Митрополит Виктор: църковно-исторически очерк

Издигането на Виктор в епископски сан за Ниш е резултат от продължаващия конфликт между Вселенската патриаршия в Цариград и новооснованите български църковно-просветни и патриотични организации, също със седалище в Цариград. Този спор се оказва дълготраен и със сериозни политически и религиозни последствия, без изгледи за бързо разрешаване. Във връзка с нарастващото напрежение и нуждата от стабилност в епархиите, Църковно-училищното настоятелство в Ниш, известно още като Синод, решава да предложи за епископ на Ниш добре познатия им духовник – дядо Виктор.

Този избор е свързан с надеждата за укрепване на църковната организация в региона, както и с желанието да се съхрани влиянието на българската духовност в Ниш, което по това време било подложено на сериозен външен натиск и конкуренция от страна на сръбската и османската власт. Виктор, с дългогодишния си опит в духовната работа и познанията си за местните обстоятелства, изглеждал като стабилен избор в този сложен и изпълнен с напрежение период.

Настоящият очерк има за цел да очертае портрета на една слабо позната, но значима църковна фигура – митрополит Виктор – през призмата на историко-църковната и обществената перспектива на епохата. Задачата е особено предизвикателна, тъй като наличната изворова база е оскъдна, разпръсната и често противоречива. Това затруднява изграждането на обективен и завършен разказ за неговата личност и дейност.

Въпреки тези ограничения, чрез внимателно анализиране и съпоставяне на достъпните български и сръбски източници, очеркът се стреми да възстанови възможно най-пълноценна и достоверна биография на дядо Виктор – духовник, ръкоположен за епископ в едно от най-напрегнатите времена на църковни, национални и политически противопоставяния в Османската империя. Подходът включва не само фактологичен преглед, но и търсене на автентични свидетелства за неговия характер, действия и въздействие върху църковния и обществен живот в Ниш и отвъд него.

Жизнен и духовен път: периодизация

Животът и дейността на този църковен деец могат условно да бъдат разделени на три основни периода, отразяващи различни етапи в неговата лична и духовна еволюция:

Първи период – от неговото раждане до назначаването му за настойник (представител) на Хилендарския метох в Ниш. Това е времето на формирането му като духовник и на първите стъпки в служение, което го свързва с хилендарската традиция и местното християнско население.

Втори период – времето на неговото служение като епископ на Ниш, което продължава до освобождението на града от османска власт на 28–29 декември 1877 г. Този етап бележи най-активната му обществена и духовна дейност в условия на напрегнато междунационално и църковно противопоставяне.

Трети период – след Освобождението до неговата смърт. Тук се проследяват последиците от преживяното, както и отзвукът от неговата дейност в новопоявилата се следосвобожденска действителност.

Светското име на бъдешия митрополит Виктор е Вуколо. Роден е през 1783 г. в град Калофер, намиращ се в Източна Румелия, в семейство на бедни, но благочестиви родители, които се препитавали с градинарство. Още в младежките си години Вуколо усвоява абаджийския занаят и като калфа заминава за Цариград, за да усъвършенства уменията си. Там преживява тежък пристъп на холера, който едва не отнема живота му. След това изпитание духовните му търсения се задълбочават.

По природа тих, съсредоточен и склонен към уединение, той често се отдавал на размишления и молитва, дори по време на работа. В този период се запознава с монах от Света гора, чийто разкази за монашеския живот го дълбоко вдъхновяват. Повлиян от това духовно общение, Вуколо взема решение да се оттегли от светския живот и постъпва в братството на прочутия Хилендарски манастир на Атон.

Хилендарският манастир, основан през 1199 г. от великия жупан Стефан Неманя (в монашество — Св. Симеон Мироточиви) и неговия син Св. Сава, заема особено място в духовната история на православния свят и представлява едно от най-значимите огнища на сръбското монашество в Света гора. Именно в тази среда на строг аскетизъм, тишина и непрестанна молитва попада младият Вуколо от Калофер, привлечен от светогорския идеал на духовен подвиг.

Проявявайки изключително усърдие, послушание и духовна зрялост, той скоро се утвърждава сред братството. В резултат на това е подстриган за монах под името Виктор и на 22-годишна възраст приема първото си църковно служение като йеродякон. По-късно, вече навършил 34 години, приема велика схима — най-висшата монашеска степен, изразяваща пълно отричане от света, и е ръкоположен за йеромонах.

