Най-четени
1. radostinalassa
2. planinitenabulgaria
3. wonder
4. varg1
5. mt46
6. iw69
7. kvg55
8. zahariada
9. reporter
10. bogolubie
11. zaw12929
12. laval
13. patriciq1111
14. getmans1
2. planinitenabulgaria
3. wonder
4. varg1
5. mt46
6. iw69
7. kvg55
8. zahariada
9. reporter
10. bogolubie
11. zaw12929
12. laval
13. patriciq1111
14. getmans1
Най-популярни
1. katan
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. donkatoneva
8. dobrota
9. milena6
10. vidima
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. donkatoneva
8. dobrota
9. milena6
10. vidima
Най-активни
1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. mimogarcia
5. hadjito
6. iw69
7. djani
8. savaarhimandrit
9. rosiela
10. varg1
2. radostinalassa
3. sarang
4. mimogarcia
5. hadjito
6. iw69
7. djani
8. savaarhimandrit
9. rosiela
10. varg1
Постинг
09.04 23:29 -
Генерал-майор Иван Табаков (1868-1925)
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 353 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.04 23:30
Прочетен: 353 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 09.04 23:30
Генерал-майор Иван Табаков (1868-1925)
Сред трагично загиналите при кървавия атентат в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. е и нашият достоен братовчед – генерал-майор Иван Тодоров Табаков, родом от гр. Калофер. Всъщност, сега когато го пресмятам, осъзнавам, че е загинал на възрастта, на която съм в момента — едва 56–57 години. Такъв е човешкият жребий – животът е дар, но и тайнство, което често бива прекъснато в миг на насилие и зло. В светлината на вярата, обаче, всяка жертва, принесена с достойнство и вярност към дълга, намира смисъл във вечността. Смъртта в Божия храм е не просто трагедия, а и печат на изкупление – свидетелство, че „всеки, който изгуби живота си заради Истината, ще го придобие“ (срв. Мат. 10:39). Нека паметта за него не бъде само спомен, а зов към съвестта и смирено съзерцание на краткостта и отговорността на нашия собствен път.
Иван Тодоров Табаков (15 юни 1868, Калофер – 16 април 1925, София) е български офицер от кавалерията, генерал-майор (1918), участник в Балканските войни и Първата световна война, командир на ключови кавалерийски формирования и инспектор на българската конница.
Образование и военна кариера
Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище през 1887 г. с 9-и випуск и на 7 ноември същата година е произведен в чин подпоручик. Зачислен е в 3-ти конен полк. Постъпателно преминава през следните звания: Поручик (1890), Ротмистър (1895), Майор (1903), Подполковник (1908), Полковник (1912), Генерал-майор (1918).
Командни длъжности и участие във войни
Балкански войни (1912–1913)
Командва 5-и конен полк, с който участва в бойните действия на Южния фронт в направление Солун – Бяло море. По време на Междусъюзническата война води сражения при Негрин и Суха баня.
Първа световна война (1915–1918)
През 1915 г. отново оглавява 5-и конен полк, а на 15 ноември същата година е назначен за командир на 4-та конна бригада. С нея участва в боевете на Добруджанския фронт – от Гюргево до Браила. От декември 1916 г. поема командването на 2-ра конна бригада. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. В края на войната е началник на 1-ва конна дивизия, а по-късно – инспектор на кавалерията.
Освобождаване от служба и смърт
Уволнен е от армията на 9 август 1919 г. След края на военната си кариера остава активна фигура в обществения живот. Загива на 16 април 1925 г. като жертва на терористичния атентат в столичния храм „Света Неделя“.
Отличия и награди
Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас (1917)
Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас (1918/1921)
Орден „Свети Александър“ IV степен с мечове по средата
Народен орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Лалю Метев, 9 април 2025 г.
Сред трагично загиналите при кървавия атентат в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. е и нашият достоен братовчед – генерал-майор Иван Тодоров Табаков, родом от гр. Калофер. Всъщност, сега когато го пресмятам, осъзнавам, че е загинал на възрастта, на която съм в момента — едва 56–57 години. Такъв е човешкият жребий – животът е дар, но и тайнство, което често бива прекъснато в миг на насилие и зло. В светлината на вярата, обаче, всяка жертва, принесена с достойнство и вярност към дълга, намира смисъл във вечността. Смъртта в Божия храм е не просто трагедия, а и печат на изкупление – свидетелство, че „всеки, който изгуби живота си заради Истината, ще го придобие“ (срв. Мат. 10:39). Нека паметта за него не бъде само спомен, а зов към съвестта и смирено съзерцание на краткостта и отговорността на нашия собствен път.
Иван Тодоров Табаков (15 юни 1868, Калофер – 16 април 1925, София) е български офицер от кавалерията, генерал-майор (1918), участник в Балканските войни и Първата световна война, командир на ключови кавалерийски формирования и инспектор на българската конница.
Образование и военна кариера
Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище през 1887 г. с 9-и випуск и на 7 ноември същата година е произведен в чин подпоручик. Зачислен е в 3-ти конен полк. Постъпателно преминава през следните звания: Поручик (1890), Ротмистър (1895), Майор (1903), Подполковник (1908), Полковник (1912), Генерал-майор (1918).
Командни длъжности и участие във войни
Балкански войни (1912–1913)
Командва 5-и конен полк, с който участва в бойните действия на Южния фронт в направление Солун – Бяло море. По време на Междусъюзническата война води сражения при Негрин и Суха баня.
Първа световна война (1915–1918)
През 1915 г. отново оглавява 5-и конен полк, а на 15 ноември същата година е назначен за командир на 4-та конна бригада. С нея участва в боевете на Добруджанския фронт – от Гюргево до Браила. От декември 1916 г. поема командването на 2-ра конна бригада. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. В края на войната е началник на 1-ва конна дивизия, а по-късно – инспектор на кавалерията.
Освобождаване от служба и смърт
Уволнен е от армията на 9 август 1919 г. След края на военната си кариера остава активна фигура в обществения живот. Загива на 16 април 1925 г. като жертва на терористичния атентат в столичния храм „Света Неделя“.
Отличия и награди
Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас (1917)
Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас (1918/1921)
Орден „Свети Александър“ IV степен с мечове по средата
Народен орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Лалю Метев, 9 април 2025 г.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Страница на Лалю Метев в правния портал lex.bg (стар архив)
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев
