На 24 юни – сряда, в деня на светите апостоли Вартоломей и Варнава – се състоя годишният акт на Софийската духовна семинария. По време на тържеството бяха раздадени зрелостните свидетелства на завършващите семинаристи от учебната 1924–1925 г.

Този ден беше тържествен и радостен за семинарията, защото се пожънаха плодовете на шестгодишен непрекъснат и упорит труд. Тридесет и двама млади български православни мъже, които преди шест години прекрачиха прага на семинарията като нейни питомци, сега отново преминаха през него – вече като зрелостници, готови да се влеят сред българския народ и в редовете на Българската православна църква. Те ще вложат всичко научено в семинарията в полза на духовния живот на народа – така, както апостолите Вартоломей и Варнава, чиято памет почитаме в този ден, са разпространявали Христовото учение.

Затова 24 юни беше не само празник за Софийската духовна семинария, но и за целия български народ.

Сутринта преди тържеството беше отслужена тържествена архиерейска Божествена литургия от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Макарий – пратеник на Светия Синод за провеждането на зрелостните изпити. В съслужение с него бяха Негово Преосвещенство Величкият епископ Михаил – ректор на семинарията, архимандрит Антоний – преподавател, и свещеник Григорий – ефимерий на семинарската църква.

На литургията присъстваха Видинският митрополит Неофит, Сливенският митрополит Иларион, Знеполският епископ Паисий, архимандрит Борис – началник на културно-просветния отдел при Светия Синод, архимандрит Софроний – протосингел на Софийската митрополия, всички преподаватели на семинарията, абитуриентите и множество богомолци.

Особено впечатление направи фактът, че по време на литургията пя хор, съставен изцяло от абитуриенти и дирижиран също от техен съученик.

След литургията беше отслужен благодарствен молебен, след който епископ Михаил представи отчет за изминалата учебна 1924–1925 г. Отчетът беше изслушан с голямо внимание. Според него, условията на пансионния и учебния живот в семинарията са се подобрили значително в сравнение с предходните следвоенни години. Дори може да се каже, че това е първата година след края на Европейската война, която се доближава до нормален учебен процес.

Със съжаление бе отбелязано, че и тази година Агрономическият факултет не е освободил заеманата от него голяма част от сградата на семинарията. Затова около 100 ученици са били принудени да нощуват в сградата на Духовната академия в града, което е създавало сериозни неудобства – пътуване вечер и рано сутрин, загуба на време за учене и риск за здравето през зимата.

Епископ Михаил изрази надежда, че през следващата учебна година поне част от заеманите помещения ще бъдат върнати на семинарията.

През учебната 1924–1925 г. в семинарията са се обучавали 351 ученици, разпределени в 10 паралелки, с 17 редовни преподаватели, сред които и трима надзиратели. В края на годината учениците са показали добро поведение и общ среден успех 4,11. Успеваемостта значително се е повишила спрямо годините на войната.

Особено внимание в отчета на Негово Преосвещенство Епископ Михаил бе отделено на участието на учениците в църковно-певческата практика и проповедническата дейност.

През изминалата учебна година всички ученици са взимали участие в ежедневното църковно богослужение. Всеки от тях, преди да чете или пее на клироса, е бил предварително изпитван и наставляван от специално назначен преподавател по църковно пение. След извършването на службата ученикът е представял себе си и пред Ректора, който е давал съответните бележки и препоръки, както и своята оценка.

Благодарение на този стриктно спазван ред с пълно основание може да се каже, че пението и четенето на учениците по време на богослужението са били на образцово ниво.

През учебната 1924–1925 година учениците от V-а, V-б и VI клас са произнесли 371 проповеди в семинарската църква и още 90 проповеди в различни населени места в страната по време на коледната ваканция. Никога досега учениците от горните класове на Семинарията не са изнасяли толкова много проповеди в рамките на една учебна година.

Това засилване на проповедническата дейност, както и упражненията по писане и произнасяне на проповеди, наред с добрите резултати в църковното пение, се дължат на реда, установен от Учителския съвет и утвърден от Светия Синод.

