ПИСМЕНО СТАНОВИЩЕ ПРИДРУЖЕНО С ЮРИДИЧЕСКИ АНАЛИЗ
И ПСИХОЛОГИЧЕСКА ФОРМУЛИРОВКА ОТНОСНО ПОВЕДЕНИЕТО
НА НАЕМАТЕЛ–ДЕЙСТВАЩ АДВОКАТ С КОРИТНИ ПРЕТЕНЦИИ

I. За дребната душа под адвокатската тога

Историята на правото познава личности, които извисяват духа – и такива, които го потъпкват. Сред последните особено запомнящи се са онези, които използват знанието за закона не като средство за справедливост, а като инструмент за изнудване. Те се представят като защитници на реда, докато всъщност паразитират върху него.

Има адвокати, чиято работа вдъхва доверие, възстановява справедливост и съхранява честта на професията. Но има и други. Те не носят тогата с достойнство, а с корист. Не служат на закона – използват го като щит за лични интереси. И когато такъв човек прекрачи прага на чужд дом не като гост, а като наемател, а след това започне да се държи като завоевател, тогава трябва да проговорят не само правните норми, но и съвестта.

Случаят, за който става дума, е реален – и показателен. Лице с адвокатска правоспособност, настанено в чужд имот като наемател, не само отказва да го освободи след прекратяване на договора, но и преустановява плащането на наем. Оттам нататък следва поредица от действия, които не просто надхвърлят границите на добросъвестния правен спор, а преминават в сферата на злоупотребата с право:

– Предявява претенции за придобиване на имота чрез т.нар. „придобивна давност“, въпреки че го ползва въз основа на писмен договор – като наемател, а не като владелец;

– Търси компенсация в размер на 20 000 лв. за „подобрения“, направени без знанието и съгласието на собственика;

– Инициира две наказателни дела за обида, с граждански искове за още 40 000 лв., основани на твърдения за „уронване на обществен и професионален престиж“;

– Представя свидетели с проблемна достоверност и съмнителна обективност;

– Извършва системен психологически натиск върху възрастен собственик, инвалидизиран на 100% след прекарано онкологично заболяване и претърпяна лобектомия (оперативно отстраняване на част от белия дроб), страдащ от хроничен стрес, потвърден с медицинска документация.

Тук вече не става дума просто за спор по право. Става дума за поведение, което преминава границата на допустимото – морално, етично и професионално. Поведение, което компрометира не само човешките отношения, но и авторитета на адвокатската професия. 

II. Правен анализ

1. По претенцията за придобиване по давност:

Съгласно чл. 79 и сл. от ЗС, придобивната давност изисква владение, което е: явно; спокойно; продължително (10 години при добросъвестност, 10/5 години при недобросъвестност); и най-важното – самостоятелно.

В случая владението произтича от договор за наем – тоест е несамостоятелно по правна воля на собственика. Давност не тече, докато лицето пребивава в имота като наемател (вж. Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 42/2013 г. по гр. д. № 582/2012 г., ВКС).

2. По претенциите за подобрения:

Съгласно чл. 71–74 от ЗС и чл. 59 ЗЗД, безвъзмездното подобряване на чужд имот без знание и съгласие на собственика не поражда задължение за обезщетение. Ако лицето се е възползвало от имота чрез безплатно ползване след прекратен наем, компенсацията за ползването надвишава хипотетичните подобрения (вж. Решение № 12/2010 г. по гр. д. № 3920/2008 г., ВКС).

3. По наказателните дела и исковете за вреди:

Обидата по чл. 146 НК изисква: израз, който противоречи на добрите нрави; да е извършена публично или пред трети лица; да е унизителна по съдържание и без основание.

Злоупотребата с този институт – чрез интензивно съдебно преследване с цел натиск – представлява форма на стратегически съдебен тормоз (SLAPP – Strategic Lawsuit Against Public Participation), чиято цел е заглушаване на обществена критика и задушаване на правомерна защита на собствеността.