Духовната му отдаденост, съчетана с лична скромност и упорито трудолюбие, прави силно впечатление на хилендарското ръководство. В знак на доверие и признание, монашеският събор решава да го изпрати като свой представител и духовен настойник в Ниш, където Хилендар поддържа метох — манастирско подворие със стопански и духовни функции. Това назначение бележи началото на нов етап в живота на Виктор, който ще го изведе от уединението на монашеската килия към сложните обрати на обществено-църковния живот в Османската империя.

Дядо Виктор, въпреки че не разполага с високо книжовно образование, се отличава с изключителна духовна зрялост и монашеско смирение. Предполага се, че пристига в Ниш около 1832 г., където бързо се утвърдил със своето благородство, търпение и доброжелателност към всички.

През периода на холерната епидемия между 1832 и 1842 г., когато дори местните свещеници напускат града, дядо Виктор остава, за да се грижи за болните. Той не само изповядва и причастява, но и утешава страдащите, погребва починалите и предоставя духовна подкрепа на всички нуждаещи се. Тази саможертва му печели уважението на местното население, което му поверява своето имущество, с уговорката, че в случай на смърт, то да бъде дарено на Хилендарския манастир.

Средствата, събрани от тези дарения, са използвани за изграждането на нови сгради в манастира, като част от комплекса и до днес носи името „Дядо Викторовото крило“, в знак на признателност за неговата отдаденост и жертва.

Дядо Виктор използва част от събраните средства, за да предостави заеми на търговци от Ниш и Лесковац. Някои от тях връщат парите, докато други не успяват да го направят. Освен това, той активно подпомага бедните, като чрез своите дарения и помощи придобива голяма популярност сред простолюдието.

В отношенията си с османските власти дядо Виктор се отличава както с коректност, така и същевременно с проява на определена дистанцираност. През 1860 г., когато в Ниш пристига високопоставен представител на Портата за разследване на обвинения срещу сръбски граждани, той избира да запази неутралитет. Не се намесва в делата на турската администрация и остава верен на своя народ. В сложния период на политико-църковни конфликти и активизиране на българското движение за църковна независимост, дядо Виктор поддържа монашеското си смирение и се дистанцира от политическите и партийни влияния, като остава фокусиран върху духовните си задължения.

Въпреки коректните си отношения с османските власти, дядо Виктор съзнателно избягва близки връзки с тях и последователно се въздържа от участие в политически дела или интриги. През 1860 г., когато в Ниш пристига високопоставен представител на Портата с мисия да разследва обвинения срещу местни сърби, той заема премерена и неутрална позиция — не взема страна, но същевременно демонстрира уважение към народа и лична почтеност без да прави компромиси с властта.

През следващата година, 1861, когато в града пристигат турски паши, сред които Мидхад паша и Абдуррахман паша, придружени от свои доверени лица като Гаврил ефенди и Драган Цанков, ситуацията се развива на фона на засилващото се българско църковно-просветно движение и активната намеса на османската преса в полза на българската кауза. В този напрегнат контекст дядо Виктор отново проявява характерната си монашеска сдържаност и се придържа към безпристрастен духовен стоицизъм, поставяйки духовното служение над всяка форма на политическа ангажираност.

Бележки под линия:

1. За „метох“ в този текст се използва значението „представителство“ или „имот на манастир извън Света гора“.

2. Хилендар е съвместен духовен център за сърби и българи, макар формално под юрисдикцията на Сръбската православна църква.

3. Велика схима е най-висшият монашески чин в източното монашество, съпроводен с особени обети и строги правила.

Политико-духовната обстановка в Ниш под османска власт

Архимандрит Виктор добре осъзнавал, че населението на Ниш е предимно със сръбско национално самосъзнание. Знаел, че учебниците за местните училища пристигат от Княжество Сърбия и самият той активно подкрепял просветната дейност, вдъхновена от сръбския културен модел.

С идването на Митхад паша обаче, по настояване на негови български съветници и поддръжници, били възобновени старите забрани, наложени още през 1850 г. Те включвали строги ограничения върху употребата на сръбски език, разпространението на сръбски книги, прояви на симпатия към Сърбия и всякакви изрази на национална надежда и пробуждане. Причината била ясна: страхът, че от запад идва дух на свобода, който може да разклати устоите на османската власт в региона.