Силното и живо желание у учениците да проповядват и по този начин да разпространяват Христовото учение ясно личи от значителния брой проповеди, изнесени по тяхна лична инициатива в страната по време на ваканцията.

Добрите постижения на учениците в църковно-певческата и проповедническата дейност ясно показват, че една от основните цели на Семинарията – изграждането на църковно-религиозен дух у възпитаниците ѝ – е постигната.

През изминалата учебна година курсът на Семинарията завършват 32 ученици. Всички ученици от VI клас са допуснати до зрелостните изпити и успешно са ги издържали. Трима от тях завършват с пълно отличие, 13 – с много добър успех, и 16 – с добър. Общият успех на учениците от писмените и устни зрелостни изпити е 4.56 – много добър.

Тези отлични резултати свидетелстват за добрата подготовка на абитуриентите и за високото съзнание, с което те са се отнесли към зрелостните си изпити.

След своя отчет за изминалата учебна година Негово Преосвещенство ректорът се обърна с прочувствено слово към абитуриентите, в което ясно очерта каква трябва да бъде тяхната бъдеща дейност.

След като Негово Преосвещенство завърши своята реч, към абитуриентите се обърна с бащински наставления Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Неофит, член на Светия Синод. Думите на митрополит Неофит дълбоко се запечатаха не само в сърцата и душите на абитуриентите, но и на всички присъстващи.

„Жетвата е голяма, а работниците – малко“, каза между другото митрополит Неофит. „Българският народ има нужда от хора, които да го просвещават със светлината на Христовото учение, което е солта на земята, основата на човешкия живот. Идете, скъпи абитуриенти, сред българския народ и разпръсвайте Христовата светлина, като никога не забравяте тези два завета: да работите всеотдайно за благото на отечеството си и за благото на Българската православна църква.“

След речта на митрополит Неофит, абитуриентът Стефан Стойчев произнесе трогателна благодарствена реч от името на своите съученици. Той благодари за всички грижи, които са им били оказани по време на обучението им в Семинарията, и заяви, че както той, така и всички негови другари ще направят всичко възможно в бъдещата си дейност да оправдаят надеждите, които Българската църква и българският народ възлагат на тях.

След това Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит раздаде зрелостните свидетелства на абитуриентите. След като всички получиха своите атестати, семинарската църква тържествено и многократно възглася „Многая лета“.

В знак на признание за отличното представяне на зрелостните изпити, всички абитуриенти получиха подаръци от Светия Синод – най-добрите книги, издадени от него. Освен това учениците Илия Цоневски, Стефан Маринов и Димитър Пенов получиха парични награди от по 600 лева от фонда „Поп Николов“ за отлични резултати съответно по гръцки, църковнославянски и латински език.

На празничния обяд, организиран по случай раздаването на зрелостните свидетелства, присъстваха Високопреосвещенствата: Видинският митрополит Неофит, Неврокопският митрополит Макарий, Сливенският митрополит Иларион, Преосвещенствата епископ Михаил – ректор на Семинарията, епископ Паисий, архимандрит Борис, архимандрит Софроний, всички преподаватели и абитуриентите.

След обяда митрополит Неофит и епископ Михаил отправиха последните си напътствия към абитуриентите, които отговориха с тържествено „Многая лета“. Изпълнени с най-възторжени чувства, абитуриентите запяха „Многая лета“ в чест на Светия Синод на Българската църква, на преподавателите и на своята alma mater – Софийската духовна семинария.

Празникът на 24 юни в Софийската семинария остави мили и вълнуващи спомени в душите на всички присъстващи. Този ден показа ясно, че Софийската духовна семинария – това скъпоценно съкровище на Българската православна църква, както се изрази митрополит Неофит – постига своята цел: да изпраща подготвени и достойни работници в нивата на Църквата, които да служат самоотвержено за спасението и благото на българския народ. — Хр. Гяуров

Църковен вестник, Год. XXVI, Брой 28, София, събота, 4 юли 1925 г.