Аврам Драганов (1850–1923)

Аврам Драганов е забележителна личност, роден в семейството на бакърджии в село Ново Село, Троянско, през 1850 г. Той е истински майстор на бакърджийския занаят и човек със силен характер, посветил живота си на борбата за свобода на България. Семейството му е известно с майсторството в обработката на бакър, като работилницата им е разположена в централната част на селото, в района на къщата на Стоян Гергюв (днес там се намира пощата). След време те преместват бизнеса си в т.нар. Драганова махала. В работилницата им винаги са работили по 7-8 калфи и чираци. Бакърът, който използвали, бил закупуван в кюлчета, а не в листове. Майсторите с чукошета и клещи изработвали различни съдове – от саханчета до казани за ракия, като в процеса на работа се чува мелодия от ударите върху наковалнята, наподобяваща звуците на камбаните на Троянския манастир.

Аврам Драганов е истински майстор не само в занаята, но и в живота. Известен е със своето умение да работи с оръжия – пушка, пищови и нож, което го прави и значителен участник в революционната борба. Той е активно ангажиран в подготовката и организирането на въстанието и участва в сраженията в Зларешкия боаз. По-късно е заловен от турците и заточен в Кипър, където претърпява тежки мъки в турските зандани. Известна е и историята за самоволния му бой с турско заптие, което се осмелило да изпикае в стомната на заточените в Кипър, както е описано от Михаил Лазаров.

След Освобождението, разочарован от бедността и разрухата, Аврам Драганов търси ново препитание в село Дерекьой, Шуменско, но не му е по вкуса и се връща в родното Ново село. Накрая, след като преживява трудностите на живота, той се установява в село Дамяново, където прекарва последните си дни. Умира на 23 януари 1923 г. и е погребан в Дамяновските гробища.

Портретът на Аврам Драганов, запазен до ден-днешен, показва какъв мъж е бил – с накривен калпак, облечен в шаечни потури и абичка, с патрондаш на рамо и пушка в ръка, стъпил уверено с единия си крак върху длъбнята на дръвника – истински балканджия и комита. Този образ е символ на мъжественост, борбеност и отдаденост на родната земя.

Аврам Драганов е истински герой, чиято отдаденост към каузата за освобождението на България и майсторството му в занаята и военната подготовка го правят не само значима фигура в историята на Ново село, но и пример за бъдещите поколения.

Семейство и наследство:

Аврам Драганов е имал съпруга на име Велика и синове: Цанко (1878), Цонко (1880), Драган (1882) и дъщеря Стояна (1889). Тези данни са извлечени от пенсионното му досие за поборническа пенсия, от 3 юли 1896 г.

Той е родоначалник на поколението Драгановци, които остават в историята на Ново село като бойци за свобода, но и като майстори на бакърджийския занаят. Въпреки трудностите, с които се сблъсква в края на живота си, той е оставил трайна следа както в културата и занаятчийската традиция на региона, така и в борбата за национално освобождение.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


За фалшификациите около Новоселското въстание в книгата „Бунтът на непокорните“ от М. Грашнов

Разказът, според който Стоянка Драгановска обличала гащи и яздела кон, най-вероятно произхожда от публикация във вестник „Работническо дело“ от 3 март 1980 г., където в статия на Петър Кожухаров се твърди, че тя препускала из селото с пищов в ръка и викала: „Смърт на душманите“. Подобно описание буди усмивка и недоумение.

В действителност Стоянка Драгановска е била проста, сгъната стара мома, мъжкарана и необщителна. След прекарана едра шарка по лицето ѝ остават множество белези. При една от разходките ѝ в Балкана за дърва, кракът ѝ бива премазан от труп, вследствие на което остава куца. Освен това говорът ѝ бил гъгнив, което правело възможността за женитба неосъществима.

Стоянка се е движела около чичо си, Аврам Драганов, на когото активно е помагала в типично мъжки дейности. Именно по този път тя се включва в подготовката на въстанието – подпомагала е изработването и подострянето на саби и се е научила да стреля. Семейството ѝ – Драгановци – произхожда от Калофер и е сродено с рода на майката на Христо Ботев, което свидетелства за родова смелост и буден дух. Именно тази среда вероятно оформя у Стоянка решимостта да се изправи с оръжие срещу османската власт в помощ на бягащите новоселци. Самото ѝ участие в тази съпротива е достатъчно, за да бъде призната за героиня на въстанието.

Описанията за обличане на мъжки дрехи, конна езда с оръжие в ръка, участие в куриерска дейност и бойни действия при Дебневския боаз обаче не почиват на исторически факти, а са по-скоро плод на идеологически романтизъм. Тези твърдения са опровергани и от свидетелства на съвременници, включително на Ангелина Попска.

Аврам Драганов е роден през 1850 г. в семейството на бакърджии в село Ново село. И самият той е бил бакърджия по професия. Израства като сърцат и безстрашен младеж, владеещ майсторски всякакъв вид оръжие. Подобно на много други новоселци, в гърдите на този юначен българин бушувала непреодолима омраза към османските порядки. Той е член на местния революционен комитет и укривател на оръжие и барут. По време на Новоселското въстание Аврам Драганов е ръководител на чета и член на бойния щаб на въстаниците, заедно с Йонко Карагьозов и Цанко Дюстабанов. Винаги се е намирал в първите редици на борбата, отличавайки се с рядка съобразителност. След разгрома на въстанието е заловен от османските власти и, заедно с други въстаници, е изправен пред съд в Търново. Пред съда се държи достойно. Осъден е на заточение на остров Кипър, откъдето се завръща скоро след Освобождението на България. Умира на преклонна възраст.