женските линии, което оставя отчетливи следи в генетичния състав на народите. Това се отразява и в генетичния профил на българите – докато майчините линии запазват древни балкански маркери, бащините са в значителна степен повлияни от евразийските степни народи. Тази динамика разкрива универсален исторически модел, при който етническата идентичност не се формира единствено на биологична основа, а е сложен резултат от културни, религиозни и политически взаимодействия.

Две мащабни генетични проучвания, базирани на анализ на ДНК от над 800 души, самоопределящи се като етнически българи, разкриват впечатляваща хомогенност на съвременната българска популация в различните региони на страната. Това е едно от най-представителните изследвания в Европа, водено от д-р Сена Карачанак-Янкова. Данните недвусмислено показват, че процесът на формиране на българската народност завършва още в периода IX–X век, когато официалното приемане на християнството обединява различните етнически елементи в единна духовно-културна общност.

Генетичните анализи очертават три основни компонента в състава на българите: прабългарски, славянски и местен балкански (тракийски). Особено значим е изводът, че източноазиатската генетична следа при българите е едва 2% – една от най-ниските стойности в Европа. Това категорично опровергава тюркско-алтайската хипотеза за произхода на прабългарите. Резултатите съответстват на историческите сведения, според които прабългарите представляват народ със сложна етногенеза, включваща сарматски, ирано-средноазиатски и степни индоевропейски елементи.

Генетичните данни, съпоставени с историческите източници, дават основателни основания да се приеме, че управляващият елит на ранносредновековна България е имал смесен произход. Владетелите от Първото българско царство вероятно произхождат от степната аристокрация, свързана с традициите на сармато-аланските народи. Интересен факт е, че дори тракийските коне, описани от Омир като „най-бързите в света“, са свързани с културата „Ямна“. Това подчертава дълбоката културно-генетична връзка между древните и ранносредновековните народи на Балканите.

При Второто българско царство се забелязва усилено куманско влияние в управляващите среди. Цар Калоян (както и братята му), например, вероятно е с български произход по бащина линия и смесен българо-кумански по майка произход. Неговите писма до папата, в които категорично заявява своето етническо самосъзнание като българин, отново потвърдиха, че националната идентичност не се изгражда само върху биологичен принцип, а е резултат от сложни исторически, културни и религиозни процеси.

Съвременната наука категорично показва, че българите представляват уникална смесица от древни индоевропейски народи, степни култури и местно балканско население. Но по-важното е, че формирането на българската нация не се свежда единствено до биологично сливане; то е преди всичко резултат от културно-религиозен синтез. Покръстването на България през 864 г. играе решаваща роля за окончателното изграждане на българската народност и създаването на средновековната българска държавност. То не просто обединява различни етнически групи, а ги трансформира в носители на обща духовност и цивилизационна мисия.

Българите не са просто сбор от гени – те са народ с дълбока историческа памет, културна устойчивост и духовна мисия, която се проявява както в тяхната история, така и в модерната им идентичност. В този контекст генетичните изследвания не само хвърлят светлина върху нашето минало, но и ни помагат да разберем как и защо българската нация е успяла да устои на изпитанията на времето.

Лалю Метев, 2 април 2025 г.