Наказанията за подобни „престъпления“ били безпощадни: при първо нарушение – глоба от три турски лири; при второ – пет дни строг арест; при трето – лично явяване пред пашата, което често завършвало с публично унижение, побой и дори мъчения.

Османската администрация в Ниш налагала строга забрана за назначаване на учители и свещеници, които били чужденци или поданици на други държави. Всеки опит за влияние от страна на Сърбия върху духовния и културен живот на града се пресичал с драконовски мерки.

Личността на архимандрит Виктор и надеждата за освобождение

Архимандрит Виктор бил по природа умен, прозорлив и чувствителен към историческите знаци на времето. Предугаждал наближаващото освобождение, което назрявало в Княжество Сърбия и щяло да обхване и Ниш. Осъзнавал ясно, че местното население притежава изразено сръбско самосъзнание, и затова съзнателно напасвал поведението си спрямо неговите очаквания. Тази мъдра сдържаност му спечелила доверието на народа.

След насилственото отстраняване на митрополит Калиник на 25 май 1869 г., архимандрит Виктор временно поел управлението на Нишката епархия с одобрението на местния синод, съставен от влиятелни граждани и духовници.

Назначаването на Виктор за митрополит на Ниш

След като станало ясно, че Османската порта отказва да издаде берат (официален указ) за назначаване на митрополит Игнатий Икономидис, посочен от Цариградската патриаршия, нишкият синод, съставен от местни първенци, предприел стъпки за ръкополагането на архимандрит Виктор като епископ.

Османските власти категорично забранили хиротонията да бъде извършена от сръбски архиереи. Те обаче допуснали тя да се осъществи от епископи, намиращи се в диоцези под османска власт в българските земи.

Така през май 1872 г. архимандрит Виктор бил тържествено ръкоположен в Цариград от трима православни епископи – Иларион Търновски, Панарет Пловдивски и Доситей Самоковски. Това събитие ознаменувало утвърждаването му като митрополит на Ниш – с подкрепата на местното население, но без одобрението на Портата и Вселенската патриаршия.

Политически и културни противоречия между сърби и българи

Назначаването на Игнатий Икономидис за митрополит на Ниш било осуетено от български дейци, близки до пашите и османската администрация в града. По време на пътуването си обратно към Ниш, Игнатий получил предложение от централата на българската църковно-просветна организация в Цариград да пренесе български книги за местните училища. Той категорично отказал, изтъквайки, че в града и околностите има достатъчно сръбски учебници, които отговарят на нуждите на учениците.

Игнатий бил изпратен в Цариград от нишкия синод с ясно условие: да бъде утвърден за митрополит, при запазване на сръбския характер на училищата в епархията. Това изискване подчертава сложния политико-културен баланс в района, където религиозната и образователната дейност се превръщали в арена на съперничество между сръбското и българското влияние.

Закриване на българските училища в Ниш

По сведения на българския историк Стилиян Чилингиров, през 1872 г. българските училища в Ниш били закрити и на тяхно място били открити сръбски. Той отбелязва: „Полека-лека господстващият език стана сръбски.“ В същото време в града започнали да се разпространяват слухове, че освобождението наближава и че Ниш скоро ще бъде присъединен към Княжество Сърбия, наричано още Стара Сърбия.

Архимандрит Виктор, макар вече хиротонисан, не се завърнал веднага в епархията си. Според едно предание, той пристигнал в Ниш едва през август 1872 г. Първата му служба като митрополит била посрещната с хладно отношение – в храма присъствали малко хора, а лицата на вярващите изразявали тъга, подозрение и неудовлетворение. Някои дори открито протестирали срещу назначението му от Османската порта, свързвайки го с българското влияние в епархията.

Духовенство и конфликти със Синода в Цариград

Новият нишки митрополит, монах от манастира Хилендар с близо четири десетилетия живот сред християнското население в региона, първоначално поддържал близки отношения с паството си и се радвал на народно доверие. Въпреки това, положението му в църковната йерархия било нестабилно и подкопавано както от вътрешни противоречия, така и от междуцърковни интриги.

