Митрополит Михаил – жив образ на служение,
вяра и духовна грижа

На 8 май 2025 г. се навършват 64 години от успението на Доростолски и Червенски митрополит Михаил — един от най-ярките духовни водачи на Българската православна църква през ХХ век. Неговото име остава дълбоко вписано в паметта на вярващите не само заради административните му дарби и организаторски способности, а най-вече заради неговото неподправено християнско милосърдие, лична святост и всеотдайност в служение на Бога и народа.

Духовен строител и милосърден отец

Животът на митрополит Михаил бе живот на благословена всеотдайност — неотстъпно следване на евангелските добродетели и съпричастие с болките и надеждите на паството. Той не беше просто архиерей, а отец — в пълния смисъл на тази дума. Сърцето му бе отворено за всеки — беден, забравен, изнемогващ. Неговото служение вдъхновяваше; неговото слово утешаваше; неговата ръка помагаше.

По време на своето архипастирско ръководство той издигна близо петдесет нови храма в пределите на Русенска епархия — храмове не само от камък, но и от дух, в които хората отново намериха общност, мир и спасително слово. В тях оживяваше не само богослужението, но и тайнството на Христовото присъствие в света.

Пастир на словото и страж на образованието

Митрополит Михаил гледаше на свещенослужителите не като на чиновници на олтара, а като на светилници, които трябва да се подхранват с познание и благодат. Затова полагаше особени грижи за тяхното духовно и богословско изграждане. Учредените от него свещенически курсове в манастира „Св. Марина“ и в храма „Св. Георги“ се превърнаха в духовни семинарии на живото Предание — в тях не само се преподаваше, но и се възпитаваше, в дух на благоговение и служение.

Църква в действие: социална мисия с евангелски пулс

С особена сила изпъква и социалното дело на митрополит Михаил. В епоха на обществена несигурност и бедност, той преобрази църковната благотворителност в постоянна и обхватна мисия: сиропиталища, старопиталища, приюти, летни ученически колонии, трапезарии за бедни — това бяха не просто социални инициативи, а живо въплъщение на Христовата заповед: „Гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте…“ (Мат. 25:35).

Затова неслучайно го наричаха „душата на християнската благотворителност“ — защото в неговото лице милосърдието не беше кампания, а дихание на вярата.

Просветителска мисия и духовно наследство

Митрополит Михаил разбираше колко важно е словото в света на духовна дезориентация. Под негово ръководство Русенската митрополия поддържаше активна издателска дейност: списания като „Вяра и живот“, „Детска вяра“ и „Нива Божия“ бяха не просто църковни издания, а духовни ориентири за млади и стари, за миряни и свещеници. С десетки книги и брошури, раздавани безвъзмездно, той поставяше Божието слово в ръцете и сърцата на онези, които търсеха Истината.

Надгробен стих — духовно завещание

На гроба на митрополит Михаил в притвора на катедралния храм „Св. Троица“ в Русе е изписан псалмопевческият стих: „Няма да дам сън на очите си и дрямка на клепачите си, докле не намеря място за Господа“ (Пс. 131:4-5).

Тези думи не са просто надпис — те са биография в едно изречение. Те са неговият живот в огледалото на вярата — безпокойство за Божието дело, търсене на святост, изграждане на духовен дом за човешките души.

Историческа поука и духовен завет

В днешния свят, белязан от нестабилност, разпад на ценности и пресищане от повърхностност, примерът на митрополит Михаил звучи като предизвикателство. Той ни учи, че духовният авторитет не идва от длъжност, а от служение. Че вярата не е чувство, а подвиг. И че Христовата Църква е жива тогава, когато нейният глас е глас на утеха, на истина и на милост.

Неговият живот е жива икона на църковното служение — икона, която не избледнява, защото е изписана не с багри, а с дела.

С благодарност и надежда

Днес си спомняме не просто за архиерей, а за духовен отец, оставил в сърцата на мнозина пътеводна светлина. Той продължава да живее — в молитвите на Църквата, в пламъка на свещите, в спомена на благодарните души.

Нека Преблагият Господ упокои душата на блаженопочиналия митрополит Михаил в обителите на праведните.

Нека неговият пример остане вдъхновение за всички, които търсят пътя на служението и светлината на Христовото лице.

Вечна и блажена да бъде паметта му!

Припомня: Лалю Метев, 8 май 2025 г.

Лалю Василев Метев е български правист, изследовател и общественик, роден в София през 1968 г. Магистър по право и правоспособен юрист, но неговите търсения далеч надхвърлят правната наука — те обхващат родовата памет, християнската философия и културно-историческото наследство на България. Автор е на редица статии и изследвания в областта на духовната история и генеалогията. Член е на Клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, на Клуб „Истина“, на Българската генеалогична федерация, на Калоферската и Габровската културно-просветни дружби в София. Особен интерес в работата му заема делото на духовниците от XIX и XX век, чиито съдби и служение той проучва с внимание към човешката и пастирската им дълбочина. Публикациите му са пропити с уважение към достойнството на личността, съзнание за историческата отговорност и стремеж към духовна истина. С признателност и благоговение той припомня житейския пример на архиерея-милосърдник митрополит Михаил — не само за неговия значим принос към българската църковна история, но и като свидетел на духовната приемственост, която свързва миналото с днешните ни търсения на вяра, истина и смисъл.