КАКВО ЗАГУБИ БЪЛГАРИЯ ОТ АТЕНТАТА НА 16 АПРИЛ 1925 ГОД. В ХРАМА „СВ. НЕДЕЛЯ“

Генерали – 13, полковници – 15, подполковници – 6, майори – 2, капитани – 4, поручици – 2, подофицери – 3, общественици – 4, висши чиновници – 4, частни секретари на министъра – 4, студенти – 1, учители – 1, стражари – 1, агент общ. безопасност – 1, разни – 38, жени – 20, деца – 5.

Генерали: Калин Найденов, Стефан Нерезов, Иван Стойков, Петър Лолов, Кръстю Златаров, Борис Павлов, Станчо Радойков, Григор Кюркчиев, Иван Табаков, Стоян Пушкаров, Павел Павлов, Иван Попов, Александър Давидов, нач. канцеларията при военното министерство.

Полковници: Алекси Руев, Ангел Янков, Д. Недялков, Спиридон Михайлов, Спас Жостов, Иван Йонков, Иван Върбанов, Атанас Сарайдаров, Ив. Хр. Манолов, Стефан Нойков, Т. Пантов, Ан. Сребров, Д. Бърков, Д. Грънчаров, Иван Манчев.

Подполковници: Иван Миликиев, Сергей Копаранов, Евлоги Тодоров, Георги Кисьов, Н. Николаев, Иван Георгиев.

Народни представители: д-р Недялко Колушев, секретар на парламентарната комисия по външните работи, Н. Рачев, секретар на бюджетната комисия, Хр. Цанев, зап. подполковник.

Общественици: Паскал Паскалев, адвокат, столичен кмет, Иван Н. Гладнев, адвокат, Никола Г. Панов, адвокат, Методи Ил. Кирчев, общ. и окр. съветник – адвокат.

Висши чиновници: Кръстю Кръстев, нач. канцеларията Народното събрание, Никола К. Хлебаров, съветник Върховната сметна палата, Никола Гаврилов, инженер, Георги М. Ботушаров, пенсионер.

Частни секретари на министъра: Симеон Г. Лекарски, Спас П. Бобошевски, Йото Цолов и бившия ч. с. на министъра на финансите Димитър Стоилов.

Това са само част от убитите, а сред тежко ранените са и тези наши родственици: Владимир М. Вазов от Сопот, зап. генерал-майор (по-късно столичен кмет), Иван Аврамов от Сопот, зап. генерал-майор, инвалид, Константин Аврамов от Калофер, полковник от щаба на армията, Константин Д. Аврамов от Свищов, подполковник, н-к секция щаба на армията (през 1941 г. е произведен в чин генерал-майор), Никола Иванов от Калофер, зап. генерал-полковник (през 1936 г. произведен в генерал от пехотата), архитект Георги Д. Фингов от Калофер, и други.

Днес се навършва век от една от най-ужасяващите трагедии не само в българската,
но и в световната история на човечеството.
На 16 април 1925 г., Велики четвъртък, в самото сърце на София – в катедралния храм „Света Неделя“ – терористи от БКП, по заповед на Комунистическия интернационал, извършват невъобразимо злодеяние.
С един единствен взрив е съсечен цветът на българската държава – загиват или умират от раните си 213 българи, а ранените са над 500 души -– представители на българския военен, политически и обществен елит, много обикновени граждани, жени и деца. Домът Божий е превърнат в гробница.

„…дали светлите чеда на отечеството, които паднаха без време под развалините на храма, или самия български народ, който беше изпаднал в такова духовно помрачение, че сред ужаса и трагедията все още не разбираше истинската дълбочина на своето падение.“

Така говори Неврокопския митрополит Борис, една от най-ярките и морално безкомпромисни фигури в Българската православна църква в първата половина на ХХ век. Този негов текст не само е реквием за жертвите от 16 април 1925 г., но и огледало на духовното и нравствено състояние на българския народ по онова време. Борис Неврокопски, който сам загива мъченически през 1948 г. – убит от същата система, чиято зловеща предистория започва именно с този атентат – не обвинява само престъпниците, но и съвестта на нацията.

Защо е важно да препрочитаме тези думи днес?

Защото в тях говори един архипастир, който е дълбоко свързан със съдбата на народа си. Всяка негова дума е пропита не просто с емоция, а с прозрение, с ясновидство за духовните процеси, които тлеят под повърхността. Словото му не е политическо обвинение – то е духовна диагноза. А диагнозата е страшна: отчуждение от истината, обезценяване на добродетелта, объркване между добро и зло, духовна летаргия и морална слепота.

Да се оневиняват днес извършителите на този атентат, както се прокрадва в някои интерпретации и изказвания, означава не просто фалшификация на историята. Това е ново символично покриване на храма „Св. Неделя“ – този път не с бомби, а с лъжа, равнодушие и историческа безпаметност.

Атентатът от 1925 г. не е просто терористичен акт. Той е опит за убийство на българската душа. И ако днес отново се опитваме да замъглим истината за него – било по идеологически, било по „художествени“ подбуди – ние рискуваме да повторим падението, за което митрополит Борис свидетелства с такава болка.

Това престъпление не е просто покушение срещу личности – то е опит за убийство на самата българска държавност, на паметта, на духа и на вярата ни.
И днес, сто години по-късно, често чуваме не покаяние, а оправдания – глухи думи, които се опитват да заличат вината и да представят терора за „възмездие“.

Но ние не забравяме. Не можем и не бива.
Не отмъщение, а памет и истина са нашият дълг.
Не омраза, а молитва за душите на загиналите.
И ясна нравствена присъда над онези, които умишлено избраха злото.

Поклон пред невинните жертви на най-черния ден в историята на българската столица.
Нека почетем паметта им – днес, от 18:30 ч., на площад „Света Неделя“.
Да бъдем заедно – в мълчание, в молитва, в памет.

Лалю Метев, 16 април 2025 г.