III. Психологическа формулировка

Поведението на посоченото лице разкрива класически черти на т.нар. манипулативен социотип с нарцистични и перверзни компоненти, включително: емпатийна студенина към страданието на другия; изразена склонност към т.нар. „проективна агресия“ – т.е. обвиняване на жертвата; употреба на институции като средство за психологически и социален натиск; грандиозно самовъзприемане за морална правота въпреки вътрешния конфликт; парасоциално поведение с елементи на „правен театър“ и ритуализирана жертвоготовност.

Поведението на наемателя-адвокат разкрива сериозни личностни отклонения. Картината е на класически манипулативен профил, с черти на:

– Нарцисизъм – усещане за превъзходство и морална непогрешимост;

– Проективна агресия – обвиняване на другите за собствените действия;

– Липса на емпатия – пълно безразличие към здравето и страданието на другия;

– Употреба на правни и социални механизми за натиск – своеобразен „правен театър“, при който се играе ролята на жертва, а в действителност се упражнява насилие.

В конкретния случай, спрямо възрастен човек с тежко здравословно състояние, това придобива измерения на морален садизъм – поведение, което цели не защита на право, а удоволствие от страданието на другия, прикрито зад фасада на „законност“.

На този фон, и при положение че отсрещната страна е 100% инвалидизиран гражданин, поведението на наемателя придобива черти на морално-правен садизъм, който цели не защита на право, а мачкане на човешкото достойнство.

Поведението, описано в този случай, надхвърля рамките на обичайната правна конфронтация. То носи белезите на целенасочена стратегия, в която правото е не средство за защита, а оръжие за натиск. А когато инструментите на закона се използват като форма на принуда, вместо като платформа за справедливост, пред нас стои не юридически, а психологически проблем.

Типично за този модел на поведение е т.нар. нарцистичен юридически стил – демонстрирано чувство за превъзходство, убеденост в собствената непогрешимост и враждебност към всяка критика. Лицето не признава граници – нито морални, нито емоционални, нито професионални. Наемният договор не е обвързваща уредба, а „преходен етап“ към присвояване. Законът – не ценностна система, а инструмент за психологически натиск.

Налице са характерни признаци на манипулативно поведение:

Рационализация на вредни действия – те се представят като легитимни права („подобрения“, „престиж“, „компенсация“); Виктимизация на самия себе си – извършителят се представя като „жертва“ на несправедливост, за да легитимира агресивното си поведение; Проява на емоционална хладност – особено отчетлива в отношението към сериозно болен човек, върху когото се оказва продължителен психологически натиск.

Тук не говорим просто за конфликт на интереси – а за вътрешно деформирано отношение към другия като към средство, а не като към личност. А това вече е индикатор за дълбок дефицит на емпатия – белег, характерен за хора с т.нар. психопатна нагласа в социалния контекст: интелигентни, вербално убедителни, но морално отчуждени.

Така адвокатската професия, която по същността си изисква балансиране между знание, съвест и добросъвестност, бива използвана като прикритие за волево и стратегически насочено завладяване на чужда собственост.

IV. Медицинска аргументация относно ефекта от стреса

Хроничният стрес, особено в условията на съдебен натиск, води до обостряне на съществуващи онкологични и сърдечносъдови заболявания. Съгласно медицинско становище (напр. Експертно решение на ТЕЛК № …/дата…), лицето страда от последици от онкологично заболяване – лобектомия, дихателна недостатъчност и 100% инвалидизация. Продължителният правен тормоз води до: повишено кръвно налягане и риск от сърдечен инцидент; депресивни състояния и повишен риск от соматизация; нарушение на дихателната адаптация; невровегетативна дестабилизация.

Медицинските експерти категорично установяват, че хроничният стрес, особено при хора с онкологично минало и инвалидизация, води до сериозни физиологични последици: влошаване на дихателната функция; повишено кръвно налягане и риск от инсулт или инфаркт; депресивни епизоди и невровегетативни разстройства; риск от рецидив на заболяването.

Съдебният тормоз тук не е просто юридически въпрос – той е и медицинска заплаха с потенциално фатални последици.

Психоонкологията разглежда подобен стрес като фактор за рецидив на заболяването. Следователно, съдебният тормоз в случая има потенциално летални последици. 