Скопският митрополит Доротей, изглежда привърженик на интригантството, в писмо от Враня до свой довереник в Цариград критикувал остро Виктор:

„Свещеният ни митрополит се отличава като архиерей единствено когато се разхожда във файтон, сякаш достолепието на сана му се крепи на външния блясък. А делата му – калугерски, дребнави и непристойни – хвърлят сянка върху името на Екзархията. Разнася мълва, че властите не му позволяват да събира духовни налози, а истината е, че отдавна ги е събрал и прибрал в желязната каса.“

Финансови искания и конфликти с Българската екзархия

В изданието „Материали за историята на българския църковен въпрос и храма "Св. Стефан" във Фенер – Цариград“ от Антим Шивачев е публикувано писмо, адресирано до митрополит Виктор в Ниш. В него Българският синод настоява той незабавно да изпрати дължими суми за покриване на разноски, свързани с ръкополагането на дякони и свещеници, както и други административни такси. Посочва се, че при забавяне ще бъде изпратен специален пратеник, който да събере средствата на място.

В други официални документи Виктор е многократно подканван да участва в заседанията на Синода в Цариград. Първоначално той отговарял уклончиво и с нежелание. С времето обаче търпението на централата се изчерпало – митрополитът бил предупреден, че ще бъде отстранен, ако отсъства от три поредни заседания.

Освен за отсъствията, Виктор бил остро упрекван и за неизпълнение на своите материални задължения към върховната църковна власт. Така напрежението между него и Екзархията се изострило, а положението му като епархийски архиерей станало все по-несигурно.

Краят на духовната мисия в Ниш

Под натиска на нарастващото политическо напрежение, рестриктивната политика на османските власти и в резултат от собствените му действия, архиерейската мисия на митрополит Виктор в Ниш преживява сериозен обрат. Според свидетелство, публикувано в списание „Сион“ през 1875 г., „преди 22 дни по интригите на българския владика Виктор бяха закрити всички училища в Ниш“. Това събитие бележи не само краха на образователното дело с български облик в региона, но и символичния край на духовното влияние, което Виктор се е стремял да упражни сред местното население.

Закриването на българските училища в Ниш е значимо не само като резултат от вътрешни църковни и политически конфликти, но и като част от по-широката борба за контрол върху културната и национална идентичност на региона. Ниш, като ключова територия в Османската империя, е бил обект на конкуренция между сръбски и български културни и просветни интереси. След затварянето на българските училища и ограничаването на тяхната дейност, сръбското влияние в региона значително се засилило, което поставило под въпрос бъдещето на българската просвета и духовност в Ниш.

Този конфликт и резултатът от него също така подчертават сложността на религиозните и етническите взаимодействия в Османската империя през XIX век, когато политическите промени и националните стремежи на различни народи често са били подчинени на наложените ограничения от османската власт.

/предварителен преглед: незавършен и необработен материал/

Макар личността на митрополит Виктор Нишки да е частично обгърната в легенди и неизяснени обстоятелства, неговото дело говори ясно за човек с дълбока духовна зрелост, неподкупен морал и искрена преданост към народа и Църквата. Той остава в паметта на поколенията като образец на монашеско смирение, саможертва и вярност към високия идеал на духовното служение — във време на сътресения, изпитания и исторически промени.

Животът му — от калфа абаджия в Калофер до йеромонах в Хилендар и епископ на Ниш — е отражение на едно сложно и драматично време, когато българската църковна и национална идентичност се формира под натиска на външни сили и вътрешни духовни търсения. Пътят му е белязан както от лична вяра и посвещение, така и от активна роля в бурните процеси на борбата за църковна независимост.

Понякога възприеман като прагматик или дори като човек на компромисите, дядо Виктор остава многопластова и трудно еднозначно оценима фигура. Той съчетава монашеска аскеза с администраторски умения, пастирско служение с дипломатически нюх. Личната му история отразява не само съдбата на един духовник, но и драмата на един народ, който търси своето място и своето освобождение — духовно, културно и политическо.

Независимо от различните оценки, които може да предизвиква, епископ Виктор неизменно заема достойно място в пантеона на българското църковно минало — като един от онези, които с вяра, с пост и слово, с дела, но и с грешки, са градили пътя към духовната и националната свобода.

Лалю Метев, 17 април 2025 г.