В дните от 6 до 8 ноември 1954 г. Видинската епархия имаше честта да бъде домакин на първото в своята история патриаршеско и синодно посещение. Повод за това тържествено събитие бе отбелязването на 40-годишното архиерейско служение на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Неофит – дълбоко уважаван духовен водач, посветил живота си на Църквата и на своята епархия.

Негово Светейшество Българският патриарх Кирил пристигна във Видинска епархия, съпровождан от Високопреосвещените синодални митрополити: Доростолочервенски Михаил, Врачански Паисий, Великотърновски Софроний, Ловчански Филарет, Старозагорски Климент, Сливенски Никодим и Неврокопски Пимен. В делегацията участваха още председателят на Комитета по въпросите на Българската православна църква г-н Михаил Кючуков и съветникът при комитета г-н Димитър Дончев, както и Преосвещените епископи: Смоленски Тихон, Стобийски Варлаам и Макариополски Николай. Своето участие в честванията взеха и представителите на Свещеническия съюз: свещеноиконом Иван Юлиев, протойерей Методий Милчев и свещеник Николай Загаров.

Църковните тържества започнаха с тържествено богослужение и освещаване в Клисурския манастир – една от духовните светини на Северозападна България. След това празничната програма продължи в градовете Белоградчик, Берковица, Лом, Михайловград и Видин, където се проведоха благодарствени молебени, архиерейски литургии и тържествени речи. Във всеки град духовенството и множеството събрали се миряни с голямо въодушевление посрещнаха височайшите гости и засвидетелстваха своята почит към митрополит Неофит.

Основен акцент на събитията бе изразяването на всенародна благодарност и признателност към юбиляра – Видинския митрополит. Признат като духовен стожер на Северозападна България, той бе прославен не само за дълголетието на своето служение, но и за своята неизчерпаема любов към паството, грижата за духовното възраждане на епархията и безрезервната му вярност към Светата Православна църква.

Кулминация на празненствата бе тържествената вечеря, дадена в епархийския център. На нея митрополит Михаил, в качеството си на Доростолочервенски архиерей и дългогодишен събрат на митрополит Неофит, произнесе вълнуващо слово, в което изрази братската обич и духовната връзка, свързваща архиереите на Светия Синод. Той заяви:

„Скъпи братя, аз съм слаб със своите немощи, но правя всичко възможно да изпълням дълга си към Светата Църква с добра съвест и да следвам примера на тези, които са ни учили да бъдем добри служители на Божията воля.“

В отговор митрополит Неофит, дълбоко трогнат, изрази своята искрена признателност към Светия Синод и сподели:

„Какво по-голямо въздаяние може да бъде за мене от това да видя всички вас, с които съм служил през годините, събрани тук, и да бъдем обединени в общата ни служба на Светата Църква.“

Той подчерта, че духовната сила на Църквата се гради върху братската обич, сътрудничеството и единството между архиереите, духовенството и вярващите. С дълбока вяра и упование в Божията помощ, митрополитът заяви готовността си да продължи своето служение с още по-голяма всеотдайност.

В края на празничната вечер, в присъствието на архиереите, свещенството и миряните, бе произнесен тост в чест на Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит и на всички достойни служители на Църквата, които с делата си утвърждават нейната мисия в съвременния свят.

Патриаршеското посещение от 1954 г. остави дълбока следа в духовния живот на Видинската епархия. То бе не само юбилей на един достоен архиерей, но и празник на вярата, на духовното единство и на живото свидетелство за силата на Българската православна църква в сърцата на своя народ.

Църковен вестник, 1954 г.