V. Профанизация на закона и поругание на милостта

„Горко вам, законници… защото натоварвате човеците с тежки ноши, а сами и с пръст не ги докосвате“ (Лука 11:46).

Когато човек използва правото, за да върши неправда, той не просто нарушава закона – той опустошава духа му. Адвокатурата, призвана да служи на истината, се превръща в инструмент на злонамереност, когато прикрива злоупотреби. В този смисъл, наблюдаваме не просто юридическа злоупотреба, а морална деградация, при която законът е профаниран – превърнат в оръжие срещу беззащитния.

Морална присъда: Правото без милост е профанирано.

Когато адвокат използва правото не за защита, а за унижение, не за истина, а за надмощие – това е не просто злоупотреба със закон, а оскверняване на професията.

Законът е създаден, за да пази слабите – не за да служи на силните в зло. Да се криеш зад членове и алинеи, когато причиняваш болка, е по-лошо от престъпление – то е предателство на самата идея за правосъдие.

Философията на правото ни учи, че същината на всяка правна норма е вътрешната ѝ легитимност. Там, където правото не е съвместимо с добродетелта, то губи моралната си сила. И обратно – когато добродетелта бъде обругана чрез процедура, вече не сме в правов ред, а в симулация на справедливост.

VI. Справедливостта не е функция на процедурите, а на истината

Вярваме, че съдебната система ще разпознае не само фактите, но и контекста. Защото законът не е сборник от формули, а израз на морална воля.

И когато едно дело поставя въпроса: може ли някой да нарани болен човек, прикрит зад правото?, отговорът трябва да бъде ясен – не може и не бива.

Справедливостта не е само в процедурите. Тя е в усещането за мярка. В разпознаването на добросъвестния от злоупотребяващия. И в смелостта да кажеш: тук правото не служи на правдата – а съдът трябва да върне баланса.

Вярваме, че съдебната система ще разпознае не просто буквата на закона, а духа на злоупотребата. Защото има разлика между правото и правдата – първото се прилага, второто се усеща. И когато се изправим пред случай, в който правото се използва, за да бъде извършено безправие, съдът следва да защити не просто едната страна, а принципа на добросъвестността, залегнал във всяка правна уредба – но преди всичко във всяко човешко сърце.

Лалю Метев, пр. юр., 14 април 2025 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


ПСИХОЛОГИЧЕСКА ФОРМУЛИРОВКА

Поведението на въпросното лице (действащ адвокат) разкрива класически характеристики на т.нар. манипулативен личностен профил, с ясно изразени нарцистични и перверзни компоненти. Сред тях се открояват:

• Емпатийна хладност – пълна липса на съчувствие към страданието на другия;

• Проективна агресия – системно приписване на вина на жертвата;

• Злоупотреба с институционални механизми – използване на правни средства като форма на натиск, а не за постигане на справедливост;

• Грандиозно самовъзприемане – убеденост в собствената морална правота, въпреки очевиден вътрешен когнитивен дисонанс;

• Парасоциално и театрално поведение – инсцениране на образ на „жертва“, съпроводено със символично разиграване на „правна драма“.

В случая с конкретния наемател, който е адвокат по професия, се наблюдава тревожна картина на поведение, носеща белезите на морална патология. Не става дума просто за юридически спор, а за морално девиантна стратегия, при която правото се използва като оръжие, а не като инструмент за защита.

Поведението на това лице отговаря на профила на т.нар. нарцистично-манипулативна личност с подчертана тенденция към:

• Самообожествяване – демонстративно усещане за превъзходство и непогрешимост;

• Рационализация на вредата – представяне на открито увреждащи действия като легитимни права („подобрения“, „компенсация“, „възстановяване на престиж“);

• Виктимизация – инсцениране на собствената роля като „жертва“ с цел легитимация на агресивно или хищническо поведение;

• Емоционална неотзивчивост – пълно пренебрежение към здравословното състояние на тежко болен, 100% инвалидизиран човек, подложен на системен психологически натиск.

