Отзвукът от атентата в „Св. Неделя“ разтърси цяла Европа.

Чуждата преса не спира да коментира това ужасяващо злодеяние, извършено в деня на Христовото Възкресение — 16 април 1925 г. Европейското обществено мнение е шокирано от невинните жертви — обикновени богомолци, жестоко убити в самия Божи дом.

Вестниците пишат с възмущение и тревога. Те разобличават така наречените „червени богове“ и „религията на терора“, която не се колебае да принася в жертва безброй човешки съдби в името на една лъжлива утопия.

Един от френските вестници заявява:

„Новата религия на злото има една особена претенция — че е милостива. А нейните последователи, макар и обхванати от треската на убийството, се мислят за ангели. Всичко се върши уж в името на мира, но със свирепост, достойна за най-диви зверове.“

Вестникът описва как тези фанатици се дегизират с лозунги, с маски на идеалисти, но зад тях прозира единствено завист, амбиция и егоизъм.

„Те твърдят, че извършват политически престъпления, но всъщност са обикновени престъпници. Техният „идеал“ е този на алчни и безскрупулни хора, които желаят само да присвоят благото на другите.“

Френските журналисти предупреждават, че тази „религия на терора“ е заразна социална болест, чиито бацили могат да се пренесат от страна в страна. Те предлагат за лек „френския здрав разум“ като най-добрата обществена хигиена срещу това зло.

Ние, българите, макар и да не претендираме за същия рационализъм, можем да се противопоставим с друго: със своята вяра, с националното си съзнание и с духа на свободата, които винаги са били опора на нашата независимост.

В същия дух пише и „Манчестър Гардиън“, наричайки атентата в „Св. Неделя“:

„Най-ужасното и най-свирепо престъпление на съвременната епоха... Чуто ще бъде то из всички краища на оглушалата Европа.“

Вестникът подчертава, че дори самите организатори, които са се осмелили да внесат адска машина в свещено място, не са могли да предвидят мрачната сила на това злодеяние, което погуби и техните политически противници, и мирни богомолци.

„Кръв е проливана и преди. Убийства е имало. Но този акт е върхът на терористичната жестокост. Дори атентатът край Зимния дворец, при който загина руският император Александър II, изглежда като невинно упражнение по хвърляне на бомби, в сравнение с това, което се случи в Софийската катедрала.“

Атентаторите, заключава британският вестник, трябва да са хора с изключително жестоки сърца, неспособни на човешко състрадание.

Европа не забрави. Светът не остана безучастен.

Но най-важното е — да не забравим ние. Да помним не само жертвите, но и силата на духа, който оцеля. Да не позволим на нови „религии на терора“ да отнемат от нас онова, което ни е съхранило: вярата, съвестта и човешкото достойнство.

✝️ Не случайно атентаторите избраха църквата.

Те избраха именно Божия храм, защото през последните десетилетия той бе подлаган на унижение, подигравки и отричане. Църквата — тази свещена крепост на духа — бе обявена за изостанала, вредна, дори опасна. На младите се внушаваше, че няма Бог, че вярата е заблуда, че свещениците са символ на невежество и тирания. В някои училища това дори се преподаваше официално.

Образът на Църквата бе принизен до „дом на суеверията“, а за онзи, който дръзнеше да влезе в храма, се смяташе, че е отрекъл науката и разума. Всеки, прочел някоя модерна книга, натъпкана с разрушителни теории, се считаше за просветен и затова — далеч от вярата.

И точно заради това църквата бе избрана за сцена на това страшно престъпление.

За тях това бе най-удобното място – не само защото в нея се бяха събрали представители на държавата и обществото, а защото така ударът щеше да бъде и символичен: насочен срещу самата сърцевина на народния дух.

А техните „идейни другари“, тези, които бяха се клели никога да не пристъпват прага на църква, спокойно можеха да бъдат сигурни – те няма да пострадат. Така жестокостта на делото бе комбинирана със студена логика и идеологическа преднамереност.“

Този акт не беше само тероризъм. Това беше обявена война срещу духа на българския народ.

И както тогава, така и днес, ние сме длъжни да си припомним, че когато се рушат олтарите, се рушат и устоите на обществото. Без вяра, без истина и без почит към светинята, свободата се превръща в хаос, а знанието — в цинизъм.

Поклон пред жертвите. Но и будност за живите.

Лалю Метев, 10 април 2025 г.