In memoriam episcopi confessores

64 години от успението на митрополит Михаил Доростолски и Червенски (†1961)

Лалю Метев

„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие; и,
като имате пред очи края на техния живот, подражавайте на вярата им“
(Евр. 13:7)

На 8 май 2025 г. се навършиха шестдесет и четири години от успението на един от най-достойните, но и най-необяснимо забравени архипастири на Българската православна църква – митрополит Михаил Доростолски и Червенски. Архиерей от рядък духовен калибър, изповедник на Христовата истина в годините на агресивен атеизъм, митрополит Михаил остана пример за свещенослужител, който не носеше епитрахила си като символ на власт, а като кръст за носене.

Тихо, без помен, без литийно шествие, без дори кратко патриаршеско слово или синодално възпоменание, тази годишнина премина – забравена и от онези, чиято институционална памет би трябвало да пази подобни фигури като крайъгълни камъни на църковната устойчивост.

Мълчанието около неговото име обаче не е празно. То говори – и говори тревожно. Не като мълчание на съзерцание, а като симптом на склерозата на духовната памет. То разкрива тенденция, която все по-ясно очертава днешната еклисиална и обществена култура: стремеж не просто да се забрави миналото, а да се „оптимизира“ паметта – като от нея се премахнат онези образи, които ни изобличават със своята праведност, неподкупност и безкомпромисна вярност.

Във време, когато публичното внимание е погълнато от тривиалности, когато протестите се насочват не срещу неправдата, а срещу учебни часове, подозирани в „идейна диверсия“, самото възпитание на детето в духовна чувствителност се оказва под съмнение. Същевременно герои на вярата като митрополит Михаил са систематично заличавани от паметта – институционална, културна, дори молитвена.

Светецът, който се бори в годините на насилие и унижение, днес е жертва на друго насилие – това на забравата. А забравата не е неутрална. Тя е активна форма на отричане. Тя проповядва чрез нашето мълчание. Тя изгражда нов „канон“ – не на светиите, а на забравените.

Затова именно днес, когато разстоянието между Църквата на митрополит Михаил и постмодерната представа за „духовност“ се измерва не в километри, а в светлинни години, ние сме призвани да си зададем не риторичния, а съкрушения въпрос:
„Къде сгрешихме?“

Може би именно тук – в този отказ от памет, в това комфортно мълчание, в тази пасивност, която замества почитта с прагматизъм. Защото човекът без памет не само че губи връзката си с миналото, той губи и себе си. А Църквата, която не помни своите изповедници, става безсловесна пред света.

И все пак – паметта за един свят човек, макар и заглушена, не може да бъде унищожена. Тя остава, като тих пламък в сърцата на онези, които знаят, че Църквата е не само видима структура, но и тайна общност на светци през вековете. И днес, повече от всякога, тя има нужда от такива образи, които да ѝ напомнят Кой е Главата, и чии рани носи всяко истинско пастирско служение.

Вечна и достойна да бъде паметта на архипастира и изповедника митрополит Михаил!
Да ни бъде той не укор, а вдъхновение. Не призрак от миналото, а пример за бъдещето.

София, 9 май 2025 г.

Лалю Василев Метев е български правист, изследовател и обществен анализатор с християнски светоглед и дълбок интерес към православната богословска традиция, духовното наследство на Църквата и християнската антропология. Роден през 1968 г. в София, той е магистър по право, правоспособен юрист и автор на множество аналитични текстове, в които право, философия и вяра се преплитат в търсене на нравствени и богословски отговори на предизвикателствата на съвременното общество. Публикациите му се отличават с езикова прецизност, богословска чувствителност и съвестен стремеж към защита на духовните устои, личната отговорност и културната памет. Особено внимание отделя на отношенията между Църква и държава, етиката на властта и състоянието на православното мислене в условията на ценностна и идентичностна криза. Лалю Метев е член на различни културни и научни сдружения, включително Съюз „Обща индустрия“, Клуб „Един завет“, Съюз „Истина“ и Българската генеалогична федерация, както и на Калоферската и Габровската дружби в София, и участва активно в обществения дебат, посветен на вярата, традицията и националната отговорност.