Когато правните инструменти се използват за налагане на психологическа доминация, а не за защита на права, вече не става дума за правен спор, а за психологическо насилие с юридическа маска. В конкретния случай, предвид тежкото здравословно състояние на потърпевшия – възрастен мъж, инвалидизиран след онкологично заболяване и тежка операция – поведението на наемателя придобива характеристиките на морален садизъм, прикрит зад формалната фасада на „законност“.

Това поведение надхвърля обичайната рамка на правна конфронтация и разкрива целенасочена стратегия на завладяване – не чрез физическа сила, а чрез правни формулировки, процедурен формализъм и институционална злоупотреба. Тук адвокатската професия – призвана да съчетава знание, почтеност и съвест – се превръща в троянски кон, през който се реализира психологическа агресия и овладяване на чужда собственост.

Когато човек с правна квалификация действа по начин, който демонстрира дълбок дефицит на емпатия, стратегическо използване на правото като средство за натиск и пренебрежение към основни човешки ценности, пред нас стои не просто професионален проблем, а етико-психологически казус, който уязвява доверието в самата същност на правния ред.

Лалю Метев, пр. юр., 14 април 2025 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА АДВОКАТА КАТО СЛУЖЕНИЕ И СЪДБА

Уважаеми колеги от Софийската адвокатска колегия,

В настоящата публикация искам да споделя един тревожен казус, който надхвърля обичайното разминаване между наемодател и наемател и засяга самата сърцевина на адвокатската етика и обществено доверие.

Става дума за адвокат Х.Г.Ч., член на САК, който години наред ползваше под наем мой имот (кабинет в кв. Лозенец), но вместо коректност и признателност, отвърна с лъжи, съдебни шиканирания и дори опит за присвояване чрез завеждане на насрещен иск за собственост върху имота. Всичко това – в обстановка на моята нараснала уязвимост – влошено здраве, финансови затруднения, семейно напрежение.

Формално, нарушени са няколко основни норми от Етичния кодекс на адвоката:

• чл. 1 и чл. 2: Адвокатът не действа в служба на правосъдието, а използва правото за лична облага, подменяйки го с псевдо-законност;

• чл. 4: Погазена е добросъвестността, на която се гради всяко адвокатско доверие;

• чл. 7, чл. 21 и чл. 24: Процесуалното поведение е несъвместимо с призванието на адвоката – неуважение към съда, процесуални злоупотреби, съзнателно забавяне.

На фона на предходно участие на същия адвокат в многогодишно наказателно дело за измама и обсебване (по-късно прекратено), и последвал иск срещу прокуратурата за 150 000 лв., възниква въпросът: Какво послание отправя един адвокат, когато вместо да бъде стожер на правото, се превръща в негов враг в тога?

Св. Йоан Златоуст казва, че „съвестта е съд без нужда от свидетели“. Професията на адвоката – при цялата ѝ светска обвързаност – носи в себе си черти на призвание. Тя е междуизмерие – между закона и човешкото, между справедливостта и състраданието.

Адвокатът трябва да бъде като Пилат – не в акта на умиване на ръце, а в търсенето на истината дори пред обвинения и натиск. Когато адвокатът използва правото като оръжие за неправда, той не просто руши доверието – той разкъсва невидимата тъкан на обществената солидарност.

В случая с адв. Х.Г.Ч. не става дума просто за имотен спор. Става дума за това, че човек, призван да бъде пазител на правото, се опитва да го ограби отвътре – не с нож, а със слово; не с груба сила, а с подправена процедура.

Настоявам САК, след като се самосезира, да разгледа сигнала ми по чл. 49, ал. 1 от ЗАдв и да приложи силата на вътрешния надзор, така че да защити не просто мен, а самото лице на адвокатурата.

Адвокатската професия не е само техника. Тя е отговорност пред обществото, пред закона и – вярвам – пред Бога. Когато един адвокат избере да лъже, да манипулира и да накърнява ближния си заради лична изгода, тогава той се самоизключва от благородството на служението, наречено адвокатура.

Професията ни не може да бъде убежище за безчестие.

Автор: Лалю Метев, юрист и общественик