Православна реакция на едно богопротивно престъпление

„Кръвта на брат ти вика към Мене от земята“ (Бит. 4:10)

Цветница, но не за всички – когато тържеството се превръща в трагедия

На 13 април 2025 г., в деня на Вход Господен в Йерусалим – един от най-светлите празници на християнската надежда, когато Църквата тържествува, възпоменавайки доброволното влизане на Спасителя в града на страданието – град Суми бе ударен от ракетна атака, приписвана на въоръжените сили на Руската федерация. Според официални данни, загинали са над 30 души, а над 100 са ранени, мнозина от които – мирни граждани, жени и деца.

По този повод Сумският митрополит Евлогий, архиерей на Украинската православна църква, излезе с категорично осъдително изявление, в което нарече атаката „поредно престъпление на руските безбожници“.

Този призив не може да остане глас в пустиня. Той изисква не просто състрадание, а богословско съпротивление срещу онова, което се превръща в духовно и канонично извращение – използването на Църквата като идеологически инструмент за прикритие на война.

Евангелският морал и войната: Нравственото падение на една поместна църква

Църквата Христова е основана върху любовта, кротостта, милостта и истината. Всеки акт на насилие, още повече срещу невинни, в деня на празник, е не просто военно престъпление – това е богоборство. Когато един православен християнин, още повече кръстен войник или духовник, вдига ръка над ближния си под претекст на „справедлива война“, той върви не след Христос, а след Каин.

❖ Св. Йоан Златоуст казва:

„Когато проливаш кръв в Храма, той става пещера на убийци, а не дом на молитва.“

❖ Христовото учение категорично осъжда: убийството (Мат. 5:21–22); омразата и враждата (1 Йоан. 3:15); оправдаването на насилие (Лука 22:51 – „Стига толкова!“ към Петра, извадил ножа).

Следователно, участието или одобрението на агресия, прикрито под „духовна загриженост“ или „патриотизъм“, е хулене на Духа Свети и ерес в нравствения смисъл.

Каноническите основания за реакция на Вселенското Православие

В каноничното предание на Църквата има основания за реакция спрямо епископат или поместна църква, когато последната попада в съглашение с нечестие, ереста или злодейства срещу Църквата и нейния народ.

● Правило 15 на Двукратния събор в Константинопол (861 г.): Духовниците могат да прекъснат общение с епископ, който проповядва ерес или отклонение от истината дори преди да бъде официално осъден, и то без това да е събаряне на църковен ред.

● Апостолско правило 31: Ако епископ, презвитер или дякон, влезе в съюз с властта за неправда, да бъде низвергнат.

● Правило 34 на Светите Апостоли: Епископите трябва да съблюдават единомислие и да не вършат нищо противно на Църковното съзнание.

Евентуални църковни действия спрямо Руската православна църква

С оглед гореизложеното, и в контекста на продължаваща морална, идеологическа и духовна компрометация на Московската патриаршия чрез: подкрепа за руската военна агресия (вкл. мълчание по отношение на престъпления срещу цивилни); благославяне на оръжие и войници; отказ от осъждане на несправедливост и злодейства,
православният свят може и трябва да обмисли следните действия:

Създаване на Всеправославен събор (под председателството на Вселенската патриаршия), който: Да разгледа богословските и нравствени отклонения на Московската патриаршия; Да се произнесе по възможността за временно прекратяване на евхаристийно общение с нея; Да признае канонична автономия или автокефалия на пострадалите църкви, като УПЦ.

Схизматично отделяне от Москва на отделни епископи или църкви, при условие, че се обоснове участие в престъпления или отказ от осъждане на злото. 3. Апел към вярващите за нравствен бойкот, включително: отказ от поклонничество в Русия; публично свидетелство против лъжата.

Заключение: „Истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32)

Войната не е просто конфликт между държави – когато се извършва с мълчаливото благословение на една поместна църква, тя става духовно падение. Днес, Църквата е изправена пред едно от най-сериозните си нравствени изпитания в новата история.

Ако мълчи – ще стане съучастник.
Ако действа – може да понесе укор от света, но ще бъде верна на Христос.

Нека Църквата не бъде Каин, който пита: „Нима съм аз пазач на брата си?“ – защото отговорът от небето вече ехти: „Кръвта на брат ти вика към Мене от земята“.

Лалю Метев, 13 април 2025 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


🕊️ Слово в дните на скръб: За страданието и надеждата

„Блажени плачещите, защото те ще се утешат.“ (Мат. 5:4)

В дните, когато сърцата ни са сведени пред болката на невинните, загинали при поредната варварска атака в украинския град Суми, ние – като хора и като християни – не можем да останем нито безмълвни, нито безчувствени.

Всяка капка сълза от очите на майка, изгубила детето си, всяка сянка на ужас в очите на бягащите от разрушенията – това не е просто трагедия. Това е рана в самото тяло на човечеството. И ние вярваме, че Христос – Който Сам проля сълзи за приятеля Си Лазар – не стои безучастен пред тази рана.

Войната е дело на човешката гордост, на омразата, на духовната слепота, подхранвана от идеологии, които убиват образа Божи в човека. Грехът – този стар наш враг – днес отново се явява не само като лична слабост, но и като историческа мерзост.

Няма по-ясно проявление на безбожие от това да се разрушава живота на децата, да се убива в името на лъжа, да се унищожават домове и да се оскверняват храмове.

Но ние няма да отговорим с омраза. Нашата съпротива ще бъде духовна. Ще бъде в молитвата. В съпреживяването. В постоянната борба за мир и истина. Защото там, където човек иска да остане човек, Христос пребивава с него.

Нека не сме повърхностни в радостта си, но да не бъдем и повърхностни в болката си. Нека я преживеем дълбоко – не като срам, а като зов за преображение. Нека болката не ни озлоби, а ни направи по-човечни. И ако не можем да възкресим падналите, нека поне възкресим доброто в себе си.

Бог не е Бог на безразличието. Бог е с разпнатите. И Той пребъдва в тези, които не отвръщат лице от болката на света, а я поемат с отговорност, със сълзи – и с вяра, че светлината не угасва.

Лалю Метев, 14 април 2025 г.

София, 13.04.2025 г. Когато се разминават нашите очаквания с това какво Бог иска от нас, виждаме как човешката радост от най-голямата радост може да се превърне в момент на гневни изблици, на неудовлетворения, на тъга. А тази радост е от това, че Господ Иисус Христос дойде да изтреби причинителя на тъгата, на страданието, което е грехът. Защото грехът внася в човешката природа страдание и несигурност. Грехът внася размирица в душевните сили. Силите на нашето същество воюват помежду си, когато грехът действа в човека. Това българският патриарх и Софийски митрополит Даниил каза след като отслужи литургия за празника Цветница в катедралата „Св. Александър Невски".

„Единствено и само чрез тази победа, която Господ Иисус Христос извоюва на Голгота, и победи греха, и причинителя на греха - дявола. Само, когато ние живеем по Христовите заповеди, тогава този източник на радост, който е вдъхновил дори най-малките деца, винаги ще стои в сърцата ни. Това да го помним!“, каза патриарх Даниил.

„И да не сме така повърхностни като тези човеци, които сменят настроението си от днес за утре. Трябва да знаем, когато приветстваме и одобряваме нещо, защо го одобряваме. И, ако нещо не е богоугодно, не бива да бързаме да се радваме. Това, което не е богоугодно, е радост, която после неминуемо донася скръб на душата. Затова нека да размислим и да внимаваме към какво се скланяме и на кои радости отдаваме себе си и сърцата си, и от онова, което не е съгласно с Божията воля, да страним“, каза още българският патриарх. По думите му, когато проявим това смирение, ще видим, че в света, който лежи в зло и е пълен със скърби, Бог ще дава утеха на нашите души.

Във връзка с публични коментари относно действията на израелската армия в Ивицата Газа и направените паралели с войната в Украйна, Организацията на евреите в България „Шалом“ заявява следната позиция:

Сравняването на различни конфликти, включително този в Близкия изток и руската агресия срещу Украйна, е дълбоко неточно и подвеждащо. Всеки конфликт има свой контекст, причини и динамика. Уеднаквяването на ситуации с различна природа води до опростяване на реалността и в крайна сметка – до легитимиране на агресори.

Израел води война с терористична организация, която действа под прикритието на правителство в Газа и открито използва цивилното население като щит. Няма как да се постигне устойчив мир, докато Хамас контролира Газа и прилага насилие като политически инструмент. Признаването на тази организация за легитимен партньор би означавало приемане на терора като допустим метод за водене на война.

Международните организации често са ограничени от структурната реалност на „една държава – един глас“, което дава гласност и на режими, които системно нарушават човешки права. Това поставя под въпрос моралната стойност на някои техни решения.

Израелската армия е подложена на граждански и съдебен контрол. Нарушения се разследват, а виновните биват санкционирани.

Организацията на евреите в България вярва в правото на палестинския и еврейския народ на мир и сигурност. Това може да бъде постигнато единствено, ако тероризмът бъде ясно отхвърлен от международната общност.

Призоваваме всички, които искат траен мир, да окажат натиск върху организациите, които подкрепят Хамас. Неодобрението към израелското правителство не може и не бива да бъде основание за демонизация на самата държава Израел.