Генерал-майор Иван Тодоров Табаков (1868–1925)

Почит към един достоен живот, прекъснат в храма на Бога

Сред невинните жертви на чудовищния атентат в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. бе и нашият достоен братовчед – генерал-майор Иван Тодоров Табаков, родом от Калофер. Днес, когато пресмятам възрастта му, осъзнавам с особена тръпка, че е загинал едва на 56–57 години – точно толкова, колкото съм и аз сега. Колко крехка и непредвидима е човешката съдба...

Животът е дар, но и тайнство – често прекъсвано внезапно от безсмислено насилие. И все пак, в светлината на вярата, всяка жертва, принесена с достойнство и вярност към дълга, не е напразна. Смъртта в Божия дом е не само трагедия, но и печат на изкупление – свидетелство, че „който изгуби живота си заради Истината, ще го придобие“ (срв. Мат. 10:39).

Нека паметта за него бъде не просто спомен, а и призив към съвестта – към смирено осъзнаване на крехкостта и отговорността в собствения ни път.

Живот, посветен на Отечеството.

На 15 юни 1868 г. в Калофер се ражда бъдещият кавалерийски генерал Иван Табаков – бележита фигура в българската военна история, участник във войните за национално обединение и мъченически загинал при кървавия атентат в катедралата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.

След Освобождението младият Иван Табаков постъпва във Военното училище в София, което завършва с отличен успех като част от 9-и випуск. На 7 ноември 1887 г. е произведен в първото си офицерско звание – подпоручик. Назначен е в 3-ти конен полк в Пловдив. Военната му кариера бележи постоянен възход: поручик (1890), ротмистър (1895), майор (1903), подполковник (1908), полковник (1912).

През Балканската война (1912–1913) командва 5-и конен полк, с който участва в боевете при Царево село, Кочани и Щип. През януари 1913 г., след младотурския преврат, полкът му се включва в боевете при река Кавак и Булаир на Галиполския полуостров, където се сражава с изключителна доблест.

По време на Междусъюзническата война (1913) полкът на полковник Табаков води тежки боеве с гръцките сили при Негрин и Суха баня. Въпреки проявения героизъм, румънското настъпление в тила на българската армия решава изхода на войната.

През есента на 1915 г., с включването на България в Първата световна война, полковник Табаков поема командването на Първи конен полк, действащ на Македонския фронт. През 1916 г. става командир на 4-та кавалерийска бригада и се включва в бойните действия в Добруджа – от Гюргево до Браила. На 2 декември същата година е назначен за командир на 2-ра конна бригада, а през 1918 г. е произведен в чин генерал-майор.

След сключването на Солунското примирие и края на войната, генерал Табаков заема поста началник на 1-ва конна дивизия, а по-късно е инспектор на конницата. На 9 август 1919 г. е уволнен от армията и преминава в запаса.

Смърт, ознаменувала трагедията на едно разделено време.

На 16 април 1925 г. генерал-майор Иван Табаков загива трагично в централния купол на катедралата „Света Неделя“, взривена по време на траурната церемония за убит генерал Константин Георгиев. Организаторите на атентата – бойци от Военната организация на Българската комунистическа партия – посягат не само на живота на отделни държавници и офицери, но и на националното единство, разкъсано от политическите и социални сблъсъци след преврата от 9 юни 1923 г.

Генерал Иван Табаков не пада в бой със своите външни врагове, а е убит от ръка, водена от слепотата на класовата омраза. С неговата гибел – заедно с тази на още над 200 души – се бележи най-дълбоката рана в българския национален организъм в първата половина на ХХ век.

Генерал Табаков остава в историята като образец на военна доблест, чест и безусловна преданост към Отечеството. Иван Табаков бе не просто генерал, а символ на онази България, която ражда човеци с чест, воля и достойнство. Делото и паметта му надживяват разрушението, в което погива – като светъл спомен и жив урок за силата и отговорността на националното единство.

Да бъде вечна паметта му. Да бъде честна мисията ни да я пазим.

Лалю Метев, 9 април 2025 г.


Кратка биография и военна служба

Иван Тодоров Табаков е роден на 15 юни 1868 г. в гр. Калофер. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище с 9-и випуск през 1887 г. и на 7 ноември е произведен в чин подпоручик. Първоначално е зачислен в 3-ти конен полк. Военната му кариера бележи стабилно израстване:

• Поручик – 1890

• Ротмистър – 1895

• Майор – 1903

• Подполковник – 1908

• Полковник – 1912

• Генерал-майор – 1918

Участие във войни

Балкански войни (1912–1913):
Командир на 5-и конен полк. Участва в настъплението към Солун и Бяло море. По време на Междусъюзническата война води тежки боеве при Негрин и Суха баня.

Първа световна война (1915–1918):
Отново командва 5-и конен полк, а от 15 ноември 1915 г. – 4-та конна бригада. С нея участва в сраженията на Добруджанския фронт – от Гюргево до Браила. През декември 1916 г. поема 2-ра конна бригада, а през 1918 г. е назначен за началник на 1-ва конна дивизия. В края на войната е инспектор на българската кавалерия.

Следвоенен период и трагична гибел

На 9 август 1919 г. е освободен от армейска служба. Остава обществено активен и уважаван, дълбоко свързан с военната чест и националния идеал.

Загива трагично на 16 април 1925 г. по време на терористичния атентат в катедралния храм „Св. Неделя“ – едно от най-кървавите престъпления в българската история.

Награди и отличия

• Орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас

• Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас (1917)

• Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас (1918/1921)

• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата

• Народен орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента

• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Лалю Василев Метев, роден на 20.10.1968 г. в София, е български юрист, изследовател, генеалог и общественик, чиято дейност е белязана от дълбока лична отдаденост на каузата за съхранение на националната памет и моралната стойност на родовото наследство. Потомък на възрожденски род с корени в Калофер, Цариград и София, той произлиза от семейство с трайно присъствие в духовния, културно-просветния и институционалния живот на България. Магистър по право със специализация по административно право, Метев изгражда своя професионален път в сферата на правосъдието и обществения анализ, като съчетава юридическата прецизност с вътрешното призвание на човек, който разбира историята не като сбор от дати, а като живо етическо завещание. Роднинската му връзка с генерал-майор Иван Тодоров Табаков – негов братовчед по калоферска линия – е част от широка семейна мрежа, включваща просветители, духовници, военни и общественици, чиято памет той пази и възкресява със слово, проучване и почит. През последните две десетилетия Лалю Метев развива активна изследователска и публицистична дейност в областта на родовата история, философията на паметта и възстановяването на историческата справедливост спрямо онези българи, чиято жертва или заслуга са били недооценени или забравени. Автор е на редица есета, статии, очерци и родословни изследвания, които носят белега на лично преживяна отговорност – към истината, към предците и към моралния облик на българската историческа съвест. В неговите текстове правният анализ върви ръка за ръка с духовно-нравствено прозрение, а езикът му носи едновременно болката по разрушеното и надеждата за възкресяване на онова, което свързва поколенията – честта, жертвата и духовното достойнство. За Метев историята не е минало – тя е съвест, памет